Въпросът е напълно реторичен, но явно трябва да се зададе заради шума, който се създаде около едно синдикално изявление и повърхностното заиграване с реалните и много дълбоки проблеми в българското средно образование.
На 10 януари синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" оповести приоритета си за годината – и той е един – възпитанието, което според текста се изразява във формиране на "християнски добродетели и респект към авторитети и истински ценности". Начинът, по който предлагат това да стане, е оценка за дисциплина, забрана на телефоните, задължаване на родителите да съдействат и при несъдействие – глоба (дори определена 500 лв.), промяна на регламента за налагане на санкции.
Темата за дисциплината не е нова, припомняме, че през август 2023 г. същият синдикат излезе с позиция за агресията в училище с приблизително същите идеи. Този път тя беше доста широко обсъдена в медиите, а от участията на председателя на синдиката Юлиян Петров се разбра, че те нямали готова формула, само предлагали специалистите да обсъдят и да намерят конкретни решения.
Съвсем друго разбираме от текста, който, както явно са установили и авторите му, не издържа критика дори от неспециалисти. Прави впечатление обаче и друго – коментарите в социалните мрежи и гласуванията в анкети на медиите категорично подкрепят затягането на дисциплината чрез оценка, което означава, че проблем има и че той трябва внимателно да бъде проучен, точно назован и адекватно решен.
За нас остава въпросът защо истинските проблеми на учителите като липса на подкрепа чрез реални обучения, съдействие от специалисти и институции, липсата на автономност при избора на съдържание и ритъм на работа, огромната излишна бюрократична натовареност не се поставят пред отговорните държавни институции и политическата власт, а се прикриват с шумни и непродуктивни спорове и ретроградни идеи като оценката за дисциплина. Или пък някой си осигурява комфорт, създавайки впечатлението, че се грижи за интересите на съсловието?
В разговор с професионалисти от сферата на средното образование се опитваме да си изясним какво трябва да се разбира под "дисциплина" в съвременното ни все по-"иновативно" училище, едно и също ли е "дисциплина", "възпитание" и "формиране на граждани", кои са адекватните и дългосрочни начини за приобщаване на младите към правилата в общността и какви са пораженията от кратковременните потушавания на симптомите, наречени "лоша дисциплина".
Антоанета Христова, директорка на Немска езикова гимназия "Гьоте", Бургас: "Дисциплината не е това да има тишина в клас, това учителят спокойно да поднесе информацията, защото, особено с фокус социално-емоционално учене, учене чрез преживяване и практика, новите парадигми на образованието в ХХI век (ние можем да говорим за творчески работилници, за творчески шум), но това не кореспондира с дисциплината като спазване на правила и съподчиненост на членовете на обществото...
Рестрикциите и сега съществуват в Закона за предучилищното и училищното образование… Моята дългогодишна практика… показва, че рестрикцията има временен ефект, не решава проблема, прикрива симптома и понякога задълбочава проблема… Повече мисля, че подкрепата – широкоспектърна, на широк фронт, междуинституционална, с професионалисти – психолози, социални служители, помощник-учители – винаги дава по-дългосрочен, макар и не толкова бърз резултат."
Яница Господинова, учителка в Професионалната гимназия по електроника "Джон Атанасов", Стара Загора: "Разбира се, че и при нас имаме проблеми с така наречената дисциплина, но аз вярвам, че това е последствие на други проблеми. Поведението на децата, когато то е такова, каквото не ни харесва, е някакъв симптом, както когато отиваме на доктор и той лекува симптомите, а ние искаме да се търси причината, така и тук. Аз вярвам, че причините са много по-дълбоки и поведението на децата е просто някакво последствие, така че, когато се говори за възпитание, дисциплината е част от възпитанието, но то е много голям и обширен процес и ние не бива да забравяме, че за всяко нещо си има причина…
Искаме едни млади, образовани, креативни, иновативни граждани, а същевременно искаме от тях да слушат, да мълчат и, ако може, да стоят с ръцете зад гърба…
Голяма част от хората не че не искат да положат усилия, но не искат да се замислят по-надълбоко, защото много често ще излязат проблеми, които ние не искаме да чуваме, не искаме да виждаме, защото те ще ти наранят, но е време да сложим край на този повърхностен разговор за образованието и от какво има нужда, защото говорим за нашите деца."
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството '2025 (World Giving Report '2025) – представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави. В България Докладът се представя от Фондация BCause,..
Сякаш всичко е ясно – Аспарух идва в делтата на Дунав и така се ражда българската държава. Обаче май съвсем не е така – откъде пристигат тия (пра)българи? Какви са по етнически произход? Степен народ ли са? Или пък не? Имат ли връзка с Хунската империя на Атила? С какви още племена влизат в съюзи или във вражди? Всичко това отколе стои като..
За книгата "(Пре)Програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството" разговаряхме с авторката Невена Иванова, доктор по интердисциплинарни информационни науки на Токийския университет. Преподавала е естетика на дигиталните медии, кибернетика и техноетични изкуства в Хонконг и Шанхай. Синтетичната биология обещава да..
В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..
В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..
Международният фестивал на светлините LUNAR ще превърне в светлинни сцени между 1 и 4 август Царево, Лозенец, Ахтопол и Синеморец. Специално за лятното си..
По време на летни отпуски и почивки често се случва да се наложи медицинска помощ, докато се намираме извън постоянния си адрес или здравен район. Какви..
Той е най-старият действащ джаз фестивал в България. Основан още през 1992-ра година от прочутия ни саксофонист и композитор Анатолий Вапиров, през..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg