Eмисия новини
Audio Player
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В ритъма на танцовото кино с режисьора и хореограф Коста Каракашян

4
Коста Каракашян
Снимка: личен архив

Тялото е перфектният инструмент – за изразяване, за любов, а някъде там явно и за война, но най-вече за живот. То говори, премълчава, предизвиква, танцува. То понася, не издържа, винаги е на ръба, а и често много далеч от него. То е наше, а ние сме него.

Едва ли има човек, който е гледал филми като "Мръсни танци", "Флашданс", "Божествени тела", "Брилянтин", "Треска в събота вечер", "Футлуз", а дори и сцената от "Криминале", и не е искал поне за миг и той да се развихри в ритъма на танца.

Затова и в "Кино с думи" стана дума за танцовото кино, което има общо с тези примери, но не точно. Разбира се, думата взе правилният човек за това – Коста Каракашян, хореограф, режисьор, активист, един от основателите на "Фокус Кино Танц", а и един от двамата български младежки дилетанти към ООН.

През 2019 година той работи върху "Поглед от ръба" – сайтспесифик танцов филм, чиято цел е да представи културното наследство на България от новаторска гледна точка. Завършил е Колумбийския университет в Ню Йорк именно със съвременен танц и магистратура - Човешки права във Венеция. Участва е в телевизионни формати, снима, пише, режисира и използва гласа си за социален активизъм. Вече има и своя танцова трупа, създава имърсив спектакли и непрекъснато събужда сетивата, чувствата и емпатията у хората.


От петгодишен танцува спортни танци, но след като попада в Dancing stars Виетнам, вече на 18, започва да осъзнава какво означа един танц да бъде облечен в костюми и сценография, да бъде заснета и подсилена хореографията в него, той да е този, който обслужва цяла една история. Това е и моментът, в който разбира, че танцът и режисурата са нещата, с които иска да се развива.

Всяко танцуващо тяло прави коментар и се завява, а самият танц може да бъде истинска провокация и да буди различни, противоположни реакции у хората, смята Коста Каракашян. Важно за него е да създава изкуство, което така да завладява публиката, че да поддържа вниманието ѝ от мига на своето начало до самия си край. Освен че един спектакъл или филм трябва да е по своему нестандартен, трябва и историята в него да предизвиква автентични емоции, на мнение е хореографът и режисьор.

В днешния модерен свят, в който киното става все по-технично, а визуалният език – все по-бърз и динамичен, Коста се завръща към идеята за хората, на които може да повярва и чрез които може да вникне в разказаната история. Този киноезик прилага и в имърсив спектаклите, които режисира – близкия кадър, където лицето, на което е изписано всичко, цялото преживяване, е в основата.

"Много е интересна тази смесица от кино и спектакъл, защото и в двете ти насочваш погледа на зрителя към това, което мислиш, че е най-ключово", обяснява той и разказва:

"Танцовото кино като жанр е нещо малко по-експериментално, което произлиза през 40-те от Мая Дерен – тя е режисьор, който решава да експериментира с хореографски похвати в монтажа в киното. Тя си позволява да използва ритъма на тялото за монтаж, примерно да започне кадър как танцьорът си вдига крака във въздуха и да монтира към същото движение на нова локация. Неща, които вече приемаме за даденост, но тогава са били много голям експеримент всъщност. Как може, да кажем, концепцията за движение да води от кадър в кадър, и оттам нататък много хореографи имат интерес към камерата точно за да запечатат нещо, което те са създали на сцена. Виждат обаче, че не е достатъчно просто да хванеш камерата и да снимаш като за архив една хореография, а има нужда от повече режисьорска и операторска мисъл, за да може този танц да изглежда по някакъв въздействащ начин."


В такъв случай каква е ролята на танца в традиционното кино? Какво означава да си танцов режисьор и защо от наградите "Оскар" е премахната категорията за танцова режисура?
Защо в танцовото кино, а и в киното въобще, има хореография пред и зад камерата? Кога и как присъства музиката в танцовото кино и какво дава свобода при работата с нея? А и защо ако има танц в походката на човек, в ръкостискането му с друг, музиката е тази, която слага всичко на мястото му? Какво за дебюта си като режисьор в "нормалното кино" – както го нарича самият той – разказва Коста в "Кино с думи" и как започва съвместната му работа с продуцентката Нура Ал Кадри? Как се хореографират актьори и къде са границите на разкрепостеността на един артист?

Отговорите на всички тези въпроси чуйте в звуковия файл, в който Коста Каракашян твърди, че "силата на всеки артист е в преживяванията и неговата специфична и дори уникална гледна точка, а не толкова в техническите ми умения".

Снимки: ФС на Коста Каракашян, Ангелина Грозева
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Краси Ненков (вдясно), Светла Тодорова и Емил Янев

Културни свързаности

В епизод 587. "Трамвай по желание" дава пространство на Драматичен театър "Гео Милев" – Стара Загора. Конкретен повод е премиерата на спектакъла "Швейк през Третата световна война" – драматизация по знаменития роман на Ярослав Хашек "Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война". "Добродушният герой на Ярослав Хашек се пренася в..

публикувано на 18.04.25 в 10:05
Олга Токарчук

Полската писателка Олга Токарчук

Полската писателка, есеистка, романистка, авторка на сценарии, поетеса и психоложка Олга Наво́я Тока̀рчук е родена през 1962 година в град Сулехов, Любушко войводство. Тя е носителка на международната награда "Букър" за романа "Бегуни" и двукратна лауреатка на литературната награда "Нике" за романите "Бегуни" и "Якубови книги". Носител на Нобеловата..

публикувано на 18.04.25 в 09:05
Димитър Списаревски (1916 –1943)

Списаревски и героизмът на българската авиация

"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между САЩ и Великобритания "лудата глава" на българската авиация, която остава завинаги на 27 години. До днес съществуват тези за действията на Димитър Списаревски – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил,..

публикувано на 17.04.25 в 17:05

Приключи Международният конкурс за хайку "Мая Любенова"

Международният конкурс за хайку на името на Мая Любенова се проведе за шести път. Днес, в Световния ден на хайку, излязоха резултатите от конкурса. Тази година в българската секция са получени 179 творби от 91 автори, а в международната секция – 464 хайку от 232 автори от 40 държави. Журито в българската секция Владислав Христов и Гергана Янинска..

публикувано на 17.04.25 в 16:17
Златко Паунов

Скулпторът Златко Паунов: Да пътуваш, твориш и даряваш по инстинкт

В "Нашият ден" разговаряме със Златко Паунов – скулптор, дарител и почетен гражданин на град Трявна. Човек, обиколил няколко пъти земното кълбо, благодарение на когото в Трявна има Музей на азиатското и африканското изкуство. Търсенията на твореца се простират от Родопите, където е роден баща му, до Непал, Тибет и Индия. Пътуването и..

публикувано на 17.04.25 в 11:31