"Това, което ме привлече към науката, чисто и просто е любопитството. От дете съм любопитна към нея, моят баща, светла му памет, беше лекар, но имаше и научна работа, и за това този начин на мислене ми е бил пред очите от малка. И физиката ми беше интересна, но избрах химията, имах и много добри преподаватели по този предмет и те ме привлякоха към нея. Имах невероятния шанс още от студентската скамейка да попадна в Българската академия на науките, в Института по органична химия, в лабораторията на проф. Мареков и проф. Симеон Попов, които се занимаваха с природни вещества, и точно тогава един пчелар беше дошъл да разкаже какво чудно нещо е прополисът. Така ми и възложиха изследванията.
Прополисът пчелите го събират, за да предпазват кошерите от инфекции, освен че пчелите го използват за запечатване на своите кошери, чрез него те създават и стерилна атмосфера в него. Прополисът пчелите събират от смоли, които растенията отделят по нежни тъкани, например пъпки или млади листенца, както и на наранени места т.е. и за растенията тези смоли действат предпазващо. Затова и прополисът има антибактериални свойства."
Самият прополис съдържа множество вещества, като всяко от тях има специфични свойства – антивирусни или антибактериални, обяснява в предаването "Следобед за любопитните" акад. Вася Банкова от БАН. "Поради тези си свойства, – допълва тя, – това вещество спомага да не се развива резистентност към бактериите. През 40-50-те години на миналия век са правени опити за борба срещу стафилококови инфекции с прополис и резистентност няма. Ценното при използването му е, че при съчетаването му с определени антибиотици, той води до по-ниска доза."
Подробно акад. Банкова разказва в ефира за многогодишни опити, които се правят за въздействието на прополиса върху изграждането на имунитет и възстановяване на тъкани, многократно се експериментира и с въздействието и върху ваксините. Група от учени от целия свят в момента в Китай изготвят ISO (International Organization for Standardization – www.iso.org) стандарт за тополовия прополис, което е и в резултат на работата на българските учени. След това ще се приложи и при конкретни лечения на вирусни заболявания.
Научните постижения имат и реализирани приложения със значителен социален ефект – създаване на нова концепция за стандартизация и качествен контрол на прополиса, приета и препоръчана за световно прилагане от Международната комисия по меда, и разработване на метод и създаване на водоразтворима форма на прополис, защитена от Патентното ведомство на Република България като "полезен модел".
Голямата награда за наука на Българската академия на науките беше връчена за първи път на 12 октомври на церемонията по повод честването на 155-годишнината на БАН. Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН удостои акад. Вася Банкова с Голямата награда за наука на БАН за 2024 г.
Акад. Вася Банкова е български учен с впечатляваща изследователска дейност и оригинални научни приноси върху пчелния клей и е ръководител на световноизвестна българска научна школа. Акад. Вася Банкова получава наградата за нейните оригинални и световнопризнати научни приноси по химия на биологично-активните природни вещества (създаване на нова концепция и нови подходи за прополиса, като природен продукт с изменчив химичен състав, зависещ от растителния източник; доказване на въздействието на прополиса, като сложен и комплексен природен продукт, а не толкова на една или друга негова съставка; изграждане на Стратегия за дерепликация на типа прополис според растителния източник на базата на газхроматографски – масспектрален анализ, в търсене на нови биоактивни вещества).
Целия разговор на Ани Костова с акад. Вася Банкова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
