На 14 декември 2024 кавалджията, аранжор и автор на музика Костадин Генчев навърши 55 години. Това бе повод в едно от изданията на предаването "Портрети" да се потопим в красивия му музикален свят и да поговорим за творческия му път.
А той е богат и както самият Костадин се изразява доста "шарен": "Роден съм в Габрово и всъщност първо започнах не с кавал, а с пеене. Бях солист в една от битовите групи там, изявявахме се по различни фестивали, даже имам награди."– на въпроса как избра кавала музикантът отговаря – "случайно (смее се), заведоха ме да избирам, на една маса бяха подредени различни битови инструменти и аз, без да се замисля, хванах кавала. Първият ми учител беше Стоян Димов – бащата на моя дългогодишен колега от ОНМ на БНР – кавалджията Кръстьо Димов. Той ми нареди пръстите и ме подготви за музикалното училище в Котел. Между другото скоро бях в родната си къща и открих едни стар бележник, на който имаше забележка написана от бай Стоян с един разкрачен почерк. Гласеше: Карайте Коста да свири повече в къще! …"
И така, до като децата навън играят, малкия Костадин усилено свири. За изпитите в музикалното училище в Котел подготвя пиеси на именития кавалджия Стоян Величков, които заучава от плоча: "Моят учител ме накара да си я купя. Знаех всички инструментални пиеси наизуст, а те всъщност оформиха музикалния ми мироглед, начина на възприемане на музиката, начина на свирене на кавала и макар, че съм родом от Габрово, всъщност аз свиря като тракиец."
В НУФИ "Филип Кутев" - гр. Котел започват музикалните му търсения и първите опити за писане и аранжиране на музика – "Обработвах някои песни на певиците. Правех опити за авторски хора. Спомням си, с мои съученици слушахме джаз. Тогава трудно се намираше такава музика. По радиото имаше предаване за джаз, късно вечерта след полунощ. Слушахме с такъв интерес. От там тръгнаха някакви търсения, след това си спомням, че ми попадна касетка на Яни, композитор от Гърция, който правеше етно музика с голям симфоничен оркестър и балкански ритми. Беше много интересно и нечувано за онова време. Може би това ме е подтикнало да търся различното в музиката."
През 1980 г., след казармата, Костадин Генчев получава покана от Ташо Барулов, тогавашния диригент на оркестъра на ансамбъл "Сливен", и постъпва като инструменталист в състава – "Около година и половина работех там. Сред знаменитите кавалджии на ансамбъл "Сливен" – Стоян Стоилов, Щилян Тихов, от които аз се научих да свиря каба така както трябва да се свири. Един ден получих обаждане от София, а аз никого не познавах от там. Много странно беше. На телефона – Николай Петров, нашия колега, гъдулар от Оркестъра за народна музика на БНР, препоръчал ме Сашо Касиянов".
Смел и влюбен в музиката кавалджията премества живота си в София. Започва да работи с ИГ "Лозница", става част от ДФА "Филип Кутев", от концертната група на хор "Мистерията на българските гласове". Все по-често аранжира вокални партитури, композира филмова, танцова и инструментална музика.
През 2002 г. заедно с Кирил Добрев създават етно бандата "Булгара", а след това и инструменталния квартет "Дива река" в партньорство с Димитър Христов.
Вече 32 години Костадин Генчев е инструменталист и в Оркестъра за народна музика на БНР. В последните години, освен фолклорни и етно творби, той все по-често създава и симфонична музика. През 2016 г. завършва специалност композиране в НМА "Панчо Владигеров".
"Това ми е страстта – боравенето със симфоничен оркестър, където възможностите са много по-големи. Самата оркестрация, начина на боравене между тембри – доставя ми голямо удоволствие. Обичам, като пиша нещо, да имам картина в съзнанието си. Трябва и да ми е интересно, да има закачка, нещо нестандартно, нещо върху, което да се замислиш, за да намериш обяснение защо звучи така."
Въпреки това, композиторът се чувства най-свободен в етно и world музиката, защото там границите не са константа, а просто порив на въображението, съчетано с усещане за баланс. Към стихийните му елементи прибавяме и импровизацията, защото с кавала инструменталистът може да пресъздаде всичко – от букет цветя до описание на зимна и уютна радио вечер.
Колко кавали има в колекцията си Костадин Генчев и какви са размислите в дните на 55-ата му годишнина може да чуете в звуковия файл.
Гена Димитрова – една велика българка, напуснала ни през 2005 година, но оставила дълбока диря в сърцата на милиони почитатели на голямото изкуство в цял свят! Могъщ, неземен, феноменален глас, природна стихия, ураган, Божи дар, уникален талант и какви ли не още суперлативи можем да кажем за нея, но преди всичко човек с добро сърце, отдадено напълно..
"Налей" е музикално и кинематографично пътуване в света на двама мъже, които мълчаливо се справят с живота, с мъката, с жените, и със самите себе си. Без да говори директно за любов, "Налей" разказва за братството. За болката, споделена между мъже. За бурята, която се случва вътре в тях, докато се борят с тази навън. "Налей" всъщност е съвместната..
"Химикал Х" е новата посока, към която поема, и новата енергия, която раздава, Николай Пенчев - NikiSan. С едноименния си албум един от младите съвременни творци на ъндърграунд музиката, които боравят най-вече със словото, показва друга своя страна – не толкова меланхолична и загледана навътре към себе си. В "Химикал Х" представителят на хип-хоп..
През 2020 година, по покана на проф. Христо Пимпирев в 28-ата българска експедиция до остров Ливингстън в Антарктида, се включват двама от най-изявените български музиканти – световноизвестният кавалджия Теодосий Спасов и китаристът Християн Цвятков. Пет години по-късно с албума "Антарктически приказки" с пиеси, създадени на ледения континент и на..
Банско отново се готви да бъде столица на своя емблематичен джаз фестивал – събитието, което превръща града в международна столица на джаза всяко лято. Тази година фестивалът ще се проведе от 1 до 10 август и това издание ще бъде най-мащабното до момента – десет дни, три сцени, и десетки световни и български джаз звезди. "Банско джаз фестивал..
Френският институт в България започва честванията на 120-годишнината от рождението на писателя-нобелист Елиас Канети с едно мащабно събитие на 12, 13 и 14..
Студовете през февруари и през април се оказаха помитащи за вече напъпилите и разцъфтели трайни насаждения, но пострадаха и едногодишни култури...
След новия доклад на "Репортери без граници", защо "в България свободата на словото не е никаква ценност", коментира в "Мрежата" по програма "Христо..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg