Неподозираният Борис

В епизод 571 "Трамвай по желание" връща своята публика към вечния спомен за ненадминатия оперен бас Борис Христов, във връзка с навършването на 110 г. от неговото рождение.

Борис Христов е роден на 18 май 1914 г. в Пловдив, в семейството на македонския българин Кирил Совичанов, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Илинденската организация. Още от дете Борис демонстрира отлични гласови способности в хора на катедралата "Св. Александър Невски" в София. От 1930 започва да пее в софийския хор "Гусла", на който след 1940 става солист. Две години след това, през май 1942, и след предоставяне на стипендия от правителството на Царство България (с личното участие и подкрепа от страна на Цар Борис III), Борис Христов заминава на обучение и специализация в Милано, Италия, при Рикардо Страчари (1875-1955), известен баритон от началото на XX век.

Нататък биографията му е достъпна за всеки – публикувана е в много книги, каталози, сборници и медии у нас и по света.

Но именно в този ключов за развитието на великия бас момент поставя ударението си "Трамвай по желание" – с романа на режисьора Иван Момчев, който предлага художествен прочит на твърде кратък, но изключително съдбовен за развитието на огромния талант исторически момент.

По ирония на съдбата или по външни за изкуството причини Борис Христов никога не пя на родна сцена. Но в дните между Коледа и Нова година навред ще звучи мощният му артистичен тембър в "На многая лета" и други знакови за ортодоксалната ни църква песнопения. А също и от автентични записи в храм-паметник "Александър Невски”, където през 1930-те години ненадминатият световен бас все още е певец в хора.