Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Не се обличай за вечеря" в Казанлъшкия театър

Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му за плановете си, гласи позната поговорка. Навярно Марк Камолети е напълно наясно с нея, защото пиесата му "Не се обличай за вечеря" сякаш следва този принцип. В нея персонажите като че ли за да объркат всичко и да въвлекат публиката в разказаната ситуация, правят точно каквото са си намислили.

В представлението на една готвачка ѝ се налага да се прави на любовница, актриса и манекенка, за да може истинската любовница в историята да се преструва на готвачка. В същото време съпругата, заради която любовницата прави всичко това, вместо да замине на гости при майка си, остава вкъщи да бъде с любовника си, който е приятел на съпруга ѝ, чиято любовница е готвачката в съдбоносната вечер.

На сцената на Казанлъшкия театър "Любомир Кабакчиев" Максима Боева режисира "Не се обличай за вечеря", а зрителите могат да гледат спектакъла на 19 октомври от 19 часа.

"Това е една много приятна и неангажираща комедия на ситуациите. Един виц, където човек може да се посмее малко на това, което припознава и в себе си – на общата алчност за хубави преживявания“ – казва режисьорката. – Комедията няма претенциите да поучава, тя има единствено претенцията да ни накара да се посмеем, обръщайки ни внимание на човешките недостатъци. На мен лично ми беше много трудно, много е фино това изкуство да намериш смешното в неудобното, в – да го наречем най-общо – нещастието. Надяваме се, че така ще донесем настроение и приятни емоции на зрителите."

Авторът на пиесата – френският драматург Марк Камолети, така изкусно превежда наблюдателите през трагично-комичната ситуация, в която са попаднали персонажите, че на човек му е трудно да не се смее на глас на опита на всеки от замесените да се измъкне от кашата, в която се забъркал. Камолети е автор на повече от 40 пиеси и е награден с едно от най-високите отличия във Франция – "Кавалер на легиона на честта". Дебютната му постановка "Боинг Боинг" е първият му голям международен успех. Тя се играе 7 години в Лондон и има зашеметяващите 2000 представления. Този феноменален факт включва "Боинг Боинг" в книгата на рекордите на Гинес, като най-играната френска пиеса.

По този повод Максима Боева добавя:

"Не се обличай за вечеря" също се играе много, играе се в много театри в България. Все успешно, защото е добра пиеса, защото е смешно написана. Защото историята за едни хора, които са се подхлъзнали в това, че много им се иска освен съпруг или съпруга, да си имат и една любовница или любовник, да си имат и още нещо, е така да се каже, разпознаваема. (…) Но разбира се, като всяка комедия – тази също завършва с щастлив финал, където всичко накрая се нарежда, и така би трябвало да бъде. Защото, ако не се нарежда, каква комедия би било това въобще?!"

За да придадат оригиналност на представлението, напълно достоверна на написаното от автора, Максима и екипът на Казанлъшкия театър подхождат към персонажите в пиесата като към животни.

"Разглеждахме ги като персонажи от басня, това беше така подадено от автора, тъй като цялото действие се развива в една бивша френска ферма. Сядайки с артистите и сценографката Киряна Аврониева, си казахме: "Добре де, и какво като са във ферма? На какви животни ни приличат тези хора?". Така за всеки един от тези персонажи беше избрано по едно животно. Доколкото ни е известно, поне в спектаклите, които сме гледали или за които сме чували, това не беше правено. Разбрахме и след премиерата, че това е направило добро впечатление на зрителите", обясни Боева.

Преводът на текстовете е на Андрей Аврамов, а музиката е дело на Михаил Шишков. В представлението участват Анелия МангъроваБеатрис БлагоеваДесислава СтояноваИван КолевПетър Петров и Стефан Роглев.

Още за "Не се обличай за вечеря" можете да чуете от Максима Боева в звуковия файл, където режисьорката разказва защо общото между постановката и спектакъла на Варненския театър "Формата на нещата", който отново тя режисира, са връзките между хората и това как всъщност разбираме любовта.

Снимка – Казанлъшки театър "Любомир Кабакчиев"
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Промяна в статута на Националната награда за поезия "Иван Николов"

Като една от най-престижните награди за поезия у нас, Националната награда за поезия "Иван Николов" е следена с интерес от почитателите на българската поезия, от авторите и от издателите.  Този декември 2024 година награждаване не се състоя, защото конкурсът не беше обявен.  Организаторите сега представят новата си концепция за статут и график...

публикувано на 09.01.25 в 16:40

Поезията на 90-те оживява във филми

Кратките филми по поезията на 90-те започват турне из страната. Прожекция по стихове на българските автори ще се състои на 10 януари 2025 г. от 18 часа в сградата на Народно читалище "Светлина - 1975", с. Гара Елин Пелин. Филмите са съчетание на поезия, музика и визия. Авторите, по чиято поезия са направени, са имена като Иван Методиев, Екатерина..

публикувано на 09.01.25 в 15:47
Димитър Коруджиев

Памет за Димитър Коруджиев

Днес беше опелото на писателя Димитър Коруджиев, който си отиде на 84-годишна възраст.  "Градината с косовете" е един от най-известните му книги, както и "Домът на Алма“, "Преди да се умре. Фантазия за Сашо Сладура", "1989“, и др. На читателски интерес се радват и книгите му с есета на християнска тематика.  Пред БТА писателят Деян Енев казва за..

публикувано на 09.01.25 в 15:35

Литературната 2025 година: Тенденции, теми и очаквания според водещи издатели

В рубриката "Разговорът" поканихме трима представители на водещи издателства в България, за да споделят своите виждания за литературната 2025 година. Десислава Желева, Темз Арабаджиева и Димитър Риков. Те обсъдиха какви са очакванията, темите и предизвикателствата, които предстоят в света на книгите. Ето какво разказаха те. "Може би тенденциите не..

обновено на 09.01.25 в 13:26
Изложба „Забранено изкуство“ в Топлоцентрала

Забранено изкуство

Цензурата е сякаш мрачната сянка на изкуството във всички времена. Всеки поглед назад в историята открива нейните прояви под различна форма и по различни причини. И в миналото, и днес цензурата зависи от идеологии, религии, власти, политики, възгледи и от публиката, разбира се – всички те преплетени в сложен, почти гордиев възел понякога...

публикувано на 09.01.25 в 09:07