Йодният дефицит е проблем, който макар и намалял в България, продължава да бъде актуален в световен мащаб. На 21 септември, по време на Световния ден за борба с йододефицитните заболявания, лекари отново напомниха за значимостта на този елемент за здравето. В интервю за "Lege Artis" доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология, говори за това какви рискове носи недостигът на йод и как можем да го предотвратим.
Според доц. д-р Шинков, йодният дефицит е геохимичен феномен, който се дължи на ниското съдържание на йод в повърхностните слоеве на почвата. Тъй като йодът се съдържа в храната и водата, които консумираме, неговият дефицит в природата води до намален прием на този елемент в организма. Йодът е от съществено значение за синтеза на хормоните на щитовидната жлеза. Тези хормони съдържат йодни атоми и ако този елемент липсва в достатъчни количества, синтезът на хормоните се нарушава. В резултат на това, организмът се опитва да компенсира недостига, като стимулира растежа на щитовидната жлеза. Това обаче не винаги е достатъчно за преодоляване на тежкия дефицит и води до възникване на т.нар. йододефицитни заболявания.
Едно от най-разпространените заболявания, свързани с йодния дефицит, е йодната гуша. В миналото това заболяване е било често срещано в България, особено в планинските и подпланинските райони, където почвите са бедни на йод. Причината за това е, че водите от снегове и дъждове отмиват микроелементи, включително йода, от почвата.
Благодарение на въвеждането на масова йодна профилактика в България през 50-те години на 20-ти век, разпространението на йоддефицитните заболявания значително е намаляло. Основният метод за справяне с проблема е повсеместното йодиране на солта. Това е причината днес случаите на йоден дефицит в страната да са изключително редки. Според доц. д-р Шинков, за да се стигне до съвременен йоден дефицит, човек би трябвало да се изолира напълно от индустриално произведените храни, тъй като в тях солта е задължително йодирана.
Въпреки че в България йодният дефицит вече не е така разпространен, профилактиката с йодирана сол остава ключов фактор за здравето на населението. Важно е да се поддържа информираност по въпроса, за да се избегнат бъдещи здравословни проблеми, свързани с недостига на този жизненоважен елемент.
Чуйте разговора в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
