По повод 1-ви ноември, Деня на народните будители, екипът на предаването "Следобед за любопитните" гостува на Физическия факултет на СУ. Тази година факултетът отбелязва 135 години от създаването си и 70 години от членството на България в ЦЕРН и 25 години от присъединяването на България към него. Факултетът има водещо място в работата на организацията и много наши учени са сред първите в света на физиката.
"Стъпвайки на факта, че СУ "Климент Охридски" отбелязва 135 години, това доказва и интереса към природните науки и в частност физиката датира от самото начало. Ние се опитваме в рамките на своите възможности да поддържаме този интерес и да го развиваме. През последните години имаме покачване интереса на студентите към нашата специалност, около 20-30 процента е увеличението през последните 2-3 години. На какво се дължи – на популяризирането на дейността и на факта, че обществеността започна да ни разпознава като висше учебно заведение, което предлага високо качество на обучение и възможността за реализация на младите хора след това.
През последните години СУ "Климент Охридски" в световните класации заема около 1000 позиция, но Физическият факултет е на около 300-400 място", заяви в предаването "Следобед за любопитните" деканът на Физическия факултет проф. Георги Райновски.
"България влиза в ЦЕРН през 1999 година с едно-единствено изследване и се включва в един експеримент – CMS, като по него работят две групи експерти – една от университета и една от Института за ядрени изследвания към БАН. През 2021 година , което позволява на България да се включи в няколко други експеримента, сред които и АВИС, голям експеримент на големия адронен колайдер, свързан с изучаване на силното ядрено взаимодействие.
Български експерти участват и в други експерименти. Специалисти от факултета се занимават с изработката и поддръжката на детекторите, други се занимават с обработката на данни от различни физични експерименти, а заедно с това предлагаме и провеждаме и български експерименти на всяка една от тези установки.
По случай 70-годишнината на ЦЕРН и 25 години от българското участие на 21 ноември във Физическия факултет се открива изложба, която ще пристигне от ЦЕРН. В нея ще се покажат постиженията на ЦЕРН и българският принос за това. Изложбата гостува една седмица, като за откриването ще пристигне и генералният директор на ЦЕРН", съобщава в ефира на БНР проф. Райновски.
Преподавателите и специалистите от Физическия факултет са разпознаваеми, работят по различни проекти и научни изследвания, имат много постижения т.е. в рамките на възможностите на България и финансирането с което се разполага, българите са много по- ефективни от всички западни партньори.
"През последните години се забелязва в България недостиг на специалисти в ядрената енергетика и микроелектроника, което е в резултат на липса на подготвени хора. Във Физическия факултет разполагаме с преподаватели, но трябва да убедим младите хора, че след завършването си тук, ще имат стабилна, добре платена и много интересна работа", категоричен е проф. Георги Райновски – декан на Физическия факултет в СУ "Климент Охридски".
Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с проф. Георги Райновски можете да чуете в звуковия файл.
На 15 ноември 2024 г., от 11:00 до 15:30 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да прекарат няколко интересни и ползотворни часа, вдъхновени от науката – ученици, учители, родители, деца, студенти, изследователи и граждани. В рамките на събитието посетителите могат да видят, че физиката ни отвежда най-дълбоко и най-далече в човешкото познание, че може да бъде увлекателна и интереса, че е престижна специалност с многобройни възможности за реализация в България и по света.
През 2024 г. Физическият факултет отбелязва 135 години от преподаването на физика в Софийския университет. По време на Есенния ден на отворените врати посетителите ще могат да се запознаят на разбираем език с някои от най-новите открития от областта на физиката, както и да разберат по какви задачи от предния фронт на науката работят българските екипи от Физическия факултет.
Освен богата лекционна програма, всички посетители могат да се насладят на множество интересни научни демонстрации за всички възрасти, да посетят водещи лаборатории във Физическия факултет и да научат повече за възможностите за обучение и развитие в различни области на физиката, както и да зададат своите въпроси.
В рамките на събитието ще бъде представен и щанд на Национална програма "Образование с наука".
Снимка – БНР
Ако не сте чували за турския град Фоча, вероятно ще го разпознаете по-лесно под името Фокея и от уроците по история. Защото Древната Фокея е един от йонийски полиси, разположени по Егейското крайбрежие на Мала Азия. Някога градът е бил толкова силен и проспериращ, че е имал правото да сече собствени монети – и от злато, и от сребро. А върху тях е..
"Детето и психоанализата" е първата тема, около която се събират професионалисти и съмишленици преди 15 години. Опитът и идеите на знаменитата френска психоаналитичка с особена грижа и подход към децата е вдъхновение и отправна точка за търсене на съвременни и приложими у нас начини за работа с деца, а по-късно и с бебета. Преди 10 години в София е..
За дванайсети път в Бургас се проведе Международния литературен младежки фестивал "Приятелството – смисъл и спасение", посветен на спасяването на българските евреи. Фестивалът не просто вдъхновява младите хора да творят – той ги учи да помнят, да се вглеждат в историята и да отстояват ценности като солидарност, смелост и човечност. Част от него..
"Може ли една книга да бъде едновременно шарена и дълбоко учена? Ами да, може.", пише проф. Александър Кьосев в предговора, като ни подготвя за среща с нестандартно четиво, в което се убеждаваме сами, прелиствайки страниците му. Трудно е да се определи жанрово, още по-малко възможно е да се открие системността, присъща на едно научно изследване...
Традиционната медицина на Китай е холистична система на лечение, която се практикува близо 5000 години. Вкоренена в древната философия и култура, тя еволюира в цялостен и усъвършенстван подход към здравето и благосъстоянието на ума и тялото. Д-р Юй Цун в продължение на три месеца обучаваше българските си колеги за начините на лечение,..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg