За културните политики и институции през 2024 и 2025 година в студиото на "Нашият ден" разговаряме с Марина Василева, музикален мениджър, член на УС на БМА и бивш заместник-министър на културата.
Василева започва с думите: "Най-големият грях на всички предходни управления, отделно от политическата турбулентност, е поставянето в конкурентна среда на частния и публичния сектор. Двата сектора работят заедно, съществуват заедно – нелогично е да бъдат поставяни в положение на конкуренция. Това ги прави икономически неустойчиви и компрометира се цялата верига."
Друг голям проблем, по думите на Василева, е създаването на конкуренция между любителските и професионалните изкуства, между дебютиращите артисти и утвърдените имена, както и между иновативните, малки формати и големите фестивали и събития.
"По никакъв начин не бих неглижирала нуждата от съществуването на любителски изкуства. В някои населени места читалището е единственият достъп до култура и там започва развитието на младежи, които после се ориентират към професионалното изкуство", заявява Василева.
"Не трябва държавната политика да работи в посока още по-голямо разделение на културния сектор", казва още гостът.
Всичко, по думите на Василева, се свежда до липсата на стратегия за културата – няма анализ и мониторинг за свършеното.
Василева обяснява ситуацията със създаването на Регистър на свободните артисти. Той ще заработи просто като инструмент за мапинг, поради реквизитите, залегнали в закона, които ограничават разписването на една достатъчно подробна наредба. Василева изразява надеждата редовния кабинет да ревизира в спешен порядък този член на Закона за закрила и развитие на културата.
Над 23 000 са небюджетните организации в сферата на изкуствата и творческите индустрии, като 12 000 от тях са в София. Самоосигуряващите се лица в сферата на културата към април 2023 година са 4 600 души, като тенденцията е за ръст между 15 % и 20 % на година – сега те са над 5 000 и 3 000 от тях са в сценични изкуства. По груби сметки между 40 % и 50 % от доходите им се връщат към държавата, подчертава Василева.
"Тези хора са активни икономически единици и ние нямаме никакво право да замитаме под килима съществуването им", изтъква гостът.
Според Василева е проява на неуважение към артистите фактът, че държавата осигурява достъп до култура чрез безплатно културно съдържание.
Най-важният държавен инструмент за финансова подкрепа на културата е НФК, който разпределя само 8 млн. лв. годишно. Потенциалните кандидати за програмите на НФК са близо 35 000, като през изминалата година в сесиите са участвали общо 2 000 проекта. Общо в текущите сесии могат да бъдат одобрени между 100 и 300 проекта в зависимост от разпределението на средствата.
Например през 2024 година за всяка отделна сесия на НФК се явяват между 200-300 кандидатури, като е възможно да бъдат одобрени до 7, пояснява Василева.
Има критично количество и много високо качество на проекти в българския музикален пазар, и то във всички жанрове.
"Има проекти, които се разпродават много добре навън, и нямаме инструмент, с който да ги изкараме", заявява Василева, чието пожелание към новия министър на културата е "здрав гръбнак" и сериозен експертен екип във всички сфери.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
"Когато вражеските самолети се появят, политиците ще се крият по мазетата, а летците ще поемат своя кръст", казва съвсем съзнателно по повод войната между САЩ и Великобритания "лудата глава" на българската авиация, която остава завинаги на 27 години. До днес съществуват тези за действията на Димитър Списаревски – ранен ли е бил, мунициите ли е свършил,..
Международният конкурс за хайку на името на Мая Любенова се проведе за шести път. Днес, в Световния ден на хайку, излязоха резултатите от конкурса. Тази година в българската секция са получени 179 творби от 91 автори, а в международната секция – 464 хайку от 232 автори от 40 държави. Журито в българската секция Владислав Христов и Гергана Янинска..
В "Нашият ден" разговаряме със Златко Паунов – скулптор, дарител и почетен гражданин на град Трявна. Човек, обиколил няколко пъти земното кълбо, благодарение на когото в Трявна има Музей на азиатското и африканското изкуство. Търсенията на твореца се простират от Родопите, където е роден баща му, до Непал, Тибет и Индия. Пътуването и..
Художникът Николай Панайотов гостува в "Артефир" с призив да се замислим за "добрата новина" в живота си. "В последните месеци светът е изпълнен с лоши новини", казва художникът по повод серията от творби "Добра новина", включена в изложбата "Портрет" – съвместна с неговата съпруга Лариса Илиева. Изложените в галерия "Нирвана" творби..
"Власт и страст. Дворцовите драми в българската история" е новата книга на проф. Пламен Павлов. В "Артефир" популярният български историк, византолог, публицист, поет и преподавател във Великотърновския университет представя своето литературно пътуване из душите и сърцата на знатните български предци – от Античността до ХХ век. Проф. Павлов е..
"Романът "Последна стъпка" е монотонно болезнен: стъпваш изречение след изречение – все стабилни и еднозначни – и изведнъж усещаш под читателското си..
В предаването Lege Artis разгледахме темата за пластичната и възстановителната хирургия с участието на д-р Рупен Мектубджян – специалист по..
"Последна стъпка" е най-новото заглавие в репертоара на Народния театър. Премиерните дати са на 16 и 17 април от 19.00 часа на Камерна сцена . Сценичната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
