"Това е стена" гласи мотото на "Литературни срещи есен 2024", в рамките на които в Национална галерия Двореца се проведе разговор с руския журналист и писател Михаил Зигар. Срещата модерира поетът и журналист Димитър Кенаров.
Зигар е бил военен кореспондент, работил за престижни руски медии. След нахлуването на Русия в Украйна журналистът инициира петиция, която е подписана от изявени хора на културата и науката в страната, а след това емигрира. Днес Зигар е колумнист на Der Spiegel и The New York Times, познат на българските читатели като автор на документалните книги "Империята трябва да умре", "Война и наказание", "Русия, една секунда преди Путин, или какво се обърка, как и защо".
Пред българската аудитория Зигар призна, че винаги е завиждал на лекотата, която имат в работата си писателите на художествена литература, но въпреки това не изпитва желание да пише фикция, тъй като намира историята и реалните събития за далеч по-невероятни.
"Документалната проза има много по-голяма сила да променя обществото. Историята е основата на всички наши мечти", казва Зигар. Трагедията на Русия, по думите на журналиста, е, че там единствената допустима история е имперската, в която няма други поводи за гордост освен насилието.
Относно "канселирането" на руската култура и класици като Достоевски, Зигар изрази мнение, че то "не е практично".
Работите на Достоевски са знакови за днешните нагласи в Русия. Живеещият в Русия руснак оправдава правото за нахлуване в Украйна с правото на Америка да нападне Ирак, обяснява журналистът, според когото това въплъщава дилемата на Разколников. Но дори и империалистът Достоевски е знаел, че престъплението води до наказание, добавя Зигар.
Целия репортаж от срещата с Михаил Зигар чуйте в звуковия файл:
Четвъртата книга "Трилистна детелина" на Диана Саватева съдържа фрагменти, които авторката определя като "нава, видения и безпокойства" – вдъхновени от поетите Иван Методиев, Николай Искъров и Фернандо Песоа. Това е четвъртата поред книга на Диана Саватева. Вместо "Хайку", избирам въведения от поета Иван Методиев в началото на 90-те години..
Понякога в уж странична на магистралната история биография можем да открием и откриваме онези пресечни точки в движението на света, които ни казват много за него, за времето, за нас самите. Такава точно биография е например животът на знаменития български фокусник и илюзионист, прочутия цирков артист Мистър Сенко (Евстати Христов Карайончев)...
Почти по същото време на годината, само че тя е 2011-а, поетът Георги Борисов пише във в. "Култура" по повод излязлата тогава книга на Васил Балев "Злак", че този поет "изненадва, дори на места плаши с една неестествена за толкова млад автор сдържаност, чувство за мярка, култура на стиха и вродено като че ли чувство за трагичното. Същевременно тя..
За шести път проектът “Стената” на Националната галерия представя съвременен майстор на стенописа, а именно – графити артист Иво Илиев Yeto. Той е познат с редица емблематични мащабни стенописи на ключови локации в София, чрез които създава истории за взаимодействието на природата, човека и символите със сюрреалистични ситуации, носещи многопластов..
Фестивалът "Тракийски мистерии" е културен проект на академия "Орфика". Тазгодишното пето издание ще бъде открито на 28 юни от 21.30 часа с интерактивния спектакъл "Нифеуи – мистерия на водата" в културно-туристически я център "Акве Калиде" в Бургас . Древният тракийски епос ще оживее под звуците на авторска музика,..
Колко политици и висши държавни служители в България са осъдени по обвинения за корупция и какво се случва с някои забравени разследвания според шестия..
Фестивалът "Тракийски мистерии" е културен проект на академия "Орфика". Тазгодишното пето издание ще бъде открито на 28 юни от 21.30 часа с..
Как да избегнем излишния "шум" в медиите, когато коментират приемането на еврото у нас, и как влизането на България в еврозоната ще е полезно за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg