Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Марина Василева:

Най-големият грях на предходните управления е поставянето на частния и публичния сектор в конкурентна среда

Не трябва държавната политика да работи за още по-голямо разделение на културния сектор

Марина Василева
Снимка: БНР

За културните политики и институции през 2024 и 2025 година в студиото на "Нашият ден" разговаряме с Марина Василева, музикален мениджър, член на УС на БМА и бивш заместник-министър на културата.

Василева започва с думите: "Най-големият грях на всички предходни управления, отделно от политическата турбулентност, е поставянето в конкурентна среда на частния и публичния сектор. Двата сектора работят заедно, съществуват заедно – нелогично е да бъдат поставяни в положение на конкуренция. Това ги прави икономически неустойчиви и компрометира се цялата верига."

Друг голям проблем, по думите на Василева, е създаването на конкуренция между любителските и професионалните изкуства, между дебютиращите артисти и утвърдените имена, както и между иновативните, малки формати и големите фестивали и събития.

"По никакъв начин не бих неглижирала нуждата от съществуването на любителски изкуства. В някои населени места читалището е единственият достъп до култура и там започва развитието на младежи, които после се ориентират към професионалното изкуство", заявява Василева.

"Не трябва държавната политика да работи в посока още по-голямо разделение на културния сектор", казва още гостът.

Всичко, по думите на Василева, се свежда до липсата на стратегия за културата – няма анализ и мониторинг за свършеното.

Василева обяснява ситуацията със създаването на Регистър на свободните артисти. Той ще заработи просто като инструмент за мапинг, поради реквизитите, залегнали в закона, които ограничават разписването на една достатъчно подробна наредба. Василева изразява надеждата редовния кабинет да ревизира в спешен порядък този член на Закона за закрила и развитие на културата.

Над 23 000 са небюджетните организации в сферата на изкуствата и творческите индустрии, като 12 000 от тях са в София. Самоосигуряващите се лица в сферата на културата към април 2023 година са 4 600 души, като тенденцията е за ръст между 15 % и 20 % на година – сега те са над 5 000 и 3 000 от тях са в сценични изкуства. По груби сметки между 40 % и 50 % от доходите им се връщат към държавата, подчертава Василева.

"Тези хора са активни икономически единици и ние нямаме никакво право да замитаме под килима съществуването им", изтъква гостът.  

Според Василева е проява на неуважение към артистите фактът, че държавата осигурява достъп до култура чрез безплатно културно съдържание.

Най-важният държавен инструмент за финансова подкрепа на културата е НФК, който разпределя само 8 млн. лв. годишно. Потенциалните кандидати за програмите на НФК са близо 35 000, като през изминалата година в сесиите са участвали общо 2 000 проекта. Общо в текущите сесии могат да бъдат одобрени между 100 и 300 проекта в зависимост от разпределението на средствата.  

Например през 2024 година за всяка отделна сесия на НФК се явяват между 200-300 кандидатури, като е възможно да бъдат одобрени до 7, пояснява Василева.

Има критично количество и много високо качество на проекти в българския музикален пазар, и то във всички жанрове.

"Има проекти, които се разпродават много добре навън, и нямаме инструмент, с който да ги изкараме", заявява Василева, чието пожелание към новия министър на културата е "здрав гръбнак" и сериозен експертен екип във всички сфери.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

100 години Славянска библиотека в Прага

Славянската библиотека в Прага отбелязва своята 100-годишнина с юбилейна изложба, която гостува в Чешкия център в София. С д-р Лукаш Бабка, директор на Славянската библиотека в чешката столица и Силвия Дерибеева от Чешкия център, домакин на събитието в България говорим за безценния библиотечен фонд и колекциите на специализираната..

обновено на 17.09.25 в 17:04

Фестивалът "Пиеро 2025" – с фокус върху сценографията

От 23 до 29 септември Стара Загора ще бъде домакин на традиционния Международен кукленотеатрален фестивал за възрастни "Пиеро" . За участие в тазгодишното 14-о издание имаше 68 кандидати за селекция на фестивала. От тях в конкурсната програма са включени осем спектакъла на български театри, както и на чуждестранни трупи от  Испания, Италия,..

публикувано на 17.09.25 в 16:45
Кадър от филма „Кралица Марго“

Кралски величия: френско кино през септември

Френският институт в България представя и тази есен впечатляваща филмова програма, която подготвя зрителите за тазгодишното издание на Фестивала на френския филм в рамките на Киномания в края на ноември. От 12 до 27 септември ще бъдат представени филми, посветени на исторически събития и необикновени съдби на монарси...

публикувано на 17.09.25 в 16:33
Йорданка Белева

"Божията милост" – най-новата книга на Йорданка Белева

Има книги, които човек приема като живи същества. Тази е такава. Смълчава и трогва, заради вътрешната храброст да се пише искрено. Все по-рядко срещано, все по-изчезващо качество. След последната страница ти се иска да я прегърнеш. Разказите тук са чиста обич. Без нито един фалшив тон. И с милост към живота.  Катя Тодорова Тези кратки..

публикувано на 17.09.25 в 16:10

“Любоф” на Ивайло Христов откри 43-тата “Златна роза”

“Любоф” откри 43-тия фестивал “Златна роза” и зададе тона на тазгодишния празник на българското кино. Филмът на Ивайло Христов е по пиесата на руския драматург Алексей Слаповски “От червения плъх до зелената звезда”. Характерното фрагментарно писане на автора е изведено като разказ-мозайка за комичното в несъвършенствата, обратите и големите..

публикувано на 17.09.25 в 16:03