Лекари и пациенти поискаха да се регламентира заплащането на биомаркерите, които са важна част от съвременното персонализирано онколечение с най-модерни терапии. Парадоксално тези терапии се поемат от НЗОК. Липсата на подходящ регламент за изследване на биомаркерите обаче води до неефективно лечение и повишаване на смъртността от ракови заболявания у нас.
Това обяснява в интервю за Lege Artis Боряна Ботева, председател на УС на Сдружение за развитие на българското здравеопазване.
Проблемът е заявен още миналата година, но НЗОК още не е разгледала оптравените предложения, подчертава Ботева. Това е причината да бъде свикана пресконференцията на тема "Болните от рак нямат време за чакане. Реимбурсирането на биомаркерите е въпрос на живот и достойнство".
По думите на госта не може да има лечение, ако не се изследват въпросните биомаркери – процедура, която често е финансово непосилна за пациентите и в най-добрите случаи се покрива от дарителски кампании на фармацевтични компании. Биомаркерите изследват конкретната генетична мутация на даден тумор. Различните медикаменти работят при различен тип тумори, в зависимост от мутацията.
Според пациентките организации е необходимо въвеждането на амбулаторна процедура.
5 млн. лв. са предвидени в прогнозния Бюджет 2025 за биомаркерна диагностика. Проблемът е в начина, по който това е заложено да се случи – идеята да бъдат заплащани като медицински изделия, обяснява Ботева.
Биомаркерните изследвания трябва да бъдат причислени към медико-диагностичните дейности и да се извършват като амбулаторна процедура, настояват организациите.
"Ще разчитаме на депутатите и на новия здравен министър да вникнат в детайлите. Искаме да има амбулаторна процедура и бюджетът да предвиди заплащането като немедицинско изделие", обобщава Ботева.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл:
Петима от общо седемината педиатри в детското отделение на столичната общинска Пета градска болница "Княгиня Клементина" са подали оставки в знак на протест срещу ниските им възнаграждения, които не отговарят на увеличаващия се обем работа. Те настояват за 50% увеличаване на заплатите, в противен случай отделението ще затвори поради липса на..
На 16 април 2025 г. се навършва точно един век от най-страшния терористичен акт в историята на България — атентатът в софийската катедрала "Света Неделя". По този повод в ефира на БНР, в предаването "Темата на деня коментираме", историкът проф. Момчил Методиев, ръководител на департамент "История" в Нов български университет, припомни ужасяващите..
Семейството на Професионалната техническа гимназия "Васил Левски" в Горна Оряховица – най-старото професионално училище в област Велико Търново, гостува в "Семейно радио" в лицето на директорката инж. Габриела Данаилова. Поканата е отправена от ученици от випуск 1979 година – част от училищната рок банда "Андромеда". Какви професии усвояват и как се..
В последните дни българската образователна система отново се оказа в центъра на общественото внимание – този път поводът е предложението да бъде намален броят на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си по домашни причини. Само преди година Министерството на образованието и науката (МОН) увеличи този лимит от 10 на 15..
В рубриката "Разговорът" се срещаме с Александра Велинова-Морган, правнучка на една от най-значимите фигури в българската история – Иван Евстратиев Гешов . Той е български министър-председател, основател на Българското книжовно дружество и директор на Българската народна банка, като подписът му стои под първата емисия български левове...
Изложбата "На тяхно място" е социално изследване на Владимир Карамазов за свободата като човешко право, което движи света. В основата на идеята е..
Басистът Даниеле Феббо носи джаза в душата си, въпреки че не би се ограничил в стиловете и експериментите с тях. Първият му досег с музиката е случаен и на..
Под името "Тънки намеци – късо кино с подтекст" ще бъдат прожектирани късометражни филми. Премиерно ще бъде представен българският филм "Божоле" на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
