Парадоксът на кламера

Самуил Петканов, създател и автор на сатиричния сайт "Не! Новините", коментира в "Мрежата", съвсем не на шега, бъдещето на почти умрелите (според него) традиционни медии и не само.

Защо "бъдеще“, защо "умрели" и защо има доза оптимизъм

"Оптимизмът идва от носталгията по традиционните медии – радиото, телевизията, печата, и дори към онзи интернет, романтичният, отпреди десет години, когато не всичко беше под влиянието на едни алгоритми, които оптимизират съдържанието. Днес забелязваме големия контрол на социалните мрежи над това съдържание и пречупването на традиционните медии, които все още са живи въпреки това и се опитват да се адаптират в един свят, в който алгоритмите определят тяхната ефективност и все по-малко ние, като консуматори, като читатели, като зрители, като слушатели, определяме това, което е истинско ценно. Ще дам пример с YouTube, която е нова медия и която през годините от място за откриване и споделяне на ново съдържание и нов вид документалистика, ако щете, се превърна в място, което повече прилича на Тик-Ток с все по-кратки и все по-хаотични неща. Това изморява мозъците ни и единственият изход е да се върнем няколко крачки назад, което са традиционните медии."

Десетилетие и малко назад

"Това, което е хубаво в областта на информирането, беше конкуренцията. Конкуренцията за скоростта на информацията, за задълбочаването ѝ, за възможността тя свободно да достига до различни точки и да бъде събирана и акумулирана в нещо по-ценно, като например нещо гениално, което човечеството направи – Уикипедия. Видяхме и обратното – в алгоритмите, които улесняват рекламата. Разбира се, тя присъства и в старите традиционни медии и това е нещо много чаровно, ако разгърнете някой вестник от царско време, рекламите в него са чудесни. Онази реклама е човешка реклама и тя е полезна за връзката между читателите, между издателите, между журналистите и бизнеса в нашето общество, в предприемачеството. Това сякаш се загуби и в момента алгоритми представят информация на други алгоритми.

Все повече ботове четат сайтове, все по-голяма част от оптимизацията на интернет съдържанието минава вече, включая и изкуствения интелект в... и виждаме нещо, което не е създадено за човешкия мозък. Вероятно ние сме последните поколения, които сме живели в тази по-аналогова епоха. Само преди 100 години е било събитие да седнеш пред радиоапарата със семейството си и да слушаш какво се е случило през деня и даже да научиш какво е станало някъде из планетата през изминалата седмица. Днес ние научаваме само след минути, че някъде, на другия край на света, има голямо бедствие. Ние нямаме умението да посрещнем толкова много информация, колкото в момента имаме, а алгоритмите се опитват да ни лансират все повече и повече, и повече, за да генерират гледания и реклами.“

Лукавите алгоритми

"Има един парадокс в информатиката, който се нарича "парадоксът на кламера". В него изкуствен интелект е с мисия да придобие и да създаде максимално количество кламери, нещо безобидно, както изглежда, само че този алгоритъм е създаден така, че неговата крайна цел е, защото накрая свършва наличието от запаси от кламери на земята, да се оптимизира, да купува, да спекулира на борсите, да прави всичко възможно, за да се сдобие с кламери, докато накрая се налага да претопи хората заради съдържанието на желязо в кръвта им, за да създаде кламери. Този парадокс, който аз претупах малко, може да се потърси в интернет по-добре обяснен от мен, но е точно това, че алгоритмите, когато нямат мяра, те могат да достигнат до чудовищни последствия, без да имат такива намерения в началото."

Тромавите медии останаха без хляб

"Ами, никой няма да търпи в момента журналист, на когото му се налага да има един месец, за да създаде някакво разследване по някаква тема и да се задълбочи в нея. Да вземем пример с филма на Любо Жечев за Историческия парк. Това е пример за това което казвам – хора събраха средства, за да гледат на кино документалистика. Това е позивът на хората към важната информация, проверената информация, мисията на журналиста е да я отсее, да събере гледни точки, да събере документи, да ги представи така, че да бъдат разбираеми. Това е нещото, което абсолютно липсва в момента и донякъде това, което се случи минала година с този филм, ни показва, че има хляб и тези хора, които събраха средствата, за да се реализира този филм, са именно онези младите, които даже не са живели толкова с традиционните медии от едно време. Ние трябва да се адаптираме, човечеството винаги се е адаптирало, но все по-бързо. Преди сме имали индустриални революции, които са отнемали десетилетия, за да се отразят достатъчно бързо, а сега виждаме, че само за две години изкуственият интелект все повече умее да имитира нашето поведение и нашата работа."

Изпържени мозъци

"Ние самите изгаряме, ние самите създаваме тези кризи, но ние в момента създаваме инструменти, които да облекчат живота ни, просто трябва да се научим да работим с тях, да ги владеем и да минем през няколко кризи, докато разберем кое настина ни е полезно и кое не ни е."

Кризата на традиционните медии

"Тази криза донякъде е самопричинена. Ще говоря общо за света, защото в България проблемите са малко по-частни и малко по-свързани с концентрация на власт, със спада на доверието именно от тази концентрация и този слугинаж, и моделът "Пеевски", който го споделя вече от над десетилетие, който не е олицетворен само от него, но е причина за липса на доверие в медиите. В световен мащаб виждаме нещо подобно и това, че медиите могат да допускат грешки, особено в това препускане за бързината на информацията, която не може да бъде проверена, и когато бъдат уличени големите медии, много лесно идва дезинформацията. Сега дезинформацията не е "харесайте Путин", дезинформацията е "хей, вижте, че тези, които се правят на по-добри от Путин, са същите като него". Така работи дезинформацията в момента и тя успява да делегитимира традиционните медии, традиционните журналисти, професионалистите и да ги приравни до клипчета, качени в социалните мрежи."

Медиите, които вземат страна

"Това е традиция в Америка и даже сега имаше скандал с "Вашингтон поуст", който за първи път от години не подкрепи официално нито един кандидат. Обикновено официалната редакционна политика на големите издания, особено на традиционните вестници, е да заявят кой кандидат подкрепят, което при тях не е като тук, но е честна гледна точка. Аз не смятам, че истински човешките медии могат да бъдат безпристрастни, могат да се стремят към обективност и критичност, но на мен ми е интересно да чета и двата лагера, ако така можем да ги наречем в САЩ.

Смятам, че там и във Великобритания, поне англоезичните медии, които мога да чета, са пример за това как все още, макар и с много грешки, може да се спаси съвременната информация, и все още съществуват медии, които могат да направят разработка , която е по-задълбочена. За съжаление в България не можем да видим това и донякъде това е свързано с икономически причини. Прекалено скъпо е, прекалено малка е потенциалната аудитория за създаване на качествена журналистика. Там има големи пазари, така че все още може да се създаде качествена и грамотна журналистика. Тук трябва да сме бързи, "с трици да ловим маймуни", на мускули и става все по-скъпо да се прави нещо смислено като съдържание. Не говоря само за журналистическо, политическо, говоря дори за сатира. В момента политическа сатира в България няма.

Моята рубрика в радио "Дарик", в четвъртък, една 15-минутна обзорна рубрика с пародия на новините, е нещото, което мога да произведа сам. Едно време имаше и телевизионни предавания, имаше много повече сатира, имаше във вестниците сатирични рубрики. Сега имаме "Прас прес", което е сатирично издание, имаме малка рубрика в частна радиостанция и нямаме скечове, нямаме персонажи, нямаме нищо, което да може да ни показва, че можем да гледаме с насмешка на нещата, което лошо възпитава едно поколение, което ако не вижда тези примери... Всъщност това е един вроден алгоритъм в нас, който казва на тези, които имат възможността да продуцират съдържание, че е по-добре да правят безлична чалга, отколкото да заемат страна, заради това примерно виждаме, че предавания като "Господари на ефира" бяха заличени."

Весел поглед върху невесели неща

"Според мен как консумираме информация, е същата тема като как да говорим с близките си, какво е вредно да ядем, каква храна трябва да се избягва. Около нас имаме страшно много близки, които вярват на доста глупости и се заливат от много посредствено съдържание, което формира умовете и душите им по един отровен начин за самите тях и трябва да си говорим, но не трябва да е с нападка. А щом някой яде вафла, не му биете шамар, а му предлагате да опита да яде ябълка, например. Нещо подобно трябва да направим и с информацията."

Поглед към днешните дни

"Сега се вълнуваме от тях, но както винаги, след около 3 седмици, ще сме ги забравили. Непрестанно се вълнуваме и това може би е един от дефектите на нашето време, на прекалено многото информация, и ние винаги подхождаме страшно емоционално, нямаме време за рационално мислене, защото то изисква да смелим някаква информация, да я съпоставим с историята, да видим в прогнозите до какво може да доведе тя. Ние сега реагираме емоционално, защото така са конструирани медиите, които потребяваме, и заглавията са така наречените clickbait, които имат примамка да предизвикат някаква емоция. И смятам, че трябва да сме малко по-смирени, да не бързаме да реагираме, можем да изчакаме малко, защото безвремието, в което живеем, ни дава този лукс да помислим малко какво можем да направим, как да реагираме, така че да е конструктивно, защото иначе може да се ядосаме за всякакви глупости."

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.