Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Една година без проф. Светлозар Игов

Проф. Светлозар Игов
Снимка: БТА

Отбелязваме една тъжна година от смъртта на проф. Светлозар Игов, писател, поет, преводач, литературен критик и преподавател. Част от големия принос на проф. Игов към българския културен живот е създаването на наградата "Дъбът на Пенчо", връчвана на едни от най-значимите поети и писатели у нас.

На 30 септември се проведе литературното четене в Пловдивския университет в памет на големия ерудит. Почит на живота и делото на проф. Игов отдадоха негови ученици, съмишленици, приятели.

В студиото на "Нашият ден" гостуват Екатерина Костова, журналист, поет и писател, и Атанас Игов, син на проф. Светлозар Игов.

Идеята за литературното четене в Пловдивския университет е възникнала съвсем естествено, тъй като голяма част от професионалното и академично битие на проф. Игов протича именно там. Организатори на паметната вечер са били проф. Жоржета Чолакова и Тильо Тилев, главен редактор на вестник "Пловдивски университет", разказва Костова.

Като четци са се изявили Антон Баев, Красимир Димовски, Петър Краевски, Роза Анастасова, Стойо Вартоломеев и Екатерина Костова.

Атанас Игов използва ефирното време, за да благодари на печатните издания и институциите, почели баща му през изминалата година. Игов изброява "Литературен вестник", сп. "Страница", сп. "Море" и Института за литература в БАН. Гостът споменава също две книги, посветени на проф.  Светлозар Игов – "Ботевиада" на Симеон Янев и "Време. Кръв. Пясък" на Екатерина Костова.

Игов споделя, че самият той подготвя книга в памет на своя баща, която ще съдържа снимки, документи и библиография на всички публикации на проф. Игов от 60-те години до 2020 година.

Още за проф. Светлозар Игов, като лъча надежда и ироничния пламък на българския литературен живот, чуйте в звуковия файл: 

По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Околосветско светлинно пътешествие

Под звездното небе на София и сред красивата природа на Ботаническата градина на Българската академия на науките в София се намира пространство, в което посетителите ще се потопят в магическа атмосфера. В него светлината разказва истории. Шоуто ще предложи околосветско пътешествие, разположено в 7 различни тематични зони, с над 200 светлинни инсталации..

публикувано на 05.11.24 в 17:44

Мъжкото емоционално здраве във фотоизложбата "Чуй гласа ми"

Фотоизложбата "Чуй гласа ми" за трета поредна година се утвърждава като символ на счупените стереотипи и доказва, че мъжете могат да бъдат най-силни, когато приемат своята уязвимост. Тя прави темата за мъжкото емоционално здраве по-достъпна през изкуството. Пред обектива на фотографа Павел Червенков застават осем мъже, които позволяват да се надникне..

публикувано на 05.11.24 в 17:38

Връчиха 10-ите Литературни награди "Перото"

"Приемането на българската литература от страна на читателите се промени. В момента най-търсените и четени книги са на български автори", коментира в "Артефир" идейният вдъхновител на Литературните награди "Перото" Светлозар Желев, а членът на журито на конкурса Оля Стоянова допълни: "Българската литература е в много добро състояние. Много се пише и..

публикувано на 05.11.24 в 16:43

Етнографското кино в интересни времена

На осми ноември в София се открива петото българско издание на Международния фестивал за етнографско кино "ОКО" . Негов основател е Тетяна Станева – бесарабска българка, фолклористка и самата тя режисьорка. Всяка година фестивалът се провежда в две държави – Украйна и България. В петте години на съществуването си Международния фестивал на..

публикувано на 05.11.24 в 14:15

"Ръцете, с които оцеляваме", докато следваме "Анархията на сърцето"

Крехък е светът, в който живеем, деликатен. Всеки ден ни напомня и за доброто, и за лошото, от което е направен. Всеки ден ни казва, че са ни нужни те, "Ръцете, с които оцеляваме". С тях светът може да бъде и малко съвършен, и със сигурност наследен. А след ръцете, идва място и за сърцето. За "Анархията на сърцето", където метафората царува, а..

публикувано на 05.11.24 в 09:25