Проф. Георги Райновски, декан на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски", коментира отвореното писмо, изпратено до различни институции, относно прехвърлените средства, в предаването "Следобед за любопитните".
"Нищо съществено не се случва. Въпреки че писмото е внесено в министерствата и отделните парламентарни комисии, реални действия до момента, доколкото на мен ми е известно, не са предприети. Надявам се все пак нещо да се предприеме. Всичко това не се отразява на хората, които работят по отделните проекти.
Важно е да се каже, че науката не е самоцел. На първо място, науката е основата, върху която стъпва висококачественото висше образование. И тази връзка между наука и образование през последните години като че ли беше разбрана както от политическите сили, така и от съответните ръководства на Министерството на образованието и науката, и имаше виждане, че в науката трябва да се инвестира"
Това е и една от препоръките на организацията за икономическо сътрудничество и развитие, на която и България се опитва да стане член, уточнява проф. Райновски. "През последните 3-4 години имаше добро финансиране, предвидимо и стабилно, затова бяхме безкрайно неприятно изненадани, когато без никакви предварителни знаци това финансиране бе спряно в края на 2024 година. Това решение на Министерския съвет, подчертава проф. Райновски, не беше добре комуникирано с научната общност, която не бе подготвена за това, а в много от тези обекти работата е непрекъсваема, т.е. вече са предплатени, поръчани и предвидени дейности.
"В случая с ЦЕРН, който аз координирам, ние трябваше да платим и членския внос за 2024 г. Беше много неприятно да получим уверението от политиците колко е важна нашата дейност в ЦЕРН, не само за имиджа на държавата, колко високо се оценява, нещо което се случи по време на отбелязването на годишнината на ЦЕРН и българското участие, и само десетина дни след това да получим съобщение за спиране на финансирането и без перспектива кога ще бъде продължено.
В момента ние не можем да се разплатим за 2024 г., остатъчните средства от 2023 г. ще ни стигнат за един или два месеца, след което ще трябва да преустановим всички дейности. Това ще повлияе на нашия имидж като учени и на авторитета на държавата ни като член на ЦЕРН, защото ще се окажем непредвидим партньор. Всичко това ще отблъсне младите хора, защото благодарение на подобни финансирания ние не само изграждаме лаборатории на територията на факултета и Института за ядрени изследвания в БАН, но успяваме да привличаме студенти и докторанти, които да работят в тях. При липсата на финансиране и перспектива кога това ще се случи изборът пред тези млади хора е голям и еднозначен", предупреждава деканът на физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
"Липсата на адекватно финансиране на науката в България ще доведе до поредно изтичане на мозъци от България и стагнация на науката у нас. Зад тези инфраструктури в България, за които бе спряно финансирането, стоят по-голяма част от активно действащите учени у нас, става въпрос за 30 инфраструктури, като в почти всички от тях има и международно участие. Така че се надявам политиците ни да разберат проблема и това разбиране, което срещахме доскоро, да продължи и в крайна сметка в бюджета за 2025 година да се предвидят и спрените средства за отминалата година, защото, за да има просперираща икономика, са необходими инвестиции в наука и образование", категоричен е проф. Георги Райновски.
Целия разговор на Ани Костова с проф. Георги Райновски можете да чуете в звуковия файл.
България за първи път има свой представител в Глобалната младежка академия ( Global Young Academy – GYA ). Това е гл. ас. д-р Александра Миланова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН. Тя беше избрана сред стотици кандидати от цял свят заради своите високи академични постижения, международни изяви и обществена ангажираност...
Въпреки че за тях се чува по-рядко, добри примери и щастливи истории в българските училища има много. За да се промени картината на средното ни образование обаче, тези примери би трябвало да се проучат внимателно и да се намери начин те да станат норма. Като че ли най-ярки са случаите в "проблемни" райони, общности и селища, където достъпът до..
На 26 април 2025 г. (събота), от 11:00 до 15:30 часа Физическият факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" отваря вратите си за всички, които искат да прекарат няколко интересни и ползотворни часа, вдъхновени от науката – ученици, учители, родители, деца, студенти, изследователи и граждани. В рамките на събитието посетителите ще могат да видят, че..
Фондация "Ела и ти" дава възможност на хора в неравностойно положение да се наслаждават на природните гледки, да се докосват до красотата на водопади, пещери, планински залези. Каузата сплотява доброволци и хора с увреждания, създава предпоставки за споделени преживявания, преходи в зимната планина, състезания по планинско бягане, гребане с драконови..
Добре дошли в нашия ИСКАМ БЕБЕ – виртуален дом! Влизайте смело! Докато четете тези редове, със сигурност от другата страна на виртуалния Ви свят стои някой, който също като мен и теб има мечти, страхове, напиращи сълзи или желание да изкрещи на целия свят: "Искам да мога да плача, да се радвам, да говоря с някого. Искам дете! Искам го с цялата си..
Парламентарните репортери Кристияна Стефанова от телевизия "Евроком" и Лъчезар Лисицов от "Клуб Z" коментират в "Мрежата" по програма "Христо Ботев"..
Новата стихосбирка на Виргиния Захариева се нарича "Пръски" и е посветена на морето. Морето – като вдъхновение, любов, красота, възторг. Водата, вълните,..
За паметта, като жив организъм, за противодействието спрямо статичното състояние на нещата, за новите мисловни хоризонти – говори Мария Степанова ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg