Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Йодната профилактика в България: История на успеха

Защо у нас е много трудно да се стигне до йоден дефицит в организма?

| обновено на 23.10.24 в 13:43
Снимка: Pixabay

Йодният дефицит е проблем, който макар и намалял в България, продължава да бъде актуален в световен мащаб. На 21 септември, по време на Световния ден за борба с йододефицитните заболявания, лекари отново напомниха за значимостта на този елемент за здравето. В интервю за "Lege Artis" доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология, говори за това какви рискове носи недостигът на йод и как можем да го предотвратим.

Според доц. д-р Шинков, йодният дефицит е геохимичен феномен, който се дължи на ниското съдържание на йод в повърхностните слоеве на почвата. Тъй като йодът се съдържа в храната и водата, които консумираме, неговият дефицит в природата води до намален прием на този елемент в организма. Йодът е от съществено значение за синтеза на хормоните на щитовидната жлеза. Тези хормони съдържат йодни атоми и ако този елемент липсва в достатъчни количества, синтезът на хормоните се нарушава. В резултат на това, организмът се опитва да компенсира недостига, като стимулира растежа на щитовидната жлеза. Това обаче не винаги е достатъчно за преодоляване на тежкия дефицит и води до възникване на т.нар. йододефицитни заболявания.

Едно от най-разпространените заболявания, свързани с йодния дефицит, е йодната гуша. В миналото това заболяване е било често срещано в България, особено в планинските и подпланинските райони, където почвите са бедни на йод. Причината за това е, че водите от снегове и дъждове отмиват микроелементи, включително йода, от почвата.

Благодарение на въвеждането на масова йодна профилактика в България през 50-те години на 20-ти век, разпространението на йоддефицитните заболявания значително е намаляло. Основният метод за справяне с проблема е повсеместното йодиране на солта. Това е причината днес случаите на йоден дефицит в страната да са изключително редки. Според доц. д-р Шинков, за да се стигне до съвременен йоден дефицит, човек би трябвало да се изолира напълно от индустриално произведените храни, тъй като в тях солта е задължително йодирана.

Въпреки че в България йодният дефицит вече не е така разпространен, профилактиката с йодирана сол остава ключов фактор за здравето на населението. Важно е да се поддържа информираност по въпроса, за да се избегнат бъдещи здравословни проблеми, свързани с недостига на този жизненоважен елемент.

Чуйте разговора в звуковия файл. 


По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Стоян Ставру

Автоматизираната журналистика и предизвикателствата пред етиката

Случвало ли ви се е да прочетете новина и да се запитате дали е написана от човек или от изкуствен интелект? Не става въпрос само за автоматично препечатване на един и същи текст в различни медии, а за съдържание, което е създадено, илюстрирано и дори проверено от ИИ. Понякога алгоритъмът преценява и точно кой е най-подходящият читател за дадена..

обновено на 10.06.25 в 12:21
Нина Цанева, проф. Вирал Комаршац и доц. Костадин Коларов

УНСС предлага лятно училище по предприемачество за студенти от Индия

С доц. Костадин Коларов от Катедра "Предприемачество" на УНСС и с неговия колега от Индия проф. Вирал Комаршах разговаряме в "Нашият ден" за българо-индийския университетски обмен в областта на образованието по предприемачество. Сътрудничеството между УНСС и университета "Ел Джей" в индийския град Ахмедабат е стартирал през 2023-2024 с..

публикувано на 10.06.25 в 10:53

Зорница Спасова: За връзката между престъпността и климатичните промени

Климатичните промени добавиха един месец на опасни горещини за 4 милиарда души по света. Какви са данните за България, коментира във "Време за наука" Зорница Спасова , гл. ас. в Националния център по обществено здраве и анализи към МЗ и автор в платформата "Климатека". В средата на XIX век белгийският учен Адолф Кетле формулира така наречения..

публикувано на 10.06.25 в 10:34

Как се прави продукт от данни: Урок по дигитална философия от Радослав Которов

В свят, в който информацията се превръща в най-ценния ресурс – сравним дори с "новия суров петрол", съществуват български иновации, които не само следват тенденциите, но ги и задават. Един такъв пример е стартъпът Storied Data , чийто съосновател  Радослав Которов  разказа пред БНР за пътя на данните към смисъла и за това как чрез така наречените..

обновено на 10.06.25 в 09:41
Росен Мирчев, Ангел Ангелов, Виктор Вучков и Асен Масларски (от ляво надясно)

Нека да е лято с "И рибар съм, и ловец съм"

Новото издание на култовото предаване " И рибар съм, и ловец съм " ни потапя в една ведра, лятна, природна атмосфера. В студиото водещите Асен Масларски и Росен Мирчев са поканили интересни събеседници – Ангел Ангелов и Виктор Вучков, председатели на Сдружението на ловците и риболовците на Перник. Обсъждат се темите за лова, безопасността,..

публикувано на 09.06.25 в 18:00