Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

AI като катализатор на глобална трансформация: Възможности и предизвикателства

Снимка: БТА

Христо Тучев е медиен експерт и успешен сериен предприемач. Той е първият българин, завършил General Management Program на Harvard Business School.

Тучев е основател на иновативната аналитична рекламна компания H-Tech, която се занимава с технологии в областта на рекламата и телевизията. Неговият бизнес модел, създаден в България и изнесен навън, се радва на невероятен успех.  В момента H-Tech е основен доставчик на данни за САЩ на Нилсън – най-голямата пийпълметрична компания в света.

В ефира на "Нашият ден" Тучев разглежда темата за неизбежната социална трансформация, предизвикана от навлизането на изкуствения интелект (AI) в живота и бизнеса. Според него, човечеството е на прага на значителни промени, които ще засегнат не само технологиите, но и начина, по който функционират обществото, икономиката и геополитиката.

Христо Тучев очертава три основни направления на трансформацията, които в момента променят света: геополитическата трансформация, технологичната трансформация и енергийната с екологична трансформация. Според него светът е изправен пред нова геополитическа динамика, която се корени в напрежението между глобалните сили, като Китай и САЩ. Тази динамика вече се проявява чрез конфликти като войната в Украйна и новите политики на световни лидери, включително бившия американски президент Доналд Тръмп. Това преразпределение на глобалната сила ще има дългосрочни последствия, които тепърва ще се проявят.

Технологичните промени, подтикнати от AI, са още по-дълбоки и глобални. Изкуственият интелект променя начина, по който хората работят, мислят и живеят. AI не просто автоматизира процеси, но и задава нови парадигми за взаимодействие с технологиите. Според Тучев, светът, който той е видял в Лас Вегас, вече е "AI във всичко" – от дюшека до пералнята.

Енергетиката и екологията също са подложени на радикални промени. Глобалното затопляне е факт, който не може да бъде игнориран, независимо от различията в мненията по темата. Според Тучев адаптацията към тези промени е наложителна, ако искаме да съхраним бъдещето на планетата.

Специално внимание Тучев обръща на AI, който според него е ключова технология на настоящето. Той описва кръгове, които символизират различните групи хора, свързани с AI: големият кръг включва хората, които говорят за изкуствен интелект, малкият кръг – тези, които наистина разбират технологията, а миниатюрната точка – експертите, които създават AI. Тази йерархия подчертава колко малко хора в действителност разбират и разработват AI, въпреки че технологията има огромно въздействие върху света. AI моделите биват два вида: такива, които са собственост на компании, и такива с отворен код. Според Тучев макар корпоративните модели да са по-напреднали, отворените AI технологии също играят важна роля в демократизацията на иновациите.

Христо Тучев заключава, че новите технологии, включително AI, ще преобърнат не само начина, по който работим, но и начина, по който търсим смисъл. Настъпващата ера ще изисква нови форми на хуманност и взаимодействие между технологичните гиганти и политическите лидери, които ще оформят бъдещето. Въпросите, които остават отворени, са дали човечеството е готово за тази трансформация и как ще бъдат адаптирани социалните и икономическите системи, за да отговорят на новите реалности.

Слушайте! 



По публикацията работи: Зоя Димитрова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Мария Шаркова

Защо нараства броят на делата срещу лечебните заведения?

За 3 години се отчита 6% ръст на делата, заведени от близки на починали пациенти, показват данни, изнесени на Кръгла маса за застраховане на медицинската професионална отговорност, инициирана  от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и адвокатското дружество по медицинско право..

обновено на 03.04.25 в 10:58

146 години от обявяването на София за столица – поглед назад

На днешния 3 април се навършват 146 години от обявяването (1879) на София за столица на България от депутатите в Учредителното събрание в Търново. Предложението е направено от един от първите български историографи, съосновател на Българската академия на науките, проф. Марин Дринов. Мотивите му са географското разположение на града и потенциалът за..

обновено на 03.04.25 в 10:13
Проф. Николай Габровски

Бъдещето на донорството: ще се промени ли нагласата на българите?

Проучване на "Тренд", проведено за Изпълнителна агенция "Медицински надзор", разкрива, че макар 62% от българите да одобряват донорството на органи, едва 40% обаче биха се съгласили да дарят органи след своята смърт. Това изследване беше обсъдено от специалисти, събрани от агенцията, за да анализират предизвикателствата пред трансплантациите в..

обновено на 03.04.25 в 09:35

Мая Методиева: Бедността в България е без точен профил, никой няма гаранция за утрешния ден

Над 500 души в нужда от Враца и областта очакват хранителни пакети в навечерието на великденските празници. Каузата се нарича "Подари Великденска трапеза на баба и дядо от Северозапада ". От години доброволците от организацията "Прави добро! Бъди добър!" се грижат да дарят глътка радост на възрастни и самотни хора в един от най-трудните за живот..

публикувано на 02.04.25 в 17:20
Доц. Атанас Мангъров

Менингит: Симптоми, лечение и ваксини – експертен анализ

В днешното издание на Lege Artis обсъждаме менингита, начините на разпространение и ваксините срещу него с доц. Атанас Мангъров – водещ специалист в областта на инфекциозните болести. Причинители на бактериалния менингит Когато говорим за менингит, и по-специално за бактериалния, е важно да отбележим, че най-честите причинители..

обновено на 02.04.25 в 14:21