Стогодишнината от основаването на ФИДЕ – световната шахматна федерация, е повод да си припомним как тази игра на война често е служила и като многоходова комбинация в политическата игра с националистически, идеологически и доктринални измерения. Сблъсъците между Фишер, Петросян и Спаски, интригите около двубоя между Карпов и Корчной, Карпов и Каспаров, но и нашите успехи и неуспехи в шаха далеч не носят само спортни измерения. Говорим за това със Стефан Сергиев, автор на десетки книги за историята на шаха, бивш зам.-председател на Българската федерация по шах, с гросмайстора за жени Маргарита Войска, с Радислав Атанасов, главен асистент в НСА и международен съдия по шахмат, със шахматния съдия и преподавател в НСА Симеон Стоичков.
Стефан Сергиев припомня значими фигури от началото на миналия век – като поета Теодор Траянов, направили немалко за популяризирането на шахматната игра в България, и се спира на знаменателните мачове на Карпов, Фишер, Корчной, Каспаров, като не пропуска да отбележи успехите на нашите Веселин Топалов и днешните ни водещи шахматисти. "Големите шахматисти са егоисти", твърди той, но смята това за неизбежно, и обръща внимание на политическите доктрини в развитието на организирания шахмат.
Радислав Атанасов и Симеон Стоичков интерпретират темата от съвременни позиции, но и двамата са съгласни, че освен политически фактори, в големите шахматни сблъсъци участват какви ли не фигури, вкл. екстрасенси, магове и др.
Маргарита Войска разказва за успехите на българските отбори отпреди няколко десетилетия, и ни припомни анекдотичен действителен случай от миналото, когато на въпроса в сръбски хотел "Дошла ли je Войска из Бугарска?" уплашеният хотелиер по време на военните конфликти в западната ни съседка запитал: Ама и Бугарска ли войска ни напада вече?
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
