Йодният дефицит е проблем, който макар и намалял в България, продължава да бъде актуален в световен мащаб. На 21 септември, по време на Световния ден за борба с йододефицитните заболявания, лекари отново напомниха за значимостта на този елемент за здравето. В интервю за "Lege Artis" доц. д-р Александър Шинков, председател на Българското дружество по ендокринология, говори за това какви рискове носи недостигът на йод и как можем да го предотвратим.
Според доц. д-р Шинков, йодният дефицит е геохимичен феномен, който се дължи на ниското съдържание на йод в повърхностните слоеве на почвата. Тъй като йодът се съдържа в храната и водата, които консумираме, неговият дефицит в природата води до намален прием на този елемент в организма. Йодът е от съществено значение за синтеза на хормоните на щитовидната жлеза. Тези хормони съдържат йодни атоми и ако този елемент липсва в достатъчни количества, синтезът на хормоните се нарушава. В резултат на това, организмът се опитва да компенсира недостига, като стимулира растежа на щитовидната жлеза. Това обаче не винаги е достатъчно за преодоляване на тежкия дефицит и води до възникване на т.нар. йододефицитни заболявания.
Едно от най-разпространените заболявания, свързани с йодния дефицит, е йодната гуша. В миналото това заболяване е било често срещано в България, особено в планинските и подпланинските райони, където почвите са бедни на йод. Причината за това е, че водите от снегове и дъждове отмиват микроелементи, включително йода, от почвата.
Благодарение на въвеждането на масова йодна профилактика в България през 50-те години на 20-ти век, разпространението на йоддефицитните заболявания значително е намаляло. Основният метод за справяне с проблема е повсеместното йодиране на солта. Това е причината днес случаите на йоден дефицит в страната да са изключително редки. Според доц. д-р Шинков, за да се стигне до съвременен йоден дефицит, човек би трябвало да се изолира напълно от индустриално произведените храни, тъй като в тях солта е задължително йодирана.
Въпреки че в България йодният дефицит вече не е така разпространен, профилактиката с йодирана сол остава ключов фактор за здравето на населението. Важно е да се поддържа информираност по въпроса, за да се избегнат бъдещи здравословни проблеми, свързани с недостига на този жизненоважен елемент.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Случвало ли ви се е да прочетете новина и да се запитате дали е написана от човек или от изкуствен интелект? Не става въпрос само за автоматично препечатване на един и същи текст в различни медии, а за съдържание, което е създадено, илюстрирано и дори проверено от ИИ. Понякога алгоритъмът преценява и точно кой е най-подходящият читател за дадена..
С доц. Костадин Коларов от Катедра "Предприемачество" на УНСС и с неговия колега от Индия проф. Вирал Комаршах разговаряме в "Нашият ден" за българо-индийския университетски обмен в областта на образованието по предприемачество. Сътрудничеството между УНСС и университета "Ел Джей" в индийския град Ахмедабат е стартирал през 2023-2024 с..
Климатичните промени добавиха един месец на опасни горещини за 4 милиарда души по света. Какви са данните за България, коментира във "Време за наука" Зорница Спасова , гл. ас. в Националния център по обществено здраве и анализи към МЗ и автор в платформата "Климатека". В средата на XIX век белгийският учен Адолф Кетле формулира така наречения..
В свят, в който информацията се превръща в най-ценния ресурс – сравним дори с "новия суров петрол", съществуват български иновации, които не само следват тенденциите, но ги и задават. Един такъв пример е стартъпът Storied Data , чийто съосновател Радослав Которов разказа пред БНР за пътя на данните към смисъла и за това как чрез така наречените..
Новото издание на култовото предаване " И рибар съм, и ловец съм " ни потапя в една ведра, лятна, природна атмосфера. В студиото водещите Асен Масларски и Росен Мирчев са поканили интересни събеседници – Ангел Ангелов и Виктор Вучков, председатели на Сдружението на ловците и риболовците на Перник. Обсъждат се темите за лова, безопасността,..
Знаете ли, че ако успеем да съберем слънчевата енергия, която попада върху земната повърхност за 20 минути, то тя ще бъде достатъчна, за да задоволи..
Антидемократичната пропаганда в медиите онлайн и конвенционалните медии. Как и защо, според проучването на Фондация за социални и хуманитарни..
В "Покана за пътуване" за своите гмуркачески приключения ще ни разказва Лили Иванова. Напълно спекулативно пропусках да спомена титлата доктор на моята..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg