Молдова. Може би

Русия обяви, че ще пази своите граждани и мироопазващите сили в молдовския сепаратистки регион Приднестровие, заяви Мария Захарова, говорителката на Външното министерство на Русия. Заявлението стана факт в момент, когато регионът призова Москва да разреши въпроса с нередовните доставки на газ от Русия през Украйна, чийто срок изтича в края на декември.

Молдовците – какво успяха и какво – не? Хибридната война на Русия срещу тях и мечтата за европейски паспорт. Коментар на Петя Гергова, БТА, в "Мрежата"

Мария Захарова и къде е сложността

"Това е изявление, което се повтаря обичайно от Кремъл, когато става дума за претенции към територии, където има рускоезично население, което Москва иска да защитава. И това е формулировката и обосновката за евентуална интервенция и настъпление на различни фронтове. А по отношение на Молдова, нещата са сложни. Молдова е малка държава, много бедна, която успя да преодолее едно голямо предизвикателство преди около два месеца, когато имаше едновременно избори за президент и беше проведен референдум за присъединяването на страната към ЕС. И референдумът, и президентските избори бяха спечелени от проевропейските сили в Молдова, но на косъм. Така че там пиесата не е приключила, пушката, която виси на стената, още не е гръмнала и тя по един или друг начин ще произведе резултат най-късно на 11 юли догодина, когато в Молдова трябва да има парламентарни избори. Не се знае какво ще стане там, защото атаката на Москва, каквато беше забележителна по време на изборите за президент и за произвеждането на Референдума, ще се засили допълнително."

Минало предварително

"Атаката беше на различни фронтове, като беше направено в различни посоки с различни участници. Според наблюдатели – молдовските служби за сигурност и разузнаването – са били включени най-различни престъпни групировки. Някои от участниците в саботажите са били канени организирано да ходят на екскурзии в Русия, където са били обучавани как да предизвикват безредици. Освен това, по време на самите избори, е имало отклонения от правилата в самите изборни секции.

Правени са много опити да се възпрепятства гласуването на молдовската диаспора, като на поне четири места в Германия, например, е имало сигнали, че в избирателните секции има пожар, за да не могат хората да отидат да гласуват, но за щастие гласуването на молдовската диаспора беше рекордно – 30 хил. души са гласували извън Молдова, като 70% от тях са подкрепили Мая Санду, което е забележително. Интересно е да се каже, че в самата Молдова съперникът на Мая Санду Александър Стояноглу, бивш прокурор и политически дебютант, печели 51% от гласовете, т.е. Мая Санду спечели президентските избори благодарение главно на гласоподавателите в големите градове и гласоподавателите в чужбина, докато в селските райони печели нейният опонент."

Газовият шантаж и дестабилизирането на страната

"В Кишинев непрекъснато изтъкват, че Москва държи специално жителите на Приднестровието, този отцепнически район, който граничи с Украйна, като заложници и чрез Приднестровието иска да дестабилизира цяла Молдова и неслучайно Молдова обяви извънредно положение заради опасността от спирането на руския газ. Извънредното положение влезе в сила на 16 декември и ще продължи 60 дни, като проблемът е в това, че Москва поставя условия, за да продължи доставката на газ. Главната топлоелектроцентрала в Молдова се намира именно в Приднестровието и целият газ, който идва от Русия, всъщност отива първо в Молдова. Топлоелектроценталата се казва "Кучурган", там се пренасочва този газ и той се купува от Кишинев на много ниска фиксирана цена и това е изгодно и за двете страни.

Въпросът е, че газът се използва като лост за влияние и за шантаж и за внасяне на несигурност и страх. Освен това в Приднестровието има 1500 т.нар. "руски миротворци" и освен това там се намира най-големият склад в Източна Европа – Колбасна и той също е потенциално гореща точка сам по себе си, защото там се съхраняват запасите на бившата Четиринайста съветска армия и освен това се намират оръжия, които са изтеглени от бившата ГДР и Чехословакия. Смята се, че в Колбасна има около 20 хил. тона муниции. Можем само да гадаем какъв би бил ефектът от евентуален взрив. Специалисти казват, че той би бил съизмерим с това, което се случи в Хирошима и Нагазаки – нещо огромно. Смята се също, че по време на войните в бивша Югославия от този склад са изнасяни оръжия, за да се дават на заинтересовани и освен това, че има терористични групи, които организират своите тренировъчни лагери в този район, така че това е потенциално нещо, което в преносен смисъл може да избухне."

Като Сините каски

"Преди години имаше шега, че Червената армия се прави на Сини каски в Приднестровието, но това продължава да е така и те трябваше, съгласно изискванията, да се изтеглят през 1999 година, но за съжаление още са там и за момента нещата тлеят. Така че това, което в момента се случва в Молдова, не е последното действие, а е предпоследното, за съжаление, и не се знае какво ще последва... Молдова търси помощ от ЕС, опитва се. ЕС ѝ предоставя подкрепа, но трябва непрекъснато да се повтаря, че Молдова може да бъде засегната от пряка агресия по време на парламентарните избори през 2025 година. Това са думи на ръководителя на разузнаването Александро Мусчята, който е представил доклад в парламента. Така че нещата не са сигурни. Другото е, че е имало и огромна руска намеса по време на втория тур на изборите за държавен глава, така че нещата ще ескалират със сигурност..."

Стремежът към Европа

"В Молдова пропагандата, която по проруски канали и платформи върви, кара хората да смятат, че те са всъщност много по-тясно свързани, все по-тясно с Русия и че могат да разчитат на нея. Например в Гагаузия, където е друг център, който е гореща точка в страната, местните хора смятат, че тяхната търговия, тяхната икономика е плътно свързана с тази в Русия, но всъщност само 2% от това, което произвеждат фирмите в района, отиват за Русия, а 49% отиват за ЕС. Това е истината, но тъй като пропагандата твърди друго, то хората ѝ вярват."

Българите и гагаузите

"Сложна е ситуацията, защото всъщност българите, които населяват в момента днешна Молдова, са се изселили там на вълни, започвайки от Руско-турската война, която се е водила между 1806-1812 година и всъщност град Тараклия в Молдова е създаден през 1813 година. По същото време, когато отиват в Бесарабия българи, които ние днес наричаме бесарабски българи, отиват и представители на тюркоезична етнографска група, която изповядва православие, а именно гагаузите. Самите гагаузи се установяват в южната част на Молдова, по това време това е територия в рамките на руската империя...

До средата на XIX век въобще не се говори за гагаузи като такива, по-скоро това наименование те го смятат като подигравателно и неуважително към тях и наричат себе си "ески булгар", което значи "старовремски българи", но постепенно нещата се променят. Първоначално те се опитват да съхранят идентичността си от румънците, а по-късно, когато попадат вече в Съветския съюз, започва колективизация, масов глад и всякакви други репресии и тогава вече... те поради неволята се преориентират. В момента Гагаузия е един от центровете, заедно с Приднестровието, които са проруски орентирани, те имат местно самоуправление и административен ръководител който се казва "пашкан". В момента на Гагаузия пашкан е Наталия Куцу, тя обаче не беше призната от Кишинев, като законообразно избрана. Въпреки това ходи няколко пъти в Москва и се среща с Путин и иска от него помощ за развитието на района, в който живеят гагаузите."

Разделената Молдова

"Да, Молдова е разделена и това ще проличи на парламентарните избори догодина. Те трябва да се произведат през юли и има голямо разделение между големите градове и селските райони – разделение на проевропейски ориентирани хора, които живеят в по-големи населени места. Повечето от тях имат румънски паспорти, сиреч европейски, но например в Приднестровието част от пенсиите се изплащат от Москва, така че те ги държат по всевъзможни начини. Конците се дърпа и от чужбина./.../."

Надеждите

"Надявам се, че въпреки всичко проевропейската линия ще надделее и че Молдова ще успее да продължи в посоката, в която е тръгнала, още повече, че след случилото се в Грузия, където се видя, че всъщност до голяма степен Европа губи Грузия, която бива погълната от руския свят. Като имаме тази обеца на ухото, може би ще има по-голяма мобилизация, за да се предотврати някакъв неблагоприятен резултат през лятото на следващата година."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.