В епизод 561 "Трамвай по желание" представя на своята публика последните исторически издирвания на кинорежисьора и писателя Иван Момчев.
В присъщия си стил той е сътворил истинска кинодраматургия за премълчаната летопис в българската история. Това не е религиозен, нито научен труд, но съдържа по малко и от двете, уточнява авторът. Заглавието на литературно-историческото изследване е "Дълбоки знаци от прамълчаваната летопис".
Книгата съдържа внимателно подбрани акценти от българската история. Режисьорът-писател е привърженик на схващането за ранното християнизиране на трако-българското поселение по нашите земи. Особено ценни са изследванията му за връзките между езика и вярата на древните българи и нишката, която ги свързва със съвременността.
Работата е там, че по нашите земи живее един от най-древните народи. И един вълшебен ключ от съкровищницата на човешката цивилизация лежи зарит в плодородния чернозем, сред дъхавите градини и хилядолетните лозници на Балканите" – въвежда в темата авторът.
Подходът си Момчев заимства от Херодот, който казва, че "историята е разказ". Но добавя, че ако този разказ не носи поуки, е празно занимание.
Иван Момчев е режисьор, писател, съучастник във възстановяването и член-наблюдател на разтурената от комунистическата власт и подменена с БАН през 1947 г. Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ). Автор е на филмови сценарии, както и на романа "Борис". Работил е в Министерството на културата – Главна дирекция "Музика", в тогавашните дирекции "Забавно изкуство" и "Специални програми". Бил е организатор и комендант на Националния преглед на вариететните артисти и на национални прегледи на оркестрите за народна музика, в т.ч. и на най-известния – в гр. Стамболово.
Също така Иван е активен съучредител и организатор на Първия велик събор на българите по света, проведен на 1-3 ноември 2008 г. във Варна, когато е избран за главен секретар на Световния парламент на българите.
Поетеса, писателка, преподавателка и учен от БАН, Людмила Миндова написва книгата си "Ангелът на прехода" не само в памет на своята майка Свобода Стефанова. Тя е много повече от спомен, защото се връща във времето на прехода след 1989 година, а и още по-назад, за да съхрани паметта за онова време, за хората, които съставят с личните си съдби..
Днес на открита сцена "Мелницата" от 19:30 ч. в рамките на Международния фестивал "Дни на класиката в Балчик" ще се състои концертът "Посоки" на вокален ансамбъл "Спектрум". Ще прозвучат авторски акапелни пиеси, аранжименти на класически, фолклорни, поп и джаз теми за пет гласа и Loop station. Повече за събитието разказва Константин..
Днес в Пловдив в Зала "2019" на Градската художествена галерия се открива изложбата "Разговори с живописта" на Греди Асса. Художникът, носител на наградата "Захарий Зограф", представя над 55 живописни платна и едроформатни рисунки, създадени между 2010 и 2024 година. Десислава Маркова разговаря с Греди Асса – чуйте в звуковия файл:
В Котел започва IХ издание на Фестивала на етносите, багрите и котленския килим. Фестивалът се организира под патронажа на кмета на града Коста Каранашев , а програмата включва демонстрации на автентично тъкане на котленски килими, народни танци и песни от различни етноси, фолклорни шествия и костюми, занаятчийски базар с ръчно изработени изделия,..
Днес е крайният срок за онлайн гласуването за песните финалисти в Националния конкурс за песен "Бургас и морето". Подборната комисия е допуснала 12 песни, а желаещите могат да дадат своя глас на официалния сайт на конкурса. Песента, събрала най-много гласове, ще спечели наградата на онлайн слушателите. Финалът на конкурса ще се проведе на 26 юли..
Културният компас този път ни отвежда към едно наистина специално събитие – "Изчезващият град: Работилница за старите къщи" , което ще се проведе тази..
Един от най-великите романи на ХХ век – "Магът" на Джон Фаулз , излезе в превод на български език, дело на преводача Боримир Паскалев. В "Нашият..
Шекспировият театър в Паталеница навършва 25 години и отбелязва годишнината със спектакъла "Ромео и Жулиета: любовта като обред". Именно с тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg