До 1967 година липсва каквато и да е информация за театъра на Източна Европа, а днес вече можем да четем за него през история, критика и примери за режисьорските почерци, оформили театралната култура на Източна Европа през последните десетилетия. Причината е излязлата вече на български език книга "20 режисьори-първопроходци от Източна Европа".
"Големият театър винаги се е опитвал да повдига невидимите завеси пред очите ни, за да можем да надникнем в света на невидимото и да прогледнем за същината на нашия само привидно основно материален свят – т.е. да прозрем кое е онова, което наистина има значение! Тази мисия на театъра става от ден на ден все по-важна. Защото в нашето време сякаш се случва (или се е случил вече?) нов Голям Взрив, но този път не на ниво вселена, а на ниво човек. И вече не само хората се "разлитат" един от друг, а ние самите сме в процес на отделяне от самите себе си, от нашата изначална същност – т.е. от вроденото ни чувство за това кое е добро и кое – не. Тъкмо за най-важната мисия на големия театър – да ни помага да намираме правилния път, и като отделни хора, и като свят – работи по-голяма част от творчество на режисьорите, включени във въпросната книга, откъдето всъщност са тези думи на театроведа, театрален критик и преподавател с богата биография проф. д-р Калина Стефанова.
Заедно с изследователя в областта на театъра, драматургията и пърформанса проф. Марвин Карлсън тя доказва, че когато няма как да гледаш много театър, при това на различни европейски локации – можеш да го четеш. Книгата им предлага разкази за десетки емблематични спектакли на творци, белязали пътя на съвременния световен театър в края на XX и началото на XXI век, както стана ясно – 20 на брой. Това са точно тези 20, които са променили лицето на театъра в Източна Европа, а и по света – т.е. истински първопроходци.
"Да са не само големи режисьори, много сръчни, задълбочени и ярки режисьори, но по някакъв начин да разширяват границата, територията на театъра", обяснява критериите за подбора на режисьорите, представени в книгата, проф. Калина Стефанова. България е представена чрез Александър Морфов и неговия принос в срещата между драматичния и кукления театър.
Повечето от режисьорите първопроходци признават, че най-големият драматург е самият живот и всяка човешка история е достатъчно интересна, за да се превърне в пиеса. Най-важното условие за театъра обаче е да постигне мост между видимия свят и невидимите духовни пространства. Калина Стефанова акцентира върху това и допълва, че предпочита на сцената да вижда наивност, а не цинизъм.
"Какво се случва" в света на театъра и какви са предизвикателствата пред него в наше време – чуйте в звуковия файл.
В изданието "20 режисьори-първопроходци от Източна Европа" можете да прочетете и за артистичното родословно дърво на всеки от режисьорите, за техните пристрастия към автори, актьори, колеги и вдъхновители, а в звуковия файл – да разберете още подробности и за другите две книги на Калина Стефанова – "Последният изход" (историята на един разговор), издадена в Бразилия и Китай, и "Джуджетата на Ани“ (приказка-игра за възрастни и за деца), която отново излиза на български.
Дипломатът, филантроп и колекционер Гауденц Руф дари на Националната галерия произведения от личната си колекция. В изложбата "Изкуството да колекционираш време" са включени всичките творби от дарението. Експозицията показва 21 автори – 12 българи и 9 чужденци. Присъствието на автори от България, Сърбия и Черна гора говори за регионален..
Култовото предаване "И ловец съм, и рибар съм" тази неделя въвлича многобройната си вярна публика в интересен разговор за природата, за вечната тайна – и явна конкуренция между ловци и рибари, но и за литературата! Защото гост и събеседник е Лъчезар Воденичаров, познат на читателите си като Воден Чаиров. Ловец, рибар, кучкар, инженер, но и..
В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е просто професия, а съдба и начин на общуване. Макар и малко познат у нас, Шашиков е истинска звезда в Япония – страна, която вече близо две десетилетия нарича свой дом. Георги Шашиков започва..
"Озарена съм и благодарна за даровете, който се леят за мисията "Словото за Мир". Творческите проявления на Словото са наистина семена, които се множат, когато сме спокойни, добри и отворени за светлината във всеки човек" – с такива думи се обръща към приятелите си художничката Мира Копанаров. От 18 години тя живее и твори в Канада. "Много..
Той е най-превежданият и най-награждаваният извън България български писател – първият българин, носител на литературната награда "Международен Букър" за романа си "Времеубежище", преведен на английски от Анджела Родел. Той е Георги Господинов. Още с първата си стихосбирка е отличен с Националната награда за дебют "Южна пролет", а н егови..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
