Какво превръща медийните сензации в неразрешени загадки? Кое в действителност наричаме "феномен" и нужни ли са непременно отговори на всички въпроси?
Едва ли ще прозвучи като изненада за някого, че колкото по-загадъчни и необясними са някои случаи или явления, толкова по-силно те провокират любопитството и желанието ни да се доберем до истината.
Коя истина обаче – тази, която нашето въображение си изгражда и държи на нейната правото, или тази, която се приема за всеобща и напълно реална?
Според Иво Топалов, автор на книгата "Не ни търсете и други загадки, които изумиха света", а също така психолог и консултант по личностно развитие, любопитството ни към мистериите и загадките, към неразрешимото, идва от състоянието, до което тези явления ни водят. Те ни превръщат в малки смели изследователи, тръгнали да опознават света и чудесата в него, подобно на приказките с неочакван край.
В случая съвременните "приказки", които пише авторът, са съвсем реални истории, които в действителност са изумили света и са били своевременна сензация за всички таблоиди, социални мрежи, всевъзможни медии, малки и големи общества. В над 400 страници Иво Топалов изследва осемнайсет мистерии от нашето съвремие, плюс една специална допълнителна мистерия бонус, която е и своеобразен венец на цялото изследване. Всички представени истории, с изключение на една, са се случили през последните 120 години.
"Като издател на тази книга, аз я възприех като културен феномен от момента, в който Иво ме запозна с идеята. Защото именно книгата и начинът, по който той излага тези загадки от съвременни свят, сами по себе си бягат от лесното обяснение на нещата и ни гмуркат в една приказка с неочакван край, при който обаче неочакваното в края е, че отговор няма. Пътешествието може да продължи", каза в "Какво се случва" Александър Тренев.
"Не ни търсете и други загадки, които изумиха света", която ще се срещне с читателите си на 3 декември от 18:30 часа в Клуба на архитекта, не е просто сборник с мистерии, а тъкмо пътешествие из всички краища на света, включително и във виртуалното пространство, което заема все по-значима роля в нашия живот. Книгата дори осъществява диалог с читателите си, защото в нея са поместени QR кодове, с които всеки може да влезе в диалог с дигиталния свят и така да доразвие разказаната в произведението история.
Между страниците ѝ все пак става въпрос и за тайните чудеса на света – макар и подбраните примери да оставят следи след себе си и по този начин да успяват да докажат съществуването си, – така че не е пропусната и темата за възможността да съществуват извънземни цивилизации – именно на нея е посветена специалната бонус глава.
Информационният труд, в който се превръща "Не ни търсете и други загадки, които изумиха света", подбужда страстта на човека към истината и му дава възможност да разшири познанията и културата си за съвременния свят.
"Книгата е възможност за саморефлексия. Като един от начините, по които може да се тълкува, е аз как бих се почувствал, ако се случа в дадена история. Изобщо тази част от нас, която се идентифицира в подобен случай, би била много провокирана от тази книга. От изследване на мистериите, когато попадне в ръцете на правилния читател, според мен тя спокойно може да се превърне в изследване на себе си", обясни авторът в ефира на програма "Христо Ботев" на БНР.
Изследването на Иво Топалов е наситено с истории за безследно изчезнали хора, крупни предприемачи, аферисти или просто обременени от грижи и тревоги личности със стремеж към любов, известност и признание. Всяка история обаче опира до това как човешкият ум си обяснява мистериозно, как се заражда любовта към знанието, какво подхранва любопитството ни и кое ни кара да изпадаме от крайност в крайност. Човешката природа е представена с всичките ѝ съществуващи противоречия, с вечната борба между тъмната и светлата страна на личността.
Налични са и разкази за различни културни феномени на нашето време, като например страстта да се поглъща максимално количество храна, или пък изцяло виртуални явления, като историята Цикада 3301, както и загадките за изчезналия самолет на Малайзийските авиолинии, за японеца, който промени света с идеите си и също изчезна, за Чудовището с 21 лица и за Къщата на наблюдателите.
Повече за неразрешимите загадки на нашето съвремие, които често се превръщат в медийни сензации, за това какво въобще разбираме под "загадка" и как определяме сензацията в една история, а и за всичко любопитно, замесено в книгата "Не ни търсете и други загадки, които изумиха света" – можете да чуете от автора ѝ Иво Топалов и издателя Александър Тренев.
Снимки – ИК Световна библиотека
Днес (9 април) от 18:30 часа в Литературния клуб на Столична библиотека в поредицата "Преводач на месеца" ще гостува Рада Шарланджиева. Освен с преводаческа дейност, тя се занимава и с журналистика, есеистика и критика. По време на срещата с читатели нейния творчески облик ще представят проф. Михаил Неделчев, проф. Албена Бакрачева и доц. Йордан..
С премиера на спектакъла "Мъртвешки танц" от Аугуст Стриндберг ще посрещне публиката си на 10 април Драматичният театър "Адриана Будевска" в Бургас . Постановката по пиесата на големия шведски драматург е дело на Мария Генова. Младата режисьорка е победителка в първото издание на конкурса за абсолвенти, завършващи режисура за драматичен театър...
Автори от Добрич гостуваха с творческа вечер и литературно четене в Дом "Дора Габе" в София. Писателят Красимир Бачков, автор на сборниците "Някъде там" и "Разкази от този и онзи свят", и Петранка Божкова – поетеса и журналист, дългогодишен кореспондент от Добрич за БНР Радио Варна, представиха свои творби. Среща със столичната публика имаше и..
Преиздадоха " Джобен психотерапевт " на Сузана Макмахън Това е книга, помогнала на милиони хора в цял свят да разберат себе си и сами да си помогнат. Тя предлага отговори на въпроси, които за мнозина са жизненоважни, като се започне от "Кой съм аз?" и "Какъв е смисълът на живота?", и се стигне до "Какво мога да контролирам?" и "Как да приема себе..
Живописецът и уебдизайнер Любомира Попова говори в "Нашият ден" за брандирането при създаване на културни събития – за следването или избягването на трендовете, за подходящите и неподходящи визуални елементи, за сложните и прости послания. "Съвременният творец е много по-свободен да бъде себе си, да изразява концепциите си по начина, по който..
Отиде си актьорът от Сатиричния театър Пламен Сираков. Той бе добър, усмихнат човек, благ и ненатрапчив. Познавах го от 1991 г., когато се срещнахме в..
Изложбата "Атон в рисунки и фотографии" на известния художник Андрей Янев и проф. Мирослав Дачев , която бе представена, под патронажа на президента..
Темата за литературата в учебната програма на децата ни тлее и периодично припламва в публичното пространство, подета от различни говорители, водени от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg