Словото се умори и капна. Капна до такава степен, че ми е съвестно да прибягвам до услугите му. То е като кон, коленичил кон. Камшик, камшик трябва! Единственият камшик – това е смехът! Смейте се, гадове, на мъките на падналото слово.
Виктор Ерофеев, "Три срещи"
"Орфей" на Кокто е модернистична и ексцентрична интерпретация на една класическа легенда, съчетаваща в себе си трагически с комични елементи. Провокацията тук е в подхода на драматурга към Античността въобще. Забележително е демитологизирането и снижаването на ценностното до нивото на мейнстрийма – една толкова наболяла тема в момента. Забележително е и отношението към словото, поезията и изкуството въобще. Усеща се преобръщане на предварителните представи. Текстът е силно съвременен, а Орфей е изведен като раздразнителен, изпълнен със съмнения съвременен поет. Неговите обсесии са придобили други измерения, а вътрешните му демони пораждат кризи на терзания и дълбоки несъответствия със средата. Орфей е идеален образ за изследване на поета и отношенията му с любовта и смъртта, както и за проследяване на същността на художественото творчество и поезията, отразяващо реалността в идеален, нематериален образ.
Като че ли през "Орфей" Кокто иска да сътвори една своя митология, където преобладава подложеното на съмнение разбиране за същността на поезията. Пиесата отваря широки полета за размисъл и интерпретация и сякаш там винаги ще остане нещо недоизказано, недоизяснено.
В "Любезна Евридика" по мотиви от "Орфей" на Жан Кокто в Радиотоеатъра участват артистите: Александър Кънев, Владимир Матеев, Георги Златарев, Станислава Коцева, Георги Богданов, Деница Даринова, Румен Драганов.
Музика – Христо Намлиев
В студиото работиха Михаил Михайлов и Деница Диамандиева.
Режисьор – Станислава Кирилова
В чест на 15 септември, първия учебен ден, Радиотеатърът на Българското национално радио предлага на най-любимите си слушатели, децата, постановката "Легенди за буквите" от Тодор Лозанов. Авторът представя със средствата на мерената реч виденията си за буквите – как са създадени във времето на древен Египет, и как са достигнали до българските земи..
В продължение на седем седмици екип "Драматургични форми" представя радиопоредицата "Видрица". Слушайте всеки делничен ден от 1 септември в рубриката "Радиоколекция" – от 0:15 до 0.30 часа на вълните на програма "Христо Ботев". Поп Минчо Кънчев (1836-1904) – свещеник, учител, революционер и обществен деец – оставя едно от най-ценните свидетелства..
Ч.И.П.С. – Частен изследовател на паранормални събития е детска радиопиеса, която изследва побеждаването на страха и създаването на нови приятелства. Историята на пиесата ни среща с малкия паяк Ай, по време на поредния запис на неговото радиопредаване. Ай е частен изследовател на паранормални събития или Ч.И.П.С. Поредната паранормална случка отвежда..
Юджийн О'Нийл пише "Дългият път на деня към нощта" през 1940 година, само четири години преди това, през 1936-та, той става Нобелов лауреат като драматург. В "Дългият път на деня към нощта" О'Нийл разказва историята на своето семейство. Всички конфликти и ситуации, съответстват на мъчителните, изстрадани мигове, изживяни през годините в неговия дом...
Отиде си вълшебницата на музикалното оформление Валя Бояджиева. Професионалният ѝ път премина в БНР. Работи за различни редакции в програма "Христо Ботев". За късмет на Радиотеатъра, тя прекара дълги години като музикален оформител на радиопиесите. Остави толкова много след себе си, че ще трябва продължително да ѝ благодарим. Фин човек. Прекрасен..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Програмата на първия по рода си уличен фестивал в сърцето на Стара Загора е вече ясна. U.L.I.C.A. – Street Fest има за цел да превърне централната градска..
Как от "почтеността" едно правителство стигна до "държавността", коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" журналистката Мария Спирова ...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg