Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Елисавета Пенева

Глобалното затопляне повлиява и температурните аномалии в регионите

Снимка: ЕПА/БГНЕС

2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на експертите за 2025 г. показва, че тя вероятно ще бъде една от трите най-топли в историята, като средната глобална температура ще бъде с около 1,4 градуса над прединдустриалните нива, след 2024 и 2023 г. Това е "отрезвяващо събитие в историята на климата", тъй като светът временно задминава границата, отвъд която се очакват най-тежките последици от климатичните промени.

доц. Елисавета Пенева (вляво) и Ани Костова"Живеем в много интересен период. Глобалното затопляне се разви, на моменти се забързва, на моменти – забавя, което е в резултат на различни цикли. През 2024 година прескочихме границата от 1,5, която бяхме поставили за ограничение на глобалното затопляне до 2050 година. От 2019 година всяка година е по-топла от предходната. 

Това е в резултат не само на човешкия фактор и това, че индустриалната дейност бълва парникови газове, тук се включват едни обратни връзки, които забързват процеса, например топящият се пермафрост във високите ширини изпуска метан, който също е парников газ, арктическият океан все по-бързо се топи и прогнозите са, че до края на този век няма да има Северен ледовит океан. 

В следващите до 50 години ще има големи промени. Според експертите поне още 1000 години ще продължи глобалното затопляне, ако не се включат други непредвидими фактори като вулканичното изригване, което би намалило тази тенденция на затоплянето", прогнозира в ефира на "Следобед за любопитните" доц. Елисавета Пенева от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски". Наскоро, припомня тя, в Исландия имаше вулканични изригвания. 

Прогнозата за 2025 година да е топла колкото отминалата 2024 или малко по-прохладна. На фона на глобалното затопляне, според доц. Пенева, могат да се случат най-различни регионални аномалии, като нехарактерните наводнения в Дубай или дъждовете в Северна Африка т.е. така наречените "екстремни явления" през следващите години ще станат норма.

Това глобално затопляне влияе и на Черно море, като то се оказва едно от най-бързо затоплящите се морета, съобщава доц. Елисавета Пенева. Освен по-топли води, според нея, се променя и солеността им, което създава условия за промени и във флората и фауната на Черно море. В момента се разработва методика, която ще позволи на специалистите да прогнозират как ще се развият процесите в океаните до края на 21-ви век, съобщи в предаването "Следобед за любопитните" доц. Елисавета Пенева.

Цялото интервю на Ани Костова с доц. Елисавета Пенева от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – ЕПА/БГНЕС и БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Десислава Борисова – млад учител и финалист на FameLab 2025

Десислава Борисова е докторант и млад български учен, чиято страст към науката и преподаването се превръща в лична мисия. Тя преподава Химия и опазване на околната среда в частното основно училище "Томас Едисън", като същевременно посвещава времето си и като доброволец в престижната школа по химия на Фондация "Миню Балкански". Миналата година Десислава..

публикувано на 06.05.25 в 14:19
Проф. Вайсилов, проф. Петков и проф. Александров

Трима изследователи от СУ с публикации в едно от най-престижните научни издания

В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в студиото бяха трима изтъкнати учени от Факултета по химия и фармация към Софийския университет "Св. Климент Охридски":  проф. д.х.н. Георги Вайсилов, проф. Петко Петков и проф. Християн Александров ...

обновено на 06.05.25 в 13:44

Учениците искат да учат, когато и учителите учат

След наскоро приключилото голямо годишно събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час" в рубриката "Всичко за образованието" гостува Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието". В годината, в която фондацията отбелязва 15-ия си рожден ден, "Добрите практики на фокус" събра повече от 500 участници – учители,..

публикувано на 06.05.25 в 10:01

Синя шапка = лъжа. Разбираме ли езика на тийнейджърите

OMG, NP, BFF, BTW… Ако имате у дома тийнейджър или работите с деца в тази възраст може и да знаете какво означават тези съкращения, но за останалите речта на младите е загадка, "езикът" на младите – в прекия и в преносния смисъл - е загадка. Дали го разбираме – едва ли твърде добре, дори да полагаме усилия. Как тогава да общуваме с тях, да им..

публикувано на 05.05.25 в 17:27
доц. Светослав Димов

Доц. Светослав Димов: Без генното инженерство няма да оцелеем

"Ние не си даваме сметка, че всички ферментирали храни са пробиотици и в миналото те са играели именно тази роля. В България на няколко места се произвеждат нетрадиционни сирена. Освен белтъците и захарите в млечните продукти, ние консумираме и голямо количество бактерии, които способстват за тяхното зреене и ферментация. Една немалка част от тези..

публикувано на 05.05.25 в 10:10