Проф. Георги Райновски, декан на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", коментира отвореното писмо, изпратено до различни институции, относно прехвърлените средства, в предаването "Следобед за любопитните".
"Нищо съществено не се случва. Въпреки че писмото е внесено в министерствата и отделните парламентарни комисии, реални действия до момента, доколкото на мен ми е известно, не са предприети. Надявам се все пак нещо да се предприеме. Всичко това не се отразява на хората, които работят по отделните проекти.
Важно е да се каже, че науката не е самоцел. На първо място, науката е основата, върху която стъпва висококачественото висше образование. И тази връзка между наука и образование през последните години като че ли беше разбрана както от политическите сили, така и от съответните ръководства на Министерството на образованието и науката, и имаше виждане, че в науката трябва да се инвестира"
Това е и една от препоръките на организацията за икономическо сътрудничество и развитие, на която и България се опитва да стане член, уточнява проф. Райновски. "През последните 3-4 години имаше добро финансиране, предвидимо и стабилно, затова бяхме безкрайно неприятно изненадани, когато без никакви предварителни знаци това финансиране бе спряно в края на 2024 година. Това решение на Министерския съвет, подчертава проф. Райновски, не беше добре комуникирано с научната общност, която не бе подготвена за това, а в много от тези обекти работата е непрекъсваема, т.е. вече са предплатени, поръчани и предвидени дейности.
"В случая с ЦЕРН, който аз координирам, ние трябваше да платим и членския внос за 2024 г. Беше много неприятно да получим уверението от политиците колко е важна нашата дейност в ЦЕРН, не само за имиджа на държавата, колко високо се оценява, нещо което се случи по време на отбелязването на годишнината на ЦЕРН и българското участие, и само десетина дни след това да получим съобщение за спиране на финансирането и без перспектива кога ще бъде продължено.
В момента ние не можем да се разплатим за 2024 г., остатъчните средства от 2023 г. ще ни стигнат за един или два месеца, след което ще трябва да преустановим всички дейности. Това ще повлияе на нашия имидж като учени и на авторитета на държавата ни като член на ЦЕРН, защото ще се окажем непредвидим партньор. Всичко това ще отблъсне младите хора, защото благодарение на подобни финансирания ние не само изграждаме лаборатории на територията на факултета и Института за ядрени изследвания в БАН, но успяваме да привличаме студенти и докторанти, които да работят в тях. При липсата на финансиране и перспектива кога това ще се случи изборът пред тези млади хора е голям и еднозначен", предупреждава деканът на физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
"Липсата на адекватно финансиране на науката в България ще доведе до поредно изтичане на мозъци от България и стагнация на науката у нас. Зад тези инфраструктури в България, за които бе спряно финансирането, стоят по-голяма част от активно действащите учени у нас, става въпрос за 30 инфраструктури, като в почти всички от тях има и международно участие. Така че се надявам политиците ни да разберат проблема и това разбиране, което срещахме доскоро, да продължи и в крайна сметка в бюджета за 2025 година да се предвидят и спрените средства за отминалата година, защото, за да има просперираща икономика, са необходими инвестиции в наука и образование", категоричен е проф. Георги Райновски.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Георги Райновски можете да чуете в звуковия файл.
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели второкурсничката в УАСГ – специалност "Геодезия" Цветелина Лазарова. "Първоначално никога не съм си мислила, че ще избера геодезията за своя специалност. При мен има наследственост, защото баба ми и..
РИМ Бургас е най-големият музей в Югоизточна България. Създаден е през 1912 г. от местни интелектуалци и общественици като археологическа сбирка към Бургаското археологическо дружество "Дебелт" с цел да се издирят, съберат и съхранят ценните археологически находки, с които регионът е богат. Първият председател на Археологическото дружество е..
Гергана и Виктор Александрови, жители на варненското село Бенковски, той – родом от Разрад, а тя – от Бургас, отглеждат микрозеленчуци. Това е кратката история, а дългата е необятна като морето, което за семейството е втори дом през част от годината. Мечтата на Гергана и Виктор е да направят околосветско пътешествие с малката си яхта, а дотогава..
Гостите в "Покана за пътуване" са не само пътешественици. Те са приключенци и винаги в тандем, независимо дали са на колело или в каяк, на къмпинг или на ски. И умират да чертаят бъдещи маршрути. С радост ви представям за първи, но не и за последен път, Мариана Екимова-Мелнишка и доц. д-р Александър Геров. Тя е един от създателите на списание ЛИК,..
Какво следва за Украйна след срещата между специалния пратеник на САЩ за Близкия изток Стив Уитков и президента на Русия Владимир Путин в Москва? Защо..
"Аз избрах професията на геодезиста, защото има движение, а работата на бюро не ме привлича. Свързването със земята е нещо, което ми е присърце, сподели..
Снежана и Михаил Караянчеви живеят в с. Здравец край Варна и градината в двора на къщата им е истински предцивилизационен рай. В нея липсва само..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
