Институтът по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките организира Ден на отворените врати, който ще се проведе на 18 октомври 2024 г. от 10:00 до 16:00 часа на адрес гр. София, бул. "Цариградско шосе" 72, научен комплекс на БАН-2. Под мотото "Магията на физиката – от лабораторията до иновацията и как науката движи технологиите", по време на събитието ще покажем как теорията, физичните закони и изследователската дейност, намират реално приложение в нашето ежедневие и технологиите на бъдещето.
"Едно от постиженията на учени, работили в Института по физика на твърдото тяло към БАН е това на акад. Георги Наджаков и неговото откритие фотоелектретно състояние на веществото – откритие, което стои в основата на съвременната копирна техника, т.е. това е в основата на развитието на тази технология. За световната значимост на това откритие, говори и фактът, че домът на акад. Наджаков е обявен за историческо място в Европа, дори преди дома на Айнщайн в Европа.
Друг пример за технология, за която не се замисляме, че имаме значимо българско участие, това е технология под ръководството на чл. кор. Йордан Касабов, тъй като български чипове са използвани за създаване на настолния калкулатор Елка 42, която печели златен медал през 1970 г. на изложението в Осака. В наши дни полупроводниковата микро- и наноелектроника е най-бурно развиващата се област, на която се дължи повишаването на функционалността на компютри, телефони и камери. Една от основните тематики в Института е в областта на микроелектрониката и нашите учени работят в тази област.
От миналата година Европа реши да финансира много мащабно всякакви дейности в тази област. Ще спомена още едно изключително българско откритие, което тази година празнува своята 50-а годишнина и в Института има поредица от събития, свързани с това. Това е откритието на лазер, работещ с пари на меден бромид, създаден от научния екип на акад. Никола Съботинов. Това е откритие изцяло българско от идеята, през лабораторните проучвания и реализирането в индустрията", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" доц. Екатерина Йорданова.
В Института по физика на твърдото тяло подготвят специална експозиция, която представя целия процес и дори работещи прототипи на това българско откритие. В момента в Института се провежда експеримент, който е с потенциала да бъде едно много революционно откритие в областта на енергетиката, предлагайки нов метод и подход за ядрен синтез с лазери. Самата доц. Екатерина Йорданова е част от екипа, който го разработва. Според нея днес учените от Института разполагат с изключително добри условия за своята научна работа. Има и интерес на млади хора към работа в Института.

Денят на отворените врати в Института по физика на твърдото тяло, е една отлична възможност за студенти и ученици от горните класове, които желаят да се докоснат до света на науката, да научат повече за физиката, нейното приложение и иновационни постижения, да разберат от първо лице за възможностите за академично развитие и научна кариера, информира доц. Екатерина Йорданова.
Посетителите ще имат възможността да се запознаят с част от лабораториите на един от водещите научни институти по физика в България, да участват във виртуални турове, интерактивни демонстрации и ателиета. Тези от тях, които се интересуват от научна кариера или желаят да продължат образованието и развитието си в областта на физиката, ще научат повече за пътя на академичното израстване в Института.
Доц. д-р Екатерина Йорданова завършва магистърска степен в Катедрата по оптика и спектроскопия на Физическия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 2000 г. През 2010 г. успешно защитава докторска дисертация на тема "Полидиагностична валидация на спектроскопски методи: Задълбочен мониторинг на микровълнова индуцирана плазма" в Техническия университет в Айндховен, Нидерландия. В периода 2014-2016 г. тя е постдокторант в Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките, като участва в Европейския проект INERA, насочен към повишаване на научния и иновационния капацитет на Института в областта на многофункционалните наноструктури. От 2017 г. доц. Йорданова заема академичната длъжност доцент в ИФТТ-БАН, а през 2021 г. става председател на Научния съвет на института – длъжност, която изпълнява до края на 2023 г., когато е избрана за директор.
Целия разговор на Ани Костова с доц. Екатерина Йорданова в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Ани Костова, БНР

На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
Най-дълголетното трио в австралийската авангардна музика ( " ембиънт" , "джаз", "акустичен пост-рок", "минимализъм" са само думи в случая ) се..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Яна Георгиева и Маргита Алексова са две от дамите в Time2Dare – първият изцяло женски екипаж, завършил регатата Aegean 600 – труден и технически ветроходен..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg