Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Странстванията на Дора Давидова: Пътят Камино и връзката със себе си

| обновено на 09.12.24 в 09:12
Снимка: Pixabay

Последният епизод от приключенията на Дора Давидова – учител, богослов, медицинска сестра, а сега и пилигрим по прочутия път Камино – разкрива вълнуващите моменти от нейното пътуване и преживяванията, които са оставили дълбок отпечатък върху нея.

В ефира на "Нашият ден" Дора споделя размисли за времето, когато е била ангажирана с грижите за другите, за лечебната сила на пътя и за вълшебството на катедралата в края на Камино. Ето какво разказва тя:

"В последните две години работих като сестра, а не като учител. Постоянно съм била ангажирана с болките на другите хора. Може би до някаква степен съм загубила връзката със себе си – Камино ми помогна да я възстановя."

Особено значими за нея са били престоят и срещите в така наречените алберге – места за подслон на пилигримите. Един от тези моменти тя описва така:

"Когато се разболях и останах в това алберге – то беше сграда на училище и манастир. Имаше прекрасен параклис вътре, служителките бяха монахини – много мили и помагащи. И в определен час ни викаха на католическа молитва за пилигримите. Поканиха ни да изпеем по някоя наша национална песен. Аз им изпях "Облаче ле бяло" и видях сълзи в очите на повечето от тях."

Разказът ѝ продължава с описания на уникалната атмосфера на пътя Камино – свободата да избираш разстоянията, които да изминеш, както и удобствата на албергетата:

"Сам определяш разстоянията си – можеш да вървиш и 20, може и 30 километра, можеш да вървиш и по-малко. Стига да има селца на по-малко разстояние. Всяко село или градче е пълно с хостели, с албергета. Спят по 20-30 човека в общи помещения, всичко е изключително чисто."

Вълнуващият финал на нейното пътуване завършва пред катедралата в Сантяго де Компостела. Дора разказва за емоциите, които този момент е предизвикал:

"Когато стигнах пред катедралата, започнах да плача и видях, че всички хора скачат. Някои танцуваха, хвърляха колела, защото пътят може да бъде изминат и с колело."

Историята на Дора Давидова е вдъхновяващо свидетелство за силата на духа, свързването със себе си и откриването на нов смисъл чрез пътуване, изпълнено с духовност и човешка топлота.

Чуйте в звуковия файл.


По публикацията работи: Зоя Димитрова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

От закони към реалност – къде се губи защитата на децата жертви на насилие?

В рубриката "Темата на деня" в ефира на "Нашият ден" разговорът бе посветен на болезнена и дълбоко тревожна тема – има ли справедливост за децата, които стават жертви на насилие у нас? Защо зад стените на институциите се случват злоупотреби, за които "всички знаят, но никой не говори"? Отговорите потърсихме от Росица Кратункова, основател на..

публикувано на 03.10.25 в 11:15
Константин Семьонов

Бежанската история на Константин Семьонов

Константин Семьонов е бежанец от Русия, който повече от десет години живее извън своята страна. Още от преди 2014 година подкрепя независимата ориентация на Украйна. Напуска Русия за да не бъде вкаран в затвора заради политическите си убеждения. Живее на различни места по света, а след началото на войната в Украйна през 2022 година отива там за да..

публикувано на 03.10.25 в 09:50

95 филма от 55 държави пристигат на фестивала "ОКО"

Днес се открива VI издание на Международния фестивал на етнографското кино "ОКО" , който представя 95 филма на 103 режисьори , на 25 езика , от 55 държави , разположени на пет континента . От тях 93 ще бъдат показани в София на три локации . Сред акцентите са продукции – носители и номинирани за наградите "Оскар" и "BAFTA" ,..

публикувано на 03.10.25 в 09:00

"Аз съм тук" – изкуството за социална промяна и преодоляване на "присъдата възрастен"

"Възрастен" не е обида, категория или присъда. Да бъдеш "възрастен" е възможност, символ на прогреса в света ни. Така смятат от сдружение "Аз съм тук", чийто едноименен проект работи за достъп до изкуство на възрастни хора. Социално изключване, дискриминация, усещане за липса на сигурност, усещане за липса на безопасност. Такива са..

публикувано на 02.10.25 в 13:15
Ларгото и сградата на Народното събрание

Неда Генова: Посткомунистическите повърхности на София

По телефонната линия на "Нашият ден" разговаряме с Неда Генова , университетски преподавател в Лондон, изследовател в областта на дигиталните медии и културологията, автор на книгата "Посткомунистическите повърхности на София" . Генова разглежда повърхностите в техния материален смисъл – като пространства, които изграждат обществената среда,..

публикувано на 02.10.25 в 09:39