През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris, акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г.
Един от основните акценти в отчета на Министерството на здравеопазването е проектът за подобряване на майчиното и детско здраве. Според проф. Хинков, изграждането на Детската болница е част от много по-голямата стратегия за осъвременяване на майчиното и детското здравеопазване. Тази стратегия има за цел да осигури по-добра медицинска помощ за най-уязвимите групи – майките и децата, като се създават модерни условия за диагностика и лечение.
Проф. Хинков обръща внимание на липсата на анализ за случилото се по време на пандемията от Covid-19.
"Какви уроци научихме и как ще се подготвим за следващата пандемия?" – пита той, подчертавайки, че това е ключов въпрос за здравната система. Една от основните причини за високата смъртност в България, според докладите, в които той е участвал, е не толкова самият вирус, колкото лошата организация на здравната помощ. Проблеми като изоставяне на пациентите без адекватна помощ и липсата на ясни протоколи за лечение са довели до сериозни последствия.
Проф. Хинков препоръчва болниците да бъдат подготвени инфраструктурно за бъдещи пандемии, като се осигури централизирано кислородоснабдяване.
Здравната система в България страда от остър недостиг на кадри – проблем, който не е уникален за страната, но изисква спешни мерки. В предаването проф. Хинков посочва, че решението се крие в създаването на стимули, които да мотивират младите лекари да остават и работят в България.
"Младите лекари трябва да са удовлетворени от професионалната си реализация тук", казва той, като допълва също, че честата смяна на министри вреди на приемствеността и устойчивостта в здравната политика.
Слушайте!
Регионалният исторически музей – София организира образователна програма за деца "Пролет в музея" . Повече подробности научихме от редактора Ани Маринова и музейния педагог Ваня Лазарова от отдел "Образователни програми" . Слушайте!
Как частично верни неща могат да бъдат експлоатирани за пропагандни цели? Преди няколко седмици в някои български медии се появиха публикации, в които се твърди, че Върховната рада на Украйна е отхвърлила предложение за удължаване на правомощията на президента Володимир Зеленски. Връщаме се към темата и я използваме като пример, защото този пример би..
В неделното евангелско четиво единствено през Великия пост директно се говори за нуждата от поста и молитвата, за тяхното огромно значение за живота на вярващия. Свързано ли е това с чествания днес св. Йоан Лествичник и защо? За нашата стълба към небето. Защо у мнозина четенето на "Лествицата" на св. Йоан предизвиква страх и смущение. Кой може да..
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Андрей Захаров , руски журналист, работил за Би Би Си, обявен за чуждестранен агент от РФ и избягал оттам. "Тези разговори приличат на събиране на кубчета в детството...
Биодинамичното земеделие възниква в началото на миналия XX век, като следствие от философските възгледи на Рудолф Щайнер и като отговор на първите тенденции в индустриализирането на земеделието. Теодор Насър е педагог и танцьор и преподавател по хип-хоп танци, попаднал изненадващо в полето на земеделието, в частност на биодинамичното земеделие...
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва..
Чаровният и слънчев вокал Велека Цанкова е в студиото на "Семейно радио" заедно с бързащия за репетиция Михаил Йосифов, който се включва по телефона...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg