"Чрез различните теми и интересни събеседници идеята ми бе предаването "Следобед за любопитните" да предизвика слушателския интерес към науката, споделя в предаването журналистът и директор на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов.
"Следобедът е едно особено състояние на денонощието, където човек дори да е малко по-поспалив и по-късно да се буди, следобедът вече и мисловната дейност е по-висока и едновременно с това жаждата на човек да научава нови неща, да се среща с новото и непознатото, като че ли се засилва. Аз по някакъв начин имам особен уклон към тази тематика.
Още от 2007 година ние с колегата Емил Янев в програма "Радио София" направихме цялата наша програмна линия "Часът на инфохолиците", а инфохолизмът е предизвикан преди всичко от любопитството. Затова, когато трябваше да направим това предаване, ми хрумна това име", заяви в предаването "Следобед за любопитните" директорът на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов.
За Стоянов предаването трябва да изглежда като един калейдоскоп, като една мозайка, един пъзел, който трябва да бъде изграден от най-различни цветни любопитни парчета, които приковават вниманието, и всички те да направят една обща картина.
"Моите очаквания от това предаване бяха с различните теми и събеседници то да предизвика интерес към науката и в голяма степен към края на годината това се случи", споделя Кин Стоянов. За него постижения са били и двете изнесени предавания от Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Повече любопитство на слушателите, а на "Следобед за любопитните" – повече слушатели, пожела директорът на програма "Христо Ботев".
Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
С изложба и валидиране на пощенска марка се отбелязва 100-годишнината от рождението на Борис Димовски в Музея на хумора и сатирата в Габрово...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
