"Това е стена" гласи мотото на "Литературни срещи есен 2024", в рамките на които в Национална галерия Двореца се проведе разговор с руския журналист и писател Михаил Зигар. Срещата модерира поетът и журналист Димитър Кенаров.
Зигар е бил военен кореспондент, работил за престижни руски медии. След нахлуването на Русия в Украйна журналистът инициира петиция, която е подписана от изявени хора на културата и науката в страната, а след това емигрира. Днес Зигар е колумнист на Der Spiegel и The New York Times, познат на българските читатели като автор на документалните книги "Империята трябва да умре", "Война и наказание", "Русия, една секунда преди Путин, или какво се обърка, как и защо".
Пред българската аудитория Зигар призна, че винаги е завиждал на лекотата, която имат в работата си писателите на художествена литература, но въпреки това не изпитва желание да пише фикция, тъй като намира историята и реалните събития за далеч по-невероятни.
"Документалната проза има много по-голяма сила да променя обществото. Историята е основата на всички наши мечти", казва Зигар. Трагедията на Русия, по думите на журналиста, е, че там единствената допустима история е имперската, в която няма други поводи за гордост освен насилието.
Относно "канселирането" на руската култура и класици като Достоевски, Зигар изрази мнение, че то "не е практично".
Работите на Достоевски са знакови за днешните нагласи в Русия. Живеещият в Русия руснак оправдава правото за нахлуване в Украйна с правото на Америка да нападне Ирак, обяснява журналистът, според когото това въплъщава дилемата на Разколников. Но дори и империалистът Достоевски е знаел, че престъплението води до наказание, добавя Зигар.
Целия репортаж от срещата с Михаил Зигар чуйте в звуковия файл:
"На този връх свят паметник ще се издига” – това е името на фотоизложбата, открита в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" - Стара Загора. Eкспозицията проследява раждането на идеята за построяването на паметника на връх Св. Никола, както и процеса на проектирането и строителството му. Таблата съдържат подробна и ценна информация за големите..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ "Платиниум". През 2025 година Международната асоциация на кинокритиката чества своя 100-годишен юбилей и по този повод ще отличи един от най-емблематичните ни филмови творци. Наградата ще бъде връчена..
Театрална лаборатория, която започне своя творческият процес с въпроса: "За какво искам да говоря, което значи за мен?", има за цел създаване на кратко соло по лична история, тема или избран текст и работа върху монолог. Ментор и водещ е режисьорът д-р Багряна Попова. Средствата на работния процес, които тя използва са похвати от Devised Theatre..
Отбелязваме Националния празник на България 3 март със звукови хроники от Архивния фонд на БНР. Прозвучава гласът на Тодор Атанасов Габарев, най-младият български опълченец, зачислен на 14 години в Десета дружина – в запис от 1958 година. В запис от 1968 година говори Константина Корчева, внучка на Никола Корчев, увековечен в..
Димитрина Филипова – ръководител на литературния клуб "Словеса" към НЧ "Христо Ботев 1896", е гост в празничното студио на "Нашият ден", изнесено в Калофер. Филипова започва разговора с думите: " На тази дата е узаконена нацията ни, признати сме на политическата карта на Европа. Това е ден за памет. Стотици хиляди българи са посветили своя..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
