2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на експертите за 2025 г. показва, че тя вероятно ще бъде една от трите най-топли в историята, като средната глобална температура ще бъде с около 1,4 градуса над прединдустриалните нива, след 2024 и 2023 г. Това е "отрезвяващо събитие в историята на климата", тъй като светът временно задминава границата, отвъд която се очакват най-тежките последици от климатичните промени.
"Живеем в много интересен период. Глобалното затопляне се разви, на моменти се забързва, на моменти – забавя, което е в резултат на различни цикли. През 2024 година прескочихме границата от 1,5, която бяхме поставили за ограничение на глобалното затопляне до 2050 година. От 2019 година всяка година е по-топла от предходната.
Това е в резултат не само на човешкия фактор и това, че индустриалната дейност бълва парникови газове, тук се включват едни обратни връзки, които забързват процеса, например топящият се пермафрост във високите ширини изпуска метан, който също е парников газ, арктическият океан все по-бързо се топи и прогнозите са, че до края на този век няма да има Северен ледовит океан.
В следващите до 50 години ще има големи промени. Според експертите поне още 1000 години ще продължи глобалното затопляне, ако не се включат други непредвидими фактори като вулканичното изригване, което би намалило тази тенденция на затоплянето", прогнозира в ефира на "Следобед за любопитните" доц. Елисавета Пенева от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски". Наскоро, припомня тя, в Исландия имаше вулканични изригвания.
Прогнозата за 2025 година да е топла колкото отминалата 2024 или малко по-прохладна. На фона на глобалното затопляне, според доц. Пенева, могат да се случат най-различни регионални аномалии, като нехарактерните наводнения в Дубай или дъждовете в Северна Африка т.е. така наречените "екстремни явления" през следващите години ще станат норма.
Това глобално затопляне влияе и на Черно море, като то се оказва едно от най-бързо затоплящите се морета, съобщава доц. Елисавета Пенева. Освен по-топли води, според нея, се променя и солеността им, което създава условия за промени и във флората и фауната на Черно море. В момента се разработва методика, която ще позволи на специалистите да прогнозират как ще се развият процесите в океаните до края на 21-ви век, съобщи в предаването "Следобед за любопитните" доц. Елисавета Пенева.
Цялото интервю на Ани Костова с доц. Елисавета Пенева от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – ЕПА/БГНЕС и БНР
Събитието се проведе за четвърти път с домакинството на Биологическия факултет на Софийския университет. То увенчава целогодишната работа на ученически научни клубове в цялата страна. Фондация Сай Хай е основана от Ели Стойкова и Ренета Богданова с цел и мисия да насърчава и подпомага заниманията с наука и изследователския подход в обучението на..
Днес ни се вижда най-естествено да имаме по три имена – лично, бащино и фамилно, макар че тричленната именна система е сравнително нова в историята ни – от следосвобожденско време. Все по-малко хора обаче знаят и помнят, че има още един вид име и то е родовото – името, с което преди десетилетия и векове е бил назоваван родът, към който е..
Институтът по полимери е научно звено в направление "Нанонауки, нови материали и технологии” на Българската академия на науките. Мисията на Института по полимери е да извършва научни изследвания, иновационни дейности и обучение в областта на полимерите и полимерните материали, които допринасят за развитието на науката и технологиите и са в полза..
Навръх петстотингодишнината от рождението на фламандския класик на ренесансовото изобразително изкуство – художника Питер Брьогел-Стария, говорим за митовете в историята и интерпретацията им в различни сфери на познанието и културата. Събеседниците – културологът Митко Новков, изкуствоведът Любен Домозетски, преподавателят и общественикът Младен..
Една странна тематична амалгама "замесихме" в поредното издание "За здравето". Гостуваха ни двама експерти: доц. Владислав Младенов, уролог, и анестезиологът проф. Атанас Темелков. Темите, върху които акцентирахме, бяха: често срещаните урологични аномалии в детската възраст, характерните и най-чести диагнози, както и свързаните с тях оплаквания при..
Балет "Арабеск" ще открие петото издание на Софийския фестивал на музикалния театър с новия си спектакъл "BarrocoLife/Съвършенното несъвършенство"...
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
В с. Лилково, община Родопи, започва фестивалът на българската легенда "Самодивско сборище". Събитието е насочено към опазване на нематериалното културно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
