Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Александър Оскар:

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Проф. Александър Оскар
Снимка: БГНЕС

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и председател на Българското дружество по детска офталмология, невроофталмология и офталмогенетика. 

"През последните години ми прави впечатление, че все по-често родителите водят своите деца на профилактичен преглед. За мое съжаление, имено тогава изненадваме родителите с информация за проблем със зрението при детето, а понякога това е и сериозен проблем. Колкото по-рано се диагностицира един очен проблем, толкова по-голяма е вероятността той да се излекува, за това и призивът е рано да се предприемат профилактичните прегледи. 

Зрението при децата се развива, допълва офталмологът, до 10-12-годишна възраст, така че, ако има проблем с детското зрение, ние трябва да го констатираме и излекуваме. През последните десетина година се наблюдава все по-често късогледство при децата, което е в резултат на съвременния начин на живот. Децата са в дигитална среда и все по-често пред екраните и устройствата, а това увеличава заболеваемостта им. 

Само до преди сто години, уточнява проф. Оскар, тъй като хората са били много по-често навън, то те са били далекогледи, днес късогледството е най-често срещаното очно заболяване. "За щастие днес разполагаме със средства, които ни помагат да контролираме късогледството. Това е очно заболяване, което е фамилно обусловено. Т.е. ако един от родителите има късогледство, рискът детето да го наследи е голям, а ако и двамата родители го имат, то тогава онаследяването е почти сто процента. За това навременното откриване на заболяването предполага и по-лесното лечение. 

В това лечение се включва навременното изписване на очила, хигиена на зрителната работа и суплементирането с витамин D, неговото приемане от септември до юни, тъй като този витамин се отразява не само на костно-мускулната система, имунната система има и пряко въздействие върху късогледството. Затова децата трябва да приемат допълнително и този витамин", разяснява в ефира проф. Александър Оскар.

"Мързеливото око е намаляване на зрението на едното или двете очи, а този зрителен проблем няма странични проявления. Често при профилактичен преглед се констатира този проблем. При дете на 4 години може да се помогне, но ако то е над 10 години, почти нищо вече не може да се направи. За това заболяване обикновено има причина – най-често това е рефракционна аномалия. 

Понякога става въпрос за вродено кривогледство или вродено перде. За това е необходимо да се правят и редовни скрининги с изследване на повече деца", предупреждава проф. Оскар. До 7-годишна възраст българските деца са далекогледи. Именно далекогледството е причината за развитието и на мързеливото око при подрастващите. Доста често имено далекогледството при децата дълго остава неразпознато. 

"Идеята ни е да направим рутинен скрининг на всички деца в първи клас от София, за да не допуснем дете с проблем или на дете, на което може да се помогне, да се диагностицира", обявява проф. Александър Оскар. В България и МБАЛ "Александровска", според него, разполагат с много добра апаратура и специалисти за лечение на очни заболявания, не само при децата.

Целия разговор на Ани Костова с проф. Александър Оскар от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимка – БГНЕС

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
 доц. Еленко Попов

Лекари от ИСУЛ с иновативно проучване за напреднал рак на простатата

Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..

публикувано на 05.09.25 в 17:00

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 1 – История и настояще

В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..

публикувано на 03.09.25 в 16:35

Регионален исторически музей Бургас: Историческата експозиция

Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век.  Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..

публикувано на 01.09.25 в 16:03
Невяна Троянска

На полуостров Юкатан в Мексико пирамидите на маите са навсякъде

Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник "Труд" във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на две книги и трета под печат, собственик на сайта Брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Тя неотдавна беше в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни..

публикувано на 31.08.25 в 12:35

Регионален исторически музей Бургас: Етнографската сбирка

Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..

публикувано на 29.08.25 в 12:15