Александра Петкова от 12.В клас на НПМГ "Акад. Любомир Чакалов" спечели първа награда на Европейския конкурс за млади учени в Катовице, Полша, придружена със 7000 евро и наградата на Стокхолмския младежки научен семинар. Тя ще посети събитията в Нобеловата седмица. Възпитаничката на НПМГ получи и наградата на Regeneron ISEF, където ще участва май месец догодина в Кълъмбъс, Охайо.
Научният труд на Александра Петкова оборва безапелационно Теорията на Келвин за константните ъгли, които оставят следите от кораби в морето. За своя проект, който представя експериментално и теоретично изследване на ъглите на вълните, които оставят движещи се плавателни съдове, тя разказва в ефира на и предаването "Следобед за любопитните" .
"Проектът, с който спечелих конкурса, е "Експериментално и теоретично изследване на корабни вълни" и по този труд работих от преди две години за Конкурса на младите естествоизпитатели, който се проведе в Грузия. Това явление, което изследвам, а именно вълните, които се получават след движещи се обекти във водата. Идеята е да се изследва ъгълът, който се получава от тези V-образни следи.
За дълъг период от време хората са мислели, че този ъгъл е константен, независещи от никакви параметри на кораба, например като скорост или дължина и съответно всички обекти, които се движат във водата, са моделирани по един начин. Само че още около 2000 година хората са забелязали, че има следи, които са по-тесни от този ъгъл на Келвин и първоначално са си помислили, че чисто и просто това е заради операции в сателитните изображения, но в последствие се оказва, че това май не е точно така. Затова и аз изследвах този нов режим, защото той би показал именно, че Теорията на Келвин за константните ъгли е непълна. Аз не съм първата, която е забелязала това разминаване, но пък първа започнах експериментално да проучвам процеса. Целта на проучването ми бе да направя теоретичен модел, който да проверя чрез изследвания. Моделът, който изработихме, е най-добрият до момента", заявява в предаването "Следобед за любопитните" Александра Петкова.
Разработването на точна формула за ъглите, които ще получим при въвеждането на параметрите – скорост, дължина и вид на вълната – ще подпомогне оптимизацията при изработването на новите плавателни съдове, допълва тя. Разработената теория, според нея е най-приложима при съдове, които се движат с по-високи скорости. Първоначално проектът Александра Петкова разработва с Петър Петров от Варна. Разработката и експерименталните проучване на българката допълват теорията на Келвин за константните вълни, а това има и своето бъдещо приложение.
Александра Петкова има още една година до завършването на средното си образование. След това е решила да следва теоретична физика във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Предстои ѝ участие в Международния турнир на младите физици. Младата Александра обича и музиката и рисуването, които ѝ доставят удоволствие. "По-добре рано да положиш усилия, за да получиш и резултати", споделя българският талант. От малка тя е привлечена от експериментите и опитите и още тогава се насочва към науката. В момента тя работи и по други проекти, които ще представи в бъдеще.
Европейският конкурс за млади учени (EUCYS) е един от най-елитните научни конкурси за ученици в света и е финансиран по Рамковата програма за научни изследвания и иновации на Европейския съюз "Хоризонт Европа". България участва от 1997 г., като учениците, конкуриращи се за европейските отличия, първо преминават през Националния конкурс "Млади таланти", организиран от Министерството на образованието и науката. София беше домакин през 2019 г. През 2025 г. домакинството поема Рига.
Целия разговор на Ани Костова с Александра Петкова от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – БНР
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Реализирахме едно поредно гостуване на доц. Атанас Мангъров, за да продължим темата за летните инфекции и да разсеем страховете за евентуален провал на почивката ни на море. Коментирахме различни диагнози, еквивалентни или близки до инфекциозните болести, за които не остана ефирно време за коментар при предишното гостуване на специалиста. Сред..
Съдебни преследвания, политически и обществен драматизъм в българското общество – разговор в "Нашият ден" с Радослав Бимбалов, писател, общественик и..
25-ото издание на летния фестивал на H.M.S.U. е на 19 и 20 юли 2025 г. в център VIDAS Art Arena в колодрума на Борисовата градина, София. Това е..
"Хроники от Ателието. 130 години Васил Захариев – творец, учител, изследовател" – изложбата е на Регионалния исторически музей София и се открива тази..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg