В рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" след Деня на будителите и в навечерието на второто издание на Деня на четенето, който тази година преминава под мотото "Иновациите започват с четене", Валентина Стоева от фондация "Четене" и фондация "Детски книги" сподели възгледите си за това как да стимулираме четенето сред децата и защо е важно те да развият функционална грамотност.
В предаването тя повдигна темата за функционалната грамотност, като подчерта значението ѝ за адаптацията на младите хора към съвременния свят. "Без умение да четеш и да извличаш смисъл, много трудно би могъл да се впишеш в изискванията на средата и да водиш нормален и спокоен живот", отбеляза Стоева. Според нея именно способността за разбиране и осмисляне на информацията е в основата на успешната адаптация към съвременното общество.
Стоева цитира и данни от изследването PISA 2022, които показват тревожни резултати — 53% от 15-годишните български ученици не разбират какво четат. Тези данни разкриват сериозен проблем, който подчертава необходимостта от целенасочени усилия в посока повишаване на функционалната грамотност сред младите хора.
По думите на Стоева, разпространеното мнение, че децата днес четат по-малко, не отговаря на истината. Тя подчерта, че съвременните деца четат много, но често не избират книгите, които ние, възрастните, бихме искали да виждат в ръцете си. "Те просто са родени в различно време", споделя тя, "и е важно книгите да бъдат съобразени с техните интереси и нужди." Според нея липсата на актуални, съобразени с техния свят заглавия, а също и настояването да четат литературни произведения, предпочитани от по-възрастните, създава усещането, че децата не четат изобщо.
Стоева акцентира и върху значението на екранното четене, което е неотменна част от ежедневието на младото поколение. Децата днес консумират както печатни, така и дигитални текстове, а обработването на големи обеми информация не е предизвикателство само за тях, но и за възрастните.
В тази насока функционалната грамотност става все по-важна. "Необходимо е да изградим умението да филтрираме информацията, която достига до нас, и да разпознаваме бързо кое може да бъде подвеждащо", подчерта Стоева. С развитието на изкуствения интелект и неговото все по-голямо влияние в живота ни, способността да оценяваме и осмисляме информацията е съществена. Стоева отбелязва, че хората, които разполагат със стабилна база от знания и добре развити умения за четене, са по-добре подготвени да правят правилна преценка на това, което четат и слушат.
Стоева съветва родителите не само да четат на децата си, но и да им разказват и показват, свързвайки четенето с преживявания. "Например, посещенията в музей могат да станат част от процеса на учене", добавя тя. По този начин децата могат да преживеят знанието не само чрез текст, но и чрез пряко взаимодействие с културни и исторически обекти, което е важно за формиране на устойчива връзка с културното наследство.
Чуйте разговора в звуковия файл.
Балерината и педагог Росица Дикиджиева вече 33 години разделя, или както тя казва: "обединява живота си" между Нидерландия и България. Изпълнява духовното завещание на баба си – художничката Кераца Висулчева, и завършва Балетното училище в София. Сцената я приема, но за кратко. Инцидент прекратява пътя ѝ на професионална балерина, но отваря други..
На 14 септември Църквата отбеляза Въздвижението на честния и животворящ кръст Господен, а на 17 септември се отбелязва денят на св. Вяра, Надежда, Любов и майка им София. Между двата празника заедно с проф. Георги Каприев, преподавател във Философския факултет при СУ "Св. Климент Охридски" търсим връзката между кръста и вярата, надеждата, и..
Неделните български училища в чужбина не са просто образователни институции – те са живи духовни огнища, които съхраняват езика, културата и националната идентичност на българската общност зад граница. Една от основните каузи, зад която застават преподавателите от тези училища, е възможността учениците да могат да полагат матура по български език..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на Атлантическия съвет и военен журналист. "Няма какво да обсъждаме какво казва Русия. Тя лъже официално и неофициално. Това беше тест на системата за противовъздушна отбрана на Обединена Европа, тоест на..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова . "Класическият отговор ни отвежда към Оруел и тоталната подмяна на съдържанието на думите. В България "почтеност" често означава да бъдеш обществено приемливо непочтен. Така думата се изпразва от смисъл...
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg