Опит за осмисляне на случващото се в страната ни и по света в "Нашият ден" правим с помощта на политолога Христо Анастасов.
По думите на Анастасов сме свидетели на най-големия прелом на човечеството поне от 1989 година насам. Този път обаче зарядът не е насочен към възход на демокрацията, а е "тъмен скок към неизвестното".
Вината за поредицата от кризи се корени в безотговорността на западните лидери от последните десетилетия, в самозалъгването, тънките сметки и илюзията, че Путин или Си Дзипин могат да са положителни фактори за мира и икономиката, смята Анастасов.
Приоритетите на избирателя в САЩ са се разминали с тези на двете големи партии – Републиканска и Демократическа. Грешката на демократите е, че не са разбрали колко много дразнят обикновения човек с кенсъл културата, заявява политологът.
Анастасов коментира: "Оказа се, че не сме в постгероична епоха, нито сме в епоха, в която националната държава е умряла. Всички клишета, всички илюзии на това, което отляво обзе западния свят, се оказаха кухи и неверни. Не може избирателите да не се влияят от тези неща. Когато не им покажеш нормалното, което наричаме центристко, хората в стреса си ще гласуват за някого, за когото не биха гласували иначе."
Относно националната криза, в която се намираме, Анастасов казва: "При нас проблемът е неграмотността – човешка и политическа. Когато уплашиш един човек, който не знае какво е мълния, той си измисля Зевс. Когато един просвещенски човек се страхува от мълнията, разумът го кара да измисли гръмоотвода. За съжаление днес повече хора измислят Зевс, а не гръмоотвода."
По думите на Анастасов това, че някои хора в България говорят за Белене и за народен съд като за нещо добро, означава, че не сме си свършили работата през последните 30 години.
Целия разговор чуйте в звукоивя файл:
От 18 до 20 ноември за трета поредна година се провежда Седмицата на редките болести в Европейския парламент в Брюксел. За очакваните решения и политики в Lege Artis разговаряме с д-р Петя Стратиева , председател на Национален алианс "Редки болести България". Европейската седмица на редките болести цели да въоръжи пациентите и..
Страната ни за поредна година е сред държавите в Европейския съюз с най-висока употреба на антибиотици, сочат данните, публикувани от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията. България е една от държавите, за които тази година ЕК специално е създала видеоигра за разясняване на антимикробната резистентност и разумната..
В рамките на рубриката "Разговорът" на предаването "Нашият ден" се обсъди темата за автобусния транспорт в България и как подготвените промени в Закона за автомобилните превози могат да повлияят на хората в малките и големите населени места. Разговорът разкри тревожни факти и различни гледни точки относно съществуващите проблеми и възможните решения...
За последните 15 години у нас се е увеличил устойчиво делът на момчетата в първи клас с тежка форма на затлъстяване. Сред първокласниците в селата затлъстяването е нараснало трикратно. Това показва анализ на здравните институции в България, направен като част от инициативата на СЗО за наблюдение на затлъстяването при децата. Проучването от 2023..
Когато на правото му се завива свят – говори в "Нашият ден" литературният теоретик Камелия Спасова. Повод за разговора е семинарът "Световъртежите на юридическото: когато правото срещне литературата", част от инициативата "Литература и право". Събитието е организирано от секция "Етически изследвания" на Института по философия и социология..
Наричат "Гунди – легенда за любовта" киносъбитието на десетилетието у нас. Причината са колкото всичките над 500000 продадени билета, които превръщат..
Около 17 % от населението на България страда от диабет по данни от последния национален скрининг, проведен през 2024 година. На 14 ноември отбелязахме..
" Свой на чужда земя " e книга, състояща се от разговори на Борис Зафиров с Блажо Николич, с фокус върху приноса му през 90-те години на миналия век..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
