Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Любомира Петева – "Дъщеря на баща си"

Важната ни цел в живота е да се научим да разбираме това, което чувстваме.

Истории за семейните връзки, приятелството и утехата, която носи природата, побрани в стихове. Общо 59 на брой. Всяко едно от тях е нишка в гоблена на живота на една "Дъщеря на баща си". Тъкмо така се нарича дебютната стихосбирка на Любомира Петева – "Дъщеря на баща си". В книгата ѝ любовта контрастира с изоставянето, а думите рамкират живота – от крехкото му начало до неизбежния край, с всички хаотични моменти между тях.

Ели Видева, редакторът на книгата, казва, че "Любомира Петева пише, както диша. Стиховете ѝ са естествени и непосредствени. През сблъсъка на чувствата, в който влиза безпардонно, готовността ѝ за борба в името на душите е динамична. Полетът на мечтите ѝ е многоцветен, клетвата пред паметта на бащата – сакрална. Изповедността на книгата предизвиква не само размисъл, но и желание да се препрочита отново и отново".

Защо обаче Любомира пише тази книга?

"Вярвам, че живеем в едно много объркано общество, където непрекъснато ни учат да крием чувствата си. Ако плачеш, означава, че си слаб. Ако се смееш прекалено шумно, означава, че не си добре възпитан. Гледам и как се случват нещата с възпитанието на моето дете и неговите връстници. Ние винаги казваме: "Сега недей да крещиш! Сега недей да бягаш! Сега бъди послушен!", и това възпитание, което ни налага обществото всъщност ни кара да се затваряме в себе си. Тези стихове, които намериха дом в тази книга, и въобще нещата, които пиша, са моят начин да изразя това, което премълчавам по принцип. Това, което другите не ми дават да кажа в един обикновен разговор, защото хората винаги бързат, никога нямат време. Разговорът между душите ни доста оредяха", каза тя в "Артефир".


Животът ни рамкира, а ние се учим на себе си, смята Любомира Петева. Важната ни цел в живота според нея е да се научим да разбираме това, което чувстваме, и да вярваме в мечите си.

След като става родител, тя осъзнава, че няма как да възпиташ едно дете в любов, ако първо не я откриваш в себе си. Затова ѝ е на мнение, че човек трябва да се обича, за да може да обича и другите. Вълнува се много и от психологията на човека и вярва, че стихотворенията в книгата ѝ отговарят на някои от въпросите за човешката природа.

"Когато човек чувства, той иска – не иска показва повече, отколкото трябва да покаже. Затова е много важно не само в литературата, но и в живота да имаш редактори. Смятам, че нашите приятели, нашето семейство и въобще обкръжаваща ни среда колкото може да ни рамкира, толкова е добре понякога да я слушаме, за да ни заглади като камъчетата, които морето заглажда", допълва още авторката на стихосбирката "Дъщеря на баща си".

Корицата на стихосбирката ѝ е дело на художничката Констанца Колева и вплита в себе си тъкмо нишката за продължението на живота, която всеки от нас представлява.

"Държах тази книга да е свързана с баща ми, въпреки че не е посветена на него – обяснява Любомира Петева и допълва – Аз много обичам да казвам, че продължавам живота му."

Според нея животът след смъртта е животът, който следващото поколение оставя. По нейни думи "ние отделяме изключително голямо внимание на две събития – на живота и на смъртта, а това, което се случва между тях, сякаш остава скрито". Затова и трябва да сме благодарни за всеки нов ден и за всеки миг в него - бил той добър или от тези, които ни приземяват, дори зазимяват.

Целия разговор с Любомира Петева чуйте в звуковия файл.

Снимки - Христо Тотев
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Манипулираната реалност на Калоян Илиев - Кокимото

Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Специализира "Графика" в класа на проф. Радко Спасов, а след това в графичния департамент на Академията за..

публикувано на 01.02.25 в 09:15

Предизвикателството да създаваш театър

Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция. Това смятат директорката на Театрална работилница "Сфумато" проф...

публикувано на 01.02.25 в 09:10

143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора

Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника. Ден преди награждаването на новия лауреат и откриването на изложбата на миналогодишния носител на наградата – Димитър Чолаков, в "Артефир" е разговорът с директора на Художествената галерия..

публикувано на 01.02.25 в 08:10
Дария Шушкова, Марина Ребека и Джошуа Гереро

"Мадам Бътерфлай" от Виена

В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..

публикувано на 01.02.25 в 08:00

"С образа на онези деца, които бяхме" гостува авторът Андрес Сааведра

 "С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..

публикувано на 31.01.25 в 16:29