Пиесата "Муа у тупан" от Боян Папазов е първата премиера за новата година във Варненския драматичен театър "Стоян Бъчваров". Постановката по комедията на големия български драматург, сценарист и режисьор е дело на режисьора Николай Кенаров, когото познаваме и като актьор във варненската трупа.
"Тази пиеса е много актуална, според мен. Ние в момента, като хора, дори и като общество, сме като едни мухи в тъпан – това е едното ниво, което аз разчитам. И другото е това, че мухата в тъпана може да се разчете като нашата мухичка в главата, която не трябва да губим, за да можем да се развием", сподели преди премиерата Николай Кенаров.
Пиесата "Муа у тупан" е писана преди 40 години и Боян Папазов разказва за онова време, че когато Крикор Азарян е искал да я постави през 1986 година, цензурната комисия постановила, че пиесата ще остане неразбрана – уж заради диалекта, на който е написана.
"До голяма степен тази пиеса говори за свободата на човека, за свободата му на избор, за опита му да не бъде манипулиран, а по-скоро да открие собствения си център. Което по онова време не е било удобно. Ние, разбира се, се опитваме да го пренесем в нашето време, което не е кой знае колко по-различно".
Целия разговор с Николай Кенаров можете да чуете в звуковия файл.
Пиесата "Муа у тупан" е написана на шопски граовски диалект, но създателите на спектакъла са се погрижили диалектните думи да не останат неразбрани и на влизане в салона зрителите ще получават като подарък малък Граовски речник.
В представлението участват актьорите Гергана Арнаудова, Габриела Боева, Сияна Начева, Симеон Димов, Недялко Стефанов, Константин Соколов, Димитър Костадинов (гост), Юлиян Димитров.
Сценографията и костюмите са на Александра Йотковска. Авторската музика на Страцимир Павлов е създадена специално за спектакъла и се изпълнява на живо на сцената.
Премиерните представления са на 17 и 18 януари на сцена "Филиал".
Спектакълът не се препоръчва за зрители под 14 години.
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Ани Крумова е създател на малките светове в орехова черупка на Anistic. Занимава се със всякакъв вид творчество, откакто се помни, а минивселените ѝ радват хората вече почти 5 години. Изцяло самоука в областта на изкуството, тя има висше образование компютърно и софтуерно инженерство. Но сърцето ѝ принадлежи към изкуството. Минивселената в..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
В това издание на предаването "И рибар съм, и ловец съм" можете да чуете Стоян Ангелов – истински енциклопедист по ловното оръжие, неговите майстори и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg