Зелената сол е с растителен произход и е природен заместител на обикновената сол. Тя се добива от соленолюбиви растения, срещащи се в солени крайбрежни влажни зони и почви. В България БФБ използва основно растението солянка (Salicornia europaea), което расте в Атанасовското и в Поморийското езеро.
"Защитените територии не са Terra incognita, а могат да се използват и икономически. За това през годините Българска фондация за биоразнообразие (БФБ) създава продукти с кауза, които да популяризират Атанасовското езеро и извличаме от него.
Атанасовското езеро най-често се свързва със солта, която се добива от водите му, но благодарение на партньорството ни с колеги от Португалия преди години, успяхме да създадем един чисто нов продукт, който има голям потенциал, а именно зелената сол без сол.
В онази част от Атанасовското езеро, където няма вода, в солените почви се среща растението "солянка". Това растение се среща в районите на солниците. При нас, освен в Атанасовското езеро, се среща и в Поморийското езеро.
Растението е със специален режим на добив и ползване, тъй като се добива в такива райони. След събирането му през август, ние го сушим и след това от него добиваме този нов продукт – зелената сол. В нея количеството на натрий е много малко, за разлика от това на калия. В този продукт има и всички полезни за организма на човека витамини и минерали", разказва в предаването "Следобед за любопитните" Радостина Ценова от Българската фондация Биоразнообразие.
От езерото специалистите извличат сол, която използват и за производството на шоколад от серията "Дива България", като в него има млечен шоколад и морска сол. "Вкусът му е много необикновен, докато се наслаждаваш на сладостта, идва едно кристалче сол и всичко се променя. Много хора го обожават, но има и такива, за които е странен", признава Радостина Ценова.
От фондацията продължават проучванията и работата си по изработването на нови продукти с кауза, за да докажат, че от защитените територии също може да има икономическа полза.
Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..
Поемаме към Екс ан Прованс с пътешественика Крикор Асланян. Той вече е в Монреал, където живее, но преди да отлети го поканих в студиото, за да разкаже за две емблематични места, свързани с Пол Сезан и Винсент Ван Гог. С него се запознахме покрай книгата му "Един софийски малчуган разказва", но се оказа, че е посетил 35 държави и освен в Канада е..
"Всеки харесва различно време, включително и ние, синоптиците. Ето сега в това антициклонално, барично поле, което определя времето през последните дни, мога да кажа, че времето е скучно, защото и тези пет изречения, които представляват прогнозата за времето, тя, общо взето, е една и съща. Аз от малък и като синоптик вече, харесвам..
Александра Петкова от 12.В клас на НПМГ "Акад. Любомир Чакалов" спечели първа награда на Европейския конкурс за млади учени в Катовице, Полша, придружена със 7000 евро и наградата на Стокхолмския младежки научен семинар. Тя ще посети събитията в Нобеловата седмица. Възпитаничката на НПМГ получи и наградата на Regeneron ISEF, където ще участва..
Навярно повечето от нас, особено принадлежащите към поколенията над 30 години, ще разпознаят у себе си признаците на напрежение, тревожност и дискомфорт пред непрекъснато обновяващите се технологии, средства за комуникация и технологични изобретения. Е, оказва се, че това състояние си има име, а вече се търсят и популяризират стратегии и методи за..
Наричат "Гунди – легенда за любовта" киносъбитието на десетилетието у нас. Причината са колкото всичките над 500000 продадени билета, които превръщат..
Около 17 % от населението на България страда от диабет по данни от последния национален скрининг, проведен през 2024 година. На 14 ноември отбелязахме..
" Свой на чужда земя " e книга, състояща се от разговори на Борис Зафиров с Блажо Николич, с фокус върху приноса му през 90-те години на миналия век..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
