На днешния 13 януари 2025 г. кометата Атлас ще достигне най-близката си точка до Земята, както и своя перихелий – най-близката точка до Слънцето в нейната орбита. Това астрономическо събитие предизвиква интерес сред любителите на небесни явления, а повече за него разказа Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (НАО) при БАН и в катедра "Астрономия" на Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Пенчо Маркишки сподели в ефира на "Нашият ден", че досега кометата Атлас е била видима само от южните географски ширини, включително Австралия, Южна Африка и региони близо до екватора. След това тя се приближила значително до Слънцето – както физически, така и видимо, което я прави трудно достъпна за наблюдение.
На 13 януари кометата ще се намира само на 5 градуса от Слънцето, което представлява сериозен риск за астрономическо наблюдение. "В този момент е опасно да бъдат насочвани телескопи или друга апаратура към нея през деня, тъй като слънчевата светлина може да попадне в устройствата. Това не само би повредило техниката, но и може да представлява опасност за зрението на наблюдателите", обясни Маркишки.
Физикът подчерта, че всяка комета е уникална по своите характеристики. Те се различават по параметрите на своите орбити, състава и поведението им при приближаване до Слънцето. Кометата Атлас не прави изключение – тя също има свои специфични особености, които я отличават от всички останали комети, наблюдавани досега.
Слушайте!
Водещият на предаването и Теодор Цеков, журналист в сайта filternews.bg, по следите на европейските и световни събития. "Как тракторът кротко пасеше" – за съдържанието на тридневни запасни пакети за оцеляване в плана на Европейската комисия, или закъде сме без маникюристи, педикюристи и карти за игра? Възходът на европейските крайнодесни партии...
В поредния епизод на рубриката "Разговорът" се срещаме с проф. д-р Алексей Стоев – астроном, спелеолог, преподавател и председател на Българското пещерно дружество. Темата на разговора е историята и проблемите на пещерното движение в България, опазването и паспортизацията на пещерите у нас, както и липсата на Закон за пещерите. Повод за този..
"Екология на душата" е поредния междурелигиозен семинар за младите хора на България. Форумът събра близо 50 участници от 6 религиозни традиции от 13 населени места на България. Той е организиран от сдружение "Мостове" и Национален съвет на религиозните общности в България. Как младите хора, успяват да намерят път към различния, за диалога, за..
Цветелина Раденкова, представител на Младежко сдружение за мир и развитие на Балканите и Националния младежки форум, обсъди важността на младото поколение в процеса на вземане на решения на общинско и държавно ниво. Тя сподели своите виждания и за предстоящата Национална среща "Младежко участие", която ще се проведе през месец юни, както и..
Десетото издание на Европейските дни на художествените занаяти в България започва днес, 31 март, и ще премине под мотото "Златната нишка". Идеята за тяхното провеждане принадлежи на Френския институт за умения и занаяти. От 2015 г. координатор на инициативата за България е Регионалното сдружение на общините "Централна Стара планина"...
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София...
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
