Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров:

В Либия единствената опасност са джигитите по пътя

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси.

По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази част от либийската държава, която се нарича Бенгази. Той е бил там по покана на най-старото и голямо висше учебно заведение на африканския континент, придружаван от зам.-ректора по международна дейност доц. д-р Янко Христозов. Посещението е организирано от г-н Анастас Терзобалиев, неформален посланик на нашия икономически университет в арабския свят чрез своите бизнес контакти.


Продължаваме да се изненадваме от обстановката в либийския град Бенгази, където по информация от ректора на УНСС проф. Д-р Димитър Димитров бензинът струва 2 цента литъра, а всички световни марки имат магазини.

Ходенето по улиците е съвсем безопасно, но човек трябва да се пази от автомобилните джигити, за които светофар, тротоар и пешеходна пътека са имагинерни понятия. За жалост, обаче придобиването на разрешение за влизане в страната е доста трудно и все още не може да се посещава от туристи.

Оказва се, че в Либия помнят дългогодишното сътрудничество с българските специалисти и предвиждат бъдещо икономическо сътрудничество.

"Либия е интересна държава. Там има две правителства, като обаче и двете говорят за единство и за единна Либия – казва проф. Димитров. – Минали са през гражданската война, но това, което аз видях като страничен наблюдател, е една много бързо развиваща се държава, която се строи буквално наново, с модерни магазини, с усмихнати хора, с много добро отношение към нашата делегация, с прекрасна храна", споделя ректорът на УНСС.

Той разказва за една Либия, различна от нашите представи за враждуващи племена и административен хаос.

Снимки - УНСС
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Левът като обитател на кесията

Отправна точка в този епизод от предаването "Премълчаната история" е приетият преди 145 години Закон в Народното събрание на страната за създаването на левова парична система. Перипетиите преди, по време и след това събитие са обект на разговора ни с историците и икономистите професор Иван Русев от Варненския университет, с доцент Християн Атанасов,..

публикувано на 05.06.25 в 11:11

Българският принос в изучаването на Антарктида – 1 епизод

Над 25 научноизследователски проекта се реализираха по време на приключилата официално преди дни 33-тата Българска антарктическа експедиция. Тя е от най-мащабната откъм научни цели и посетители на базата, както и най-амбициозната откъм обхват на научните изследвания. Така започва втората поредица на РЕ, посветена на българското присъствие на остров..

публикувано на 03.06.25 в 08:10

Резултати от конкурса Зрящи сърца 2025

За 16-и пореден път програма "Христо Ботев" организира поетичния конкурс за хора с увредено зрение "Зрящи сърца". Журито в състав – Бойко Ламбовски – поет и журналист в програма "Христо Ботев", и членове: Веселина Стоилова – поетеса, омбудсман на хората с увреждания в Община Варна; Кристина Александрова – поетеса, и Цвета Николова – журналист, обобщи..

публикувано на 02.06.25 в 17:35

Да бъдеш тайландска принцеса за един ден

В Банкок не е трудно да сбъднеш мечтата, която всяко момиченце таи в сърцето си – да бъде принцеса. Е, може да е само за ден, но пък е като сън наяве. Преобличането в национални или аристократични одежди е трайна част от "въдичките" за туристи в Азия. В Япония момичета с умели движения те превръщат истинска гейша, дори те снабдяват с чорапи с..

публикувано на 02.06.25 в 16:35

Какво оценява матурата по български език и литература след 12 клас?

Преди ние – родители, учители и други граждани - да получим поредното потвърждение, че половината български деца са функционално неграмотни, едва съставят писмен текст, изразяват се предимно с клишета и произвеждат "бисери", нека се вгледаме в изпитния формат, който установява това и най-вече да се запитаме защо образователната система за 12 години..

публикувано на 02.06.25 в 12:31