Иля е сред защитниците на Мариупол. Когато попада в плен, все още не е навършил двадесет години. Срещнах го в Киев, докато бях в Украйна през август тази година. Иля посещава хъба "YOUkraine", в който се опитват да помогнат на ветераните да преодолеят преживяното в плен, а то е наистина кошмар, който трудно можем да си представим. Разказът на Иля за "Мрежата" по програма "Христо Ботев" започва така:
"Не стига, че врагът настъпваше към нас всеки ден и бяхме обкръжени, а трябваше да мислим за елементарни човешки потребности като храна или лекарства. Обстановката беше толкова сложна. Може би затова се наложи да се предадем. Все пак устояхме 86 дни...
За нас това беше най-тежкото решение. Да сведем глава беше много по-страшно от всичко друго, защото да загинеш в битка с оръжие в ръка за страната си би било чест за всеки от нас. В сраженията имаш възможности, имаш избор и право на вземаш решения. В плен това го няма.

Докато бях в плен, сякаш бях във вакуум и за да запазя разсъдъка си, си спомнях целия си живот до този момент – как бях малък, щастливите моменти със семейството ми до пленяването. Това, което ме крепеше там, беше надеждата, че все някога ще се върна вкъщи. В началото бях в Еленовка, за около седмица, после ме преместиха в град Таганрог, за пет месеца, и накрая бях в Камен Шахтинск. Това са едни от най-тежките места за оцеляване за пленени украинци, защото се отнасяха много жестоко с нас – ежедневни физически побои, от които много наши момчета загинаха. Давеха ни в казани с вода, докато ни разпитваха. Въобще, който е попадал в Таганрог, разбира какво е плен в най-страшния му вид. Мен, докато ме разпитваха, ми палеха ръката, удряха ме по гениталиите. Таганрог е следствен изолатор, в който аз бях в самостоятелна килия, от която ме изваждаха само за да ме малтретират. Не знам как изглежда мястото, защото ми слагаха чувал на главата.
Килията ми беше 2 на 3 метра с малък прозорец, през който нямах право да поглеждам. Ако ме видят, че гледам през прозореца, влизаха и ме пребиваха. В килията можеш да седиш единствено на стол и то задължително с изправен гръб и ръцете на бедрата. Не бива да мърдаш, защото, ако например се подпреш на стола или се облегнеш на облегалката му, часовият влиза и те пребива. Така седиш от шест сутринта до десет вечерта.
Имаше килии, в които момчетата бяха по двама-трима, но правилата и за тях бяха същите. Разговорите бяха забранени.

Сутрин, за да ни дадат закуска, трябваше да пеем химна на Русия. В началото храната ни беше една супена лъжица макарони за целия ден, а после две тънички филийки хляб на ден. Ако има обяд, то е някаква супа от вода и в нея плува едно парченце картоф. Най страшно беше, ако имаше вечеря, защото тя беше някакво вкиснало кисело зеле, от което веднага получаваш разстройство. Ако обаче поискаш да отидеш до тоалетната, те пребиват с въпроса – а сега по-добре ли ти е? Нямахме никакви сили, защото не се хранехме и редовно ни пребиваха, но те ни караха да спортуваме в килията. Спортът беше да направиш 500 клека с подскок за един час, иначе те пребиват. Докато правиш това, руснаците те гледат и се смеят. Това беше цинизъм и издевателство.
Ако се разболееш и помолиш да лекар, получаваш няколко гумени палки по тялото пак с въпроса, сега по-добре ли си? А ти си длъжен да им отговориш – Тъй вярно! Иначе отново бой, до смърт. Там никой не получаваше медицинска помощ, дори и ранените. Раните им загниваха и цялото място вонеше ужасно на разлагаща се плът. Оставяха ги да загинат. Не можех да видя какво става, но чувах виковете на моите приятели, които биваха изтезавани. Те също са слушали моите викове, когато руснаците изтезаваха мен. Това е ужасно усещане, да чуваш как приятел страда и да не можеш да му помогнеш. За моите десет месеца в плен загинаха от раните си четирима мои приятели, а аз бях само за десет месеца в плен и само на три места. Някой знае ли въобще колко са военнопленническите лагери на руснаците и колко украинци загиват там всеки ден? Въобще това са места за изтезания."
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg