Тритомникът "Летопис на Софийската филхармония" ще бъде представен утре от 17 ч. в Камерна зала "България".
В "Артефир" разговаряме с д-р Андрей Андреев, изкуствовед и съставител на летописа, посветен на оркестровия живот в столицата от края на XIX век до 1946 година.
В продължение на три години д-р Андреев проучва архивите из цялата страна, прочита милиони страници информация за оркестрите, концертите, турнетата и гостуващите звезди в Царска България, за да представи богатството на музикалния живот в столицата преди 1944 година.
Тритомникът "Летопис на Софийската филхармония" е само видимата част от един многопластов изследователски, културно-политически процес в институцията, по думите на д-р Андреев.
Този процес включва дигитализиране на всички програми на Софийската филхармония от 1944 година насам, дигитализиране на всички прояви в залата от момента на нейното построяване, събиране и подреждане на голямо количество архив.
Архивът включва данни за концертите на Царския симфоничен оркестър, на Академичния симфоничен оркестър, на Държавната филхармония към Народната опера, на много народни филхармонии и на Гвардейския оркестър.
Летописът представлява интерес за много широк кръг любители на музиката, музиканти и професионалисти и за първи път дава цялостно описание на почти 2 300 концерта от музикалния живот на България.
По време на проучването д-р Андреев се натъква на вълнуващи артефакти. Печатът на първата българска филхармония изкуствоведът открива на битака.
"Половината ни история е на българския битак", заявява с горчивина д-р Андреев.
За своето авторско присъствие в томовете съставителят казва: "Исках да оставя времето да говори за себе си."
В рамките на утрешното събитие летописът ще представи проф. д-р Елисавета Вълчанова-Чендова заедно със съставителя изкуствоведът д-р Андрей Андреев и идейния вдъхновител маестро Найден Тодоров.
Повече – чуйте в звуковия файл:
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Как изкуството помага за осмисляне на нарастващите екологични кризи и за намирането на решения за тяхното преодоляван? Този въпрос е на фокус на вниманието ни в поредното лятно издание на "Какво се случва". Имаме удоволствието да представим творчеството на една от най-знаменитите норвежки писателки днес. Това е Мая Люнде, чиито книги имат..
За първи път в страната ни ще се проведе международен конгрес на дантелиерите заедно с Фестивала на дантелата в Калофер и Карлово. Домакинството на подобно събитие е изключително признание за стойността на това изкуство. Посетителите през всички дни ще имат уникалния шанс да се потопят в богата програма от изложби, концерти, демонстрации и базари,..
През 2025 г. България за първи път ще има честта да посрещне един от най-значимите артисти на съвремието. След повече от четири десетилетия забележителна..
Насилието срещу възрастни жени е специфичен и сериозен социален проблем в световен мащаб, изискващ координиран отговор от различни организации. Сред..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
