Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Георги Милошев:

В БАН изследват влиянието на екстракти от български билки върху човешкия геном

"Околната среда всеки ден и секунда влияе върху нашия геном и ДНК. Добавките се разделят на два вида – тези към хранителните продукти, и онези, които са като самостоятелни хранителни добавки. И двата вида влияят върху човешкия организъм. Като ръководител на лабораторията в БАН, която е лаборатория по епигенетика и дълголетие, ще кажа, че епигенетиката е нещото, което свързва нашите гени с околната среда. 

Всеки човек си има гените, които е получил от родителите си, и този геном е статичен през живота на всеки човек. Това, което се променя, е нивото на работа на гените и тук факторите са много – от това къде живеете, как се храните, какви хранителни добавки ползвате, колко спите и всичко останало. Така че допълнителното приемане на хранителни добавки може да ускори или забави метаболизма и промяната в генома", заявява в предаването "Следобед за любопитните" проф. Георги Милошев. Това, подчертава той, е работата, с която ние се занимаваме – кое, как влияе и дали ускоряването или забавянето в процесите ще бъде положително или отрицателно за клетките и целия организъм. 

проф. Георги Милошев

Съвременните младите хора (генерацията между 20-40 години), според него, гледат много по-сериозно на това с какво се хранят, как натоварват със спорт организма си и търсят информация за всичко това. "Все пак всеки трябва да потърси професионална консултация за личните си потребности. 

Затова има специалисти по диететика, които с това се занимават т. е. на всеки един трябва да се направи генетичен профил, след което да се направи епигенетичен профил, а след това на базата на тази информация да се направи и правилната консултация, тези гени на какво ниво на активност са в момента, обобщава проф. Георги Милошев. 

Работещите в лабораторията на БАН, допълва той, активно участват в разработката на алгоритмите, които да се използват при тези изследвания и да подпомогнат подобряване състоянието на организма на всеки. Специалистите от БАН в момента изследват различни добавки, извлечени от българската флора и въздействието върху човешкия геном, уточнява проф. Милошев.

"От 337 Е-та, разрешени за използване в Европейския съюз, в България са изследвани много малко, като са се съсредоточили върху изследване на 12 от тях. Шест от изследваните са много активни, а именно тяхната употреба е безопасна, като например натриев бензоат, т.е. не уврежда ДНК. За сметка на това натриевият нитрит, който и днес се използва, изключително много уврежда ДНК, но пък той убива бактериите в организма. За да бъде безопасен, натриевият нитрит трябва да бъде заместен с нещо или да се намали концентрацията му при използването. Това засега не се е случило",разяснява в предаването "Следобед за любопитните" проф. Георги Милошев.

Работата ни в момента върху изследването на екстракти от български билки и растения и влиянието върху генома на човека ще доведат до производството на нови хранителни добавки, които влияят позитивно върху човешкия геном, категоричен е проф. Георги Милошев.

Проф. Георги Милошев е завършил Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" с магистърска степен по Молекулярна биология, специалност Генетика. Още по време на магистратурата си започва работа в Института по молекулярна биология на БАН - София, където работи и до днес. През 1994 г. защитава докторска дисертация на епигенетична и молекулярно-генетична тема. Понастоящем е професор и ръководител на Лаборатория по молекулярна генетика към ИМБ – БАН. 

Проф. Милошев е работил като гост-учен във Великобритания и в САЩ. Понастоящем е хоноруван преподавател по клетъчна и молекулярна биология в Биологическия факултет на Софийски Университет "Св. Климент Охридски", гост-лектор в Медицински университет - София и Медицински университет - Пловдив. Автор е на над 50 научни публикации в реферирани научни списания в чужбина и у нас.

Цялото интервю на Ани Костова с проф. Георги Милошев в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Човеколюбиво образование или оценки за дисциплина?

Скорошно проучване на обществените нагласи показа стряскащо висок процент на подкрепа на забраната за ползване на телефони в училище, въвеждане на оценки за поведение и униформи. По-голяма тревога обаче буди реакцията на образователното министерство, което за пореден път предпочете да се престори, че не разбира какво означават тези резултати и..

публикувано на 18.03.25 в 09:34
​Разум Даскалов

​Разум Даскалов: Свят без дроги е невъзможен

В книгата "Дрогите: Традиция & промяна" е представен нов подход, който разглежда употребата на дроги като здравен и социален проблем, а не като престъпление и наказание. "Желанието на повечето хора, в това число и на политиците, е да живеем без дроги. Но тъй като говорим за дрогите, какво имаме предвид под дроги. Под дроги се има предвид..

публикувано на 17.03.25 в 14:05
Илюстрация на Любен Зидаров

Скритата сила на вълшебната приказка: Вечните разкази

Много лесно днес всеки, минал през школското образование, ще разчете в приказните сюжети темата за избора между доброто и злото, който героят трябва да направи. Ако обаче се запитаме защо тъкмо най-малкият син или селският бедняк тръгва да търси златната птица или златната ябълка, или жива вода, или неземна хубавица, откъде се появява вълшебният..

публикувано на 17.03.25 в 08:05

Разломи и поломи

Българският политически живот и изобщо българското общество са прогизнали от популизъм, твърди в най-новата си книга "Българските разломи" проф. Георги Каприев. Това значи, обяснява професорът, че популистките практики са включени в действие от най-началните времена на българската история – от борбите за църковна независимост и споровете..

публикувано на 13.03.25 в 09:12

Защо "изгаряме от срам" и други любопитни въпроси

Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката.  За какво ни е срамът се питаме във..

публикувано на 11.03.25 в 11:31