Как 13-вековното ни културно и историческо наследство да стане визитна картичка на страната ни и защо в Европа знаят малко за нашата богата история. Забравили ли сме на какво сме наследници?
Разговаряме в "Нашият ден" с книгоиздателя Иван Гранитски след Националния форум "Бранд България – Чудесата на ЮНЕСКО".
"Време е България да има един истински подход, една национална стратегия за културата, която да работи и да представя нашата държава", казва Гранитски.
Гостът подчертава, че за огромен период от време нищо не е правено за това нови обекти да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО за културно наследство. Спрямо другите страни от Балканския полуостров България, която е на трето място в света по културни артефакти след Италия и Гърция, изостава фатално, по думите на Гранитски.
Културният туризъм у нас остава недоразвит, а редица тракийски могили са все още неразкопани или оставени в окаяно положение. Гранитски изтъква, че инвестицията, която държавата трябва да вложи в това направление, би се върнала бързо и многократно.
Гранитски коментира и разликата между българските музеи и музейното дело в развитите страни. В един чуждестранен музей най-често могат да бъдат намерени десетки научни трудове, листовки и книги, както и реплики на артефактите, които са атрактивни за туристите. Атмосферата там е уютна и предразполага дори най-малките посетители. В България отдавна е прекратена практиката да се провеждат уроци по култура и история за деца в музеите. Из страната е пълно с духовни места и възрожденски средища, но МОН няма стратегия, свързана с тях, по думите на Гранитски.
Според книгоиздателя ще трябва да мине още едно изгубено поколение, защото са нанесени непоправими щети върху българската култура. Промяната трябва да започне от учебния материал в училище, който да възпитава топло и патриотично чувство към родината и нейната величествена история, смята Гранистки.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
На 28 ноември 2025 г. Сатиричният театър "Алеко Константинов" ще представи премиерата на комедията "Примадони" от Кен Лудвиг – една от най-енергичните и забавни пиеси на съвременната американска сцена. Постановката е на режисьора Калин Сърменов, който среща зрителите с остроумния свят на Лудвиг, изпълнен с обърквания, маскировки, влюбени герои..
На 30 ноември 2025 г. от 16 часа Радиотеатърът ще представи в ефира на програма "Христо Ботев" своята последна радиопиеса. Това е "Месия. Литургическа..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70..
В "Нашият ден" разговаряме със Захари Карабашлиев в деня на премиерата на новия му роман "Последният ловец на делфини" във Варна от 18:30 ч. в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
