Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Атанас Павлов:

Над 1 млрд. лв. годишно е финансовият ефект от присъединяването ни към Шенген

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и индустрията за икономическото въздействие на предстоящото решение българските граждани да пътуват свободно между отделните държави членки, без да подлежат на граничен контрол.

"Най-голямата полза е за тежкотоварния автомобилен транспорт, както и за производителите и износителите на стоки, чиито преки разходи се изчисляват на 845 млн. лв. Пропуснатите ползи на тежкотоварния транспорт възлизат на 545 млн. лв. Така преките и потенциалните ползи за износителите, вносителите и транспортните компании при премахването на граничния контрол на сухопътните граници възлизат на 1.39 млрд. лв. годишно" – сподели в ефира на предаването "Следобед за любопитните" доктор Атанас Павлов, който е част от екипа, извършил проучването.

Атанас Павлов

Втората полза, според него, отчита елиминирането на преки и потенциални за българските граждани загуби при преминаване на сухопътната граница с Румъния и Гърция в размер на 242 437 дни. От присъединяването към сухопътния Шенген ще спечелят и гражданите на Румъния и Гърция, които посещават България, с общо спестени 217 998 дни. От това би могъл да спечели и българският туристически бизнес с около 71 млн. лв., подчертават икономистите.

Четвъртата полза е свързана с общия екологичен ефект от удълженото време за преминаване на граничен контрол по суша. Обемът на генерираните вредни CO2 емисии, следствие на престоя на границите на България и Румъния, възлиза на 46 162 тона годишно. При отварянето на Шенгенското пространство по суша ще намалеят чувствително и въглеродните емисии, се казва в изследването. Преки ползи от присъединяването на България към Шенген има и за фиска – икономистите ги изчисляват на около 138 млн. лв.

Резултатите от проучването на икономическото въздействие на присъединяването на България към Шенгенското пространство на ИИИ при БАН са използвани от Българската стопанска камара, както и при изготвяне на Становище INT/1064 на Европейския икономически и социален комитет "Цената на оставането извън Шенгенското пространство за единния пазар / България и Румъния", уточняват още от Института.

Подчертава се също, че са налице ограничени анализи и данни за икономическите последици за единния пазар от оставането на двете държави-членки извън Шенгенското пространство. Досега има само едно проучване, възложено от Европейския парламент през 2016 г., чиято цел е да се оцени въздействието на възстановяването на граничния контрол в рамките на Шенген, но не и на ефекта от задържането на отделни страни извън него. В този смисъл проучването на ИИИ при БАН даде своя принос за осигуряване на актуална информация и обективна оценка, а експертите ще продължат своите наблюдения, разказа още в ефира на предаването "Следобед за любопитните" Атанас Павлов.

Целия разговор на Ани Костова с доктор Атанас Павлов можете да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Тапетен археолог проучва старинна къща на Мавриций

В старата господарска къща на остров Мавриций, чието име се превежда като Еврика, душата на любителя на антики крещи "Еврика" във всяка стая. В Eureka, La Maison Creole не се връщаш назад във времето, а се потапяш в миналото изцяло. И всеки се вглежда през увеличителното стъкло на онова, което го интересува. Аз, например, "залепнах" пред тапетите по..

публикувано на 01.03.25 в 12:35
доц. Албена Даскалова

Български учени разработват иновативни антимикробни покрития

Антибактериални повърхности с приложение при възстановяване на увредена костна тъкан разработват учени от Института по електроника на БАН. В изследването са използвани лазери със свръхкъси импулси, с които се повишават антибактериалните свойства на керамични и полимерни материали, съвместими с човешката тъкан. Тези проучвания са проведени под..

публикувано на 28.02.25 в 10:35
Проф. Стоянка Кендерова

Библиотеката на видинския деребей Осман Пазвантоглу

Отскоро в ръцете на специалистите и любознателните читатели е едно интересно издание, плод на дългогодишен труд – каталог на библиотеката на Осман Пазвантоглу във Видин. Автор на книгата е изявената ни османистка проф. Стоянка Кендерова. Осман Пазвантоглу е управител на областта от 1795 да смъртта си през 1807 г. В размирните "кърджалийски..

публикувано на 27.02.25 в 09:47

"Бившите хора" на бивша България

Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..

публикувано на 26.02.25 в 18:02
Иво Михов

Изработването на квантов компютър се подготвя усилено у нас

Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..

публикувано на 25.02.25 в 10:15