В навечерието на коледните празници и новата 2025 година в "Нашият ден" разговаряме с Георги Господинов, поет, писател, драматург и значима фигура в световната литература.
Какви са изминалите 12 месеца в очите на писателя – в личен и общочовешки план, в български и глобален контекст?
Най-личният, най-чистият и вероятно най-хубав период от 2024 година за Господинов е била пролетта, когато усамотен работи върху романа "Градинарят и смъртта".
Отново през пролетта писателят взема участие във Венецианското биенале по покана на немския павилион, концептуално вдъхновен от романа "Времеубежище".
Това, по думите на Господинов, е част от разширяването на географията в българската литература – основната тенденция в последно време.
През 2024 година писателят получи Голямата награда за литература на Софийския университет. Важно признание е и наградата "Маларме", присъдена на Мари Врина за френския превод на стихосбирката "Там, където не сме".
Господинов нарича всички тези отличия и процеси, свързани с българската литература, "щастливо стъпване на литературната карта на Европа".
Едно от най-важните събития за българския книжовен живот е първото участие на страната ни на Лондонския панаир на книгата, осъществено благодарение на Българския културен институт в Лондон с подкрепата на Министерството на културата. Господинов не отрича, че това участие е директен отзвук от наградата "Международен Букър" за преведения от Анжела Родел роман "Времеубежище".
Български език е звучал и при откриването на най-голямата европейска конференция на преводачите в Страсбург, която е събрала на едно място петима от преводачите на Георги Господинов на основните европейски езици.
Писателят с радост отчита интересът на чуждестранните издатели към българската съвременна литература – нещо, което е било немислимо в близкото минало. 49 са издателствата, кандидатствали да издадат български книги през 2025 година. Само Мари Врина към момента превежда около 8 български автори на френски език, изтъква Господинов.
Има глад за преводачи от български език, а тези, които работят в сферата, се радват на престижни международни признания.
От щастливото поле на литературата разговорът се пренася към процесите, влиянията и проблемите на обществено ниво – засилването на агресията, популисткото говорене, превръщането на носталгията и миналото в оръжия.
"Нещо в човешката природа сякаш не издържа на натиска и започна да се пропуква някъде след 2016 година. То пак е свързано с думите, с езика, със счупения разговор помежду ни. Много лесно започнахме да късаме връзки, а скъсаните фини връзки между хората в обществото много трудно се възстановяват. Както невроните в човешкия организъм не се възстановяват", казва Господинов.
Писателят посочва избора на Тръмп в САЩ през 2016 година като момент, отворил "Кутията на Пандора" в световен план. Covid-19 пандемията и последвалата война в Украйна, по думите на Господинов, са премахнали границите на "немислимото" до този момент в европейското общество. Всичко това се е случило в твърде кратко, исторически сгъстено време, допълва писателят.
Ударени са базисни човешки ценности и е изгубена координатната система, смята Господинов.
Според писателя днес сме изгубили бъдещето, което е равнозначно на живот без Бог – всичко е позволено и обезсмислено.
"Литературата винаги е антидот", вярва Господинов.
"Трябва да разберем, че, ако сме мислили за паметта като за даденост – тя не е. Ако сме мислили, че изборът за демокрация е еднопосочен път – той не е. Личното време е невъзвратимо, но политическото време лесно може да се върне назад", казва Господинов.
В края на разговора писателят препоръчва онези четива, към които е добре да се завръщаме понякога – Андерсеновата приказка "Малката кибритопродавачка", поезията, есетата.
Господинов препоръчва на слушателите и романа "Кога престанахме да разбираме света" на Бенхамин Лабатут.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
"Стъпки във времето – поколения" е изложба, която събира Иван Андонов и Сава Цонев в галерийното пространство. Известният режисьор, актьор и сценарист Иван Андонов е представен с 15 маслени картини – от голямоформатни до кавалетни, пейзажи от края на ХХ век до поетични абстрактни платна, създадени след 2000 г. Сава Цонев излага 10..
Днес, 31 март, от 18:00 часа в галерия "Мисията" ще се проведе дискусия на тема "Съвременно визуално изкуство". Специален гост на събитието е художничката Марион Сафриуин от Марсилия, която в момента пребивава в София в рамките на двуседмична творческа резиденция (21.03-06.04). Творческата резиденция на Сафриуин е част от дългогодишната програма на..
В рубриката "Културен код" на предаването Terra Култура гостува маестро Константин Илиевски – главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското национално радио . Той сподели своята визия за музиката, работата с оркестъра и предизвикателствата, които съпътстват диригентската професия. Всеотдайност и интензивност в работата с оркестъра..
Младият артист Ана Аврамова прави скок от специалността си на пиар към творческия занаят на линогравюрата. Първоначално има мечта да отговаря за музикални фестивали и има кратка, но изпълнена с щастие кариера на барабанист. Въпреки че сега това е в миналото й сега се смее, че тогава е виждала сериозно бъдеще с бандата си. Пандемията промени много..
За тринадесетото международно фотобиенале "Фодар", което – отбеляза 25 години от първото си издание през 1999, е разговорът с председателя на "Фодар" и куратор на изложбата д-р Антоан Божинов. А специален гост на предаването е Боряна Пандова, която представя своята изложба "Мръсно" – част от нейния цикъл "Обекти на невниманието". Неделя от 22.00 по..
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София...
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg