2025 година ще бъде една от най-топлите, откакто се води статистика, защото прагът на повишаване на температурата от 1,5 градуса по Целзий ще бъде преминат, съобщиха от британската метеорологична служба в края на 2024 година. Прогнозата на експертите за 2025 г. показва, че тя вероятно ще бъде една от трите най-топли в историята, като средната глобална температура ще бъде с около 1,4 градуса над прединдустриалните нива, след 2024 и 2023 г. Това е "отрезвяващо събитие в историята на климата", тъй като светът временно задминава границата, отвъд която се очакват най-тежките последици от климатичните промени.
"Живеем в много интересен период. Глобалното затопляне се разви, на моменти се забързва, на моменти – забавя, което е в резултат на различни цикли. През 2024 година прескочихме границата от 1,5, която бяхме поставили за ограничение на глобалното затопляне до 2050 година. От 2019 година всяка година е по-топла от предходната.
Това е в резултат не само на човешкия фактор и това, че индустриалната дейност бълва парникови газове, тук се включват едни обратни връзки, които забързват процеса, например топящият се пермафрост във високите ширини изпуска метан, който също е парников газ, арктическият океан все по-бързо се топи и прогнозите са, че до края на този век няма да има Северен ледовит океан.
В следващите до 50 години ще има големи промени. Според експертите поне още 1000 години ще продължи глобалното затопляне, ако не се включат други непредвидими фактори като вулканичното изригване, което би намалило тази тенденция на затоплянето", прогнозира в ефира на "Следобед за любопитните" доц. Елисавета Пенева от Физическия факултет на СУ "Климент Охридски". Наскоро, припомня тя, в Исландия имаше вулканични изригвания.
Прогнозата за 2025 година да е топла колкото отминалата 2024 или малко по-прохладна. На фона на глобалното затопляне, според доц. Пенева, могат да се случат най-различни регионални аномалии, като нехарактерните наводнения в Дубай или дъждовете в Северна Африка т.е. така наречените "екстремни явления" през следващите години ще станат норма.
Това глобално затопляне влияе и на Черно море, като то се оказва едно от най-бързо затоплящите се морета, съобщава доц. Елисавета Пенева. Освен по-топли води, според нея, се променя и солеността им, което създава условия за промени и във флората и фауната на Черно море. В момента се разработва методика, която ще позволи на специалистите да прогнозират как ще се развият процесите в океаните до края на 21-ви век, съобщи в предаването "Следобед за любопитните" доц. Елисавета Пенева.
Цялото интервю на Ани Костова с доц. Елисавета Пенева от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – ЕПА/БГНЕС и БНР
Историята се гради от личности, литературата – също. А литературната история особено и тъкмо на ролята на личностите в нея обръщаме внимание в поредното издание на предаването "Премълчаната история". Говорим с проф. Михаил Неделчев, с проф. Пламен Дойнов и с доц. Морис Фадел за това какво е литературен персонализъм, как се става радикален..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не мислят като теб? А представяш ли си ни всички на масата… с всичко на масата. На 27 септември от 19.30 в Топлоцентрала в София ще се проведе социално-театрален експеримент на театър..
Ново проучване показва, че една еволюционно значима мутация в човешкия ген APOL1 възниква неслучайно, а по-често там, където е необходима за предотвратяване на заболявания. Изследването фундаментално оспорва идеята, че еволюцията се движи от случайни мутации и свързва резултатите с нова теория, която за първи път предлага в статия, публикувана в..
В рубриката "Всичко за образованието" разговаряме за истинските и представяните за истински проблеми и решения за средното ни образование с Ирина Манушева, майка и активистка за качествено образование за българските деца. Започваме с притъпяването на чувствителността ни като общество към проблемите в образованието и приемането им за даденост. "За..
Една нощ императорът на Византия, Юстиниан Първи, сънува Бог, който му се явява озарен от неземна светлина. Той му посочва място в сърцето на Константинопол и разтваря ръцете си, като му показва величествена църква – куполи, издигащи се към небесата, стени от мрамор и светлина, която се лее като река. "Тук ще издигнеш Дом Господен, какъвто светът не..
Международният литературен форум "Да разберем Балканите чрез литературата" започва днес и ще продължи до 28 септември в Хеликон, планината на Музите...
В галерията на СБХ се откри изложбата на Явора Петрова. Към нея е издадена и книга-албум с рисунки, бележки, стихотворения, мисли на художничката. Ето..
Страх ли те е от еврото? Пречи ли ти гей парада? Какво мислиш за Halloween и народните будители? А за хорото пред Народния? Познаваш ли хора, които не..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
