Българските физици са активни, постиженията им са видими не само в национален и европейски, но и в световен мащаб, заявява в предаването "Следобед за любопитните" акад. Александър Драйшу – председател на Съюза на физиците в България (СФБ) и отбелязва, че това е извод от Четвъртия пореден конгрес по физически науки, който се проведе през тази седмица.
"Четвъртият национален конгрес по физически науки се организира след осемгодишно прекъсване след Третия национален конгрес заради пандемията от Covid-19 и всички последствия от нея. Това е най-големият национален форум по физически науки и докладите са разделени в 12 секции, които са от астрономия и астрофизика, през атомна физика, физика на твърдото тяло, история на физиката, фотониката, или се покрива широка област, в която колегите физици от страната са активни", разяснява акад. Драйшу.
Организатори на форума са Съюзът на физиците в България (СФБ), Българската академия на науките (БАН), Софийският университет "Св. Климент Охридски" (СУ), Министерството на образованието и науката (МОН) и Съюзът на учените в България (СУБ). "Съюзът на физиците в България е член на Балканския физически съюз, представител е на България в Международния съюз за вакуумна наука, техника и приложения (IUVSTA), в Европейския физически съюз, членува и в Международния съюз по чиста и приложна физика. На този четвърти конгрес се откроиха много отличия на български учени.
Например, акад. Иван Тодоров беше удостоен наскоро с Боголюбовата награда по теоретична и математична физика за 2024 година от Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна за дългогодишния си принос в тази област. Знаете, че ние имаме и наградите "Питагор", които се дават и на млади учени и на учени от български произход в чужбина за цялостен принос в науката. През 2018 година д-р Даниела Донева от Ядрения институт на БАН беше отличена заради изследванията си на гравитационни вълни на компактни обекти. За значим принос на български учен, който работи в чужбина, беше отличен проф. Красимир Панайотов от Свободния университет в Брюксел", споделя в ефира акад. Драйшу.
Подробно той разказва за постиженията през последните години на учените в областта на физиката у нас. "Българските физици са на едно достойно ниво, защото бих посочил като пример Станфордската класация. Акад. Николай Витанов от СУ "Климент Охридски", чл. кор. Стойчо Язаджиев – също от СУ, акад. Борис Тенчов – Медицинския университет в София, проф. Николай Витанов от Иинститута по механика в БАН, проф. Владимир Добрев от Ядрения институт на БАН, проф. Весела Цакова от Института по физикохимия на БАН, проф. Константин Панайотов от Института по физика на твърдото тяло в БАН, доц. Цветан Дачев от същия институт. Това са хората, които са на водещи места в класацията.
Акад. Николай Витанов заема например 193 място в раздел обща физика", разказва акад. Драйшу. Хората, които ви споменава, са представители на средно по възраст поколение, което преживя трудностите около прехода и са свикнали с малко да правят много – така и успяват.
Акад. Александър Драйшу е категоричен, че намаляването на часовете по физика в средното училище води до това, че само 0,1 процента от завършващите полагат матура по физика. Като наука, според него, физиката не е сложна, но е красива, но за да има успех човек, трябва да работи систематично, да се надгражда, защото къща върху пясък няма как да се построи. Проблем, според акад. Драйшу е и фактът, че физика не се изучава в горните класове.
"Моят извод е, че българската физика е жива. Направленията, в които и преди се е работило, са активни направления, възникнали са и нови. Малко тъжно е, че на предишния трети конгрес са присъствали 350 човека, а сега 250, което означава, че колегията се свива. Важното е, че направленията са активни и няма загуба на компетентност, което е важно в национален мащаб и постиженията ни са видими и в европейското и световно научно пространство", категоричен е акад. Александър Драйшу.
Неотдавна събранието на академиците на БАН избра проф. Александър Драйшу за академик. Той е водещ учен в областта на фотониката (нелинейна оптика, сингулярна оптика и оптика на свръхкъсите фемтосекундни импулси). Той създава първата в България научна група по сингулярна оптика и школа по сингулярна и фемтосекундна фотоника. Акад. Драйшу е член на Съюза на физиците в България (от 1995 г.) и е председател на Управителния съвет (от 2020 г.). Член е и на Хумболтовия съюз в България (от 1999 г.). За Съюза на физиците в България изборът на неговия председател за действителен член на Българската академия на науките – най-голямото отличие за български учен – е чест и признание за българската физическа наука и повод за гордост от физическата колегия, заявиха преди дни от СФБ.
Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..
Поемаме към Екс ан Прованс с пътешественика Крикор Асланян. Той вече е в Монреал, където живее, но преди да отлети го поканих в студиото, за да разкаже за две емблематични места, свързани с Пол Сезан и Винсент Ван Гог. С него се запознахме покрай книгата му "Един софийски малчуган разказва", но се оказа, че е посетил 35 държави и освен в Канада е..
"Всеки харесва различно време, включително и ние, синоптиците. Ето сега в това антициклонално, барично поле, което определя времето през последните дни, мога да кажа, че времето е скучно, защото и тези пет изречения, които представляват прогнозата за времето, тя, общо взето, е една и съща. Аз от малък и като синоптик вече, харесвам..
Александра Петкова от 12.В клас на НПМГ "Акад. Любомир Чакалов" спечели първа награда на Европейския конкурс за млади учени в Катовице, Полша, придружена със 7000 евро и наградата на Стокхолмския младежки научен семинар. Тя ще посети събитията в Нобеловата седмица. Възпитаничката на НПМГ получи и наградата на Regeneron ISEF, където ще участва..
Навярно повечето от нас, особено принадлежащите към поколенията над 30 години, ще разпознаят у себе си признаците на напрежение, тревожност и дискомфорт пред непрекъснато обновяващите се технологии, средства за комуникация и технологични изобретения. Е, оказва се, че това състояние си има име, а вече се търсят и популяризират стратегии и методи за..
Тазгодишното, 54-то издание на Фестивала за оперно и балетно изкуство в Стара Загора – уникален празник на музикално-сценичните изкуства, едно от..
Кой е родоначалникът на българите и какъв е нашият произход? В най-новия си роман Людмила Филипова се връща хилядолетия назад, за да разкрие откъде..
Сравняват го с Кормак Макарти и Уилям Фокнър, а защо не и с Оруел. "Пророческа песен" е петият му роман, за който през 2023 г. получава наградата "Букър"...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg