На днешния 21 януари отбелязваме 146 години от смъртта на Любен Каравелов – революционер, поет, журналист и енциклопедист, оставил дълбока следа в историята на България. Д-р Искрен Великов, уредник в отдел "История на България XV–XIX век" в Регионалния исторически музей в Русе, говори за значимостта на тази личност и връзката ѝ с Русе в ефира на предаването "Нашият ден".
"Образът на Любен Каравелов е преплетен с образите на други наши видни национални герои", подчертава д-р Великов. Каравелов е част от групата революционери, които успяват да доживеят свободата и избират Русе за свой дом след Освобождението. Градът по това време е най-големият в новоосвободеното княжество и силен икономически център. Това го прави привлекателно място за личности като Панайот Хитов, Филип Тотьо и много други национални герои, решили да продължат живота си там.
Дейността на Любен Каравелов е тясно свързана с Русе, особено в периода му в Букурещ. Решението му да се установи в града след Освобождението не е случайно – то е плод на логична връзка между неговите усилия за освобождение и стратегическото значение на Русе като икономически и културен център.
Един от най-ярките символи на уважението на русенци към Любен Каравелов е неговото погребение на 21 януари 1879 г. "Това е първото събитие след освобождението на града, което предизвиква силен обществен отзвук", посочва д-р Великов. Смъртта на Каравелов оставя траен отпечатък в съзнанието на хората и затвърждава неговото място сред великите личности, които са оформили националната ни идентичност.
Днес, 146 години по-късно, Каравелов остава символ на свободолюбие, културно израстване и национална гордост – наследство, което продължава да ни вдъхновява.
Слушайте!
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и създаването на художествени дружества. Писатели, философи и изкуствоведи са били активни критици (Иван Мърквичка, Андрей Николов, Кирил Цонев). Художествената критика е силно идеологизирана по времето на..
След вълната от предложения на Министерството на образованието за промени в учебните програми, едно от тях привлече особено внимание – намаляване на специализираните часове по изкуства в училищата с художествен профил. Идеята обаче имаше кратък живот – по време на общественото обсъждане стана ясно, че подобно съкращение няма да се случи...
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във видинското село Ново село . Събитието е дело на младите ентусиасти от Сдружение "КиноГледка" , които преди година решиха да върнат магията на прожекциите на открито. За да сбъднат тази мечта,..
Галерия "Серякова къща" в Троян открива днес първата самостоятелна изложба с авторска керамика и живопис на художничката Марина Димитрова . Тя е трето поколение художник и внучка на карикатуриста Марин Радевски. Какво я е накарало да се върне към изкуството след професията зъботехник, разказва самата тя пред Юлия Владимирова. Марина..
Тази година Сеймът (Сенатът) на Република Полша определи за патрони писателите Стефан Жеромски, Антоний Слонимски, Владислав Реймонт, Мария Павликовска-Ясножевска. Това решение е взето на 16 заседание на Сейма от 24 юли 2024 г. Инициативата се провежда, за да се почетат приносите им към полската литература и култура. Стефан Жеромски е изтъкнат..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Български филми под звездите и автентични народни хора на площада – това ще предложи второто издание на инициативата за възраждане на лятното кино във..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
