Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Христомир Йорданов: Работим върху създаването на безвредни сензори за биомедицината

доц. д-р Христомир Йорданов и Ани Костова
Снимка: БНР

"Микровълновата физика не е свързана само с микровълновата печка, това е най-съвременният метод за комуникация. Всичките устройства, които ни позволяват, разхождайки се, да общуваме, използват микровълнови технологии за връзка с мрежите. 

Приложенията са все повече и по-интересни, те се развиват непрекъснато, както и новите мрежи от шесто поколение са много интересни, както и задачите, които предстоят да се решават, и човек може да допринесе много, като изследва подобни комуникационни задачи. 

В България в момента се предлага 5G мрежата, която осигурява бързата съвременна комуникация, осъществяването на видеоконферентни разговори, да гледаме филми или четем книга на телефоните си. Технологиите, които днес се използват за комуникации, не са опасни за хората. 

Ние работим по различни приложения. В момента аз работя по проект за сензорна техника, като се стремим да изобретим сензори, които да проследяват жизнени показатели с биомедицинско приложение, като целта на работата ни е, след като приложим тези сензори, те да се разградят в човешкия организъм напълно безвредно", разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. д-р Христомир Йорданов от катедра "Радиофизика и електроника" на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" .

Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с доц. д-р Христомир Йорданов можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БНР


По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
инж. Веселина Енева

Еврика! Успешните българи и Националният политехнически музей

Отдавна вече музеите не са само институции за събиране и съхранение на историческо и културно наследство. Все повече те утвърждават своята образователна роля. Пример за това е и Националният политехнически музей. От много години в тясно сътрудничеството с Фондация "Еврика" той развива програми, насочени към изграждането на успешни млади хора с интерес..

публикувано на 27.10.25 в 17:00

Имунитет и ваксини – разумното решение

Много хора свързват имунизациите с цивилизационния избор на различните поколения. И не е тайна, че от първата ваксина в света, създадена в края на 18 век, до днес са спасени милиони хора. В поредното издание "За здравето" включихме цял консилиум от лекари, специалисти в областта на превенцията и лечението на грипни и простудни заболявания...

публикувано на 27.10.25 в 15:35
Любомир Любенов

Любомир Любенов – има ли граници изкуственият интелект

Известният старозагорски математик и педагог Любомир Любенов получи официална покана от Mohamed bin Zayed University of Artificial Intelligence (MBZUAI) – първия в света университет, посветен изцяло на изкуствения интелект. Поканата е за участие в престижното международно събитие Counselors Weekend, което ще се проведе на 15-16 ноември в Masdar..

публикувано на 27.10.25 в 13:58
Мария Боянова

Мария Боянова: Българският вампир е мях, пълен с кръв

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..

публикувано на 26.10.25 в 09:25
От 1954 г. до днес Националният етнографски музей се помещава в източното крило на Двореца, където са били спалните стаи, приемните и личните кабинети на царското семейство.

Националният етнографски музей – пазител на българската идентичност: 1 епизод – Историята на НЕМ

В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..

публикувано на 24.10.25 в 10:35