Лекари и пациенти поискаха да се регламентира заплащането на биомаркерите, които са важна част от съвременното персонализирано онколечение с най-модерни терапии. Парадоксално тези терапии се поемат от НЗОК. Липсата на подходящ регламент за изследване на биомаркерите обаче води до неефективно лечение и повишаване на смъртността от ракови заболявания у нас.
Това обяснява в интервю за Lege Artis Боряна Ботева, председател на УС на Сдружение за развитие на българското здравеопазване.
Проблемът е заявен още миналата година, но НЗОК още не е разгледала оптравените предложения, подчертава Ботева. Това е причината да бъде свикана пресконференцията на тема "Болните от рак нямат време за чакане. Реимбурсирането на биомаркерите е въпрос на живот и достойнство".
По думите на госта не може да има лечение, ако не се изследват въпросните биомаркери – процедура, която често е финансово непосилна за пациентите и в най-добрите случаи се покрива от дарителски кампании на фармацевтични компании. Биомаркерите изследват конкретната генетична мутация на даден тумор. Различните медикаменти работят при различен тип тумори, в зависимост от мутацията.
Според пациентките организации е необходимо въвеждането на амбулаторна процедура.
5 млн. лв. са предвидени в прогнозния Бюджет 2025 за биомаркерна диагностика. Проблемът е в начина, по който това е заложено да се случи – идеята да бъдат заплащани като медицински изделия, обяснява Ботева.
Биомаркерните изследвания трябва да бъдат причислени към медико-диагностичните дейности и да се извършват като амбулаторна процедура, настояват организациите.
"Ще разчитаме на депутатите и на новия здравен министър да вникнат в детайлите. Искаме да има амбулаторна процедура и бюджетът да предвиди заплащането като немедицинско изделие", обобщава Ботева.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл:
Христовата Църква е една и неделима. Поместните църкви са живи членове на тази света, съборна и апостолска Църква. Обособяването на поместни Църкви ни говори, че Бог е осветил съществуването на различните народи с техните характерни черти. Като се вземат под внимание различните особености на отделните народи, проповедта и службата на роден език..
Какво е да преживееш война, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Димитрина Кюркчиева , журналистка в БНР. Журналист или гражданин, и изкушението да нарушиш правилата "Имаше един момент, в който, когато се осъществяваше тази секретна операция по извеждането на нашата група, и не само на нас, но и на семействата на дипломатическия..
Сдружение "Троян в бъдещето", проведе трето поредно състезание по планинско бягане в Троянския балкан. Това състезание е естествено продължение на станалия емблематичен традиционен крос "По стъпките на Левски", провеждан на 18 февруари през зимата. Трасетата за това първо издание предлагат различни степени на трудност. Всичко това е направено..
Предстои първото национално проучване за психичното здраве на майките в България . Инициативата е подкрепена от водещи организации, психолози и други специалисти. Намерението на създателите на проекта е да се включат поне 1000 жени. Темата остава силно стигматизирана, а данните са изключително нужни за създаване на по-добри политики и услуги в..
Защо и как се променят медийните, политическите и гражданските разкази за войните, които се водят в Близкия изток и в Украйна, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Иво Инджев , журналист. "Големият въпрос в тази размяна на удари в момента между Иран и Израел е кога ще се пречупи режимът в Техеран и дали ще предпочете да продължава..
Какво се случи с "Голямото жури" на "Дарик", как продължава "Журито" в интернет пространството, какво е елементаризиране на журналистиката,..
Защо и как се променят медийните, политическите и гражданските разкази за войните, които се водят в Близкия изток и в Украйна, коментира в "Мрежата" по..
Институтът за съвременно изкуство в София отбелязва своята 30-годишнина. Започва програма от три групови изложби на своите членове, като предвижда и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
