Две големи мраморни статуи, които археолозите откриваха буквално пред очите ни, предавайки на живо от мястото на събитието – Хераклея Синтика – станаха символ на археологическите находки през изминалата година и успяха да заинтригуват дори световните медии. Други не по-малко ценни открития също се бориха за внимание и всички специалисти заедно очертаха профила на 2024-та като успешна. Макар и благоприятна от археологическа гледна точка обаче, годината донесе и трудности на българските археолози. В студиото на "Какво се случва" доц. Христо Попов, директор на НАИМ и проф. Людмил Вагалински, който от години води разкопките на Хераклея Синтика, коментират проблемите, с които се сблъскват и откритията, които бяха направени.
"Убедих се, че българите имат нужда от добри новини и се радват силно. Смятаме, че първата мраморна статуя е на Луций, внук на император Октавиан Август. Съдим по начина, по който е изработена и почерка, който е оставил съответния ваятел. Това е много вероятно, но не е сигурно, засега нямаме по-добра версия. Втората статуя е по-късна, в момента се почиства и възстановява в нашия музей, но засега нямаме фаворит на кого е." – разказва проф. Людмил Вагалински
Според доц. Христо Попов когато има последователен процес като в Хераклея Синтика, търпение и усърдност, те се отплащат. "Като стратегия това е правилния начин, добра локация с достъп, за туризма и за местната общност може да има траен ефект."
Проблемите, които археолозите ни се налага да се борят най–често са свързани с иманярството и усложнените процедури за финансиране. "Държавата не си свършва работата с иманярите, има разлика между думи и дела – казва проф. Вагалински – Проблемът е броят на специалистите, с ГДБДП се познаваме лично, но те са един файтон хора. Няма и присъди."
"Свръхбюрокрация, разрешения за теренни проучвания, които престояват с месеци в Министерството на културата, документи, които преди се издаваха с обикновен разрешителен режим, в момента се чакат с месеци – допълва доц. Христо Попов – Липсва идеята за дългосрочност. Средствата за археологически проучвания бяха вкарани като капиталови разходи, което доведе до невъзможност да се кандидатства".
Днес във Варна започва Международният филмов фестивал "Любовта е лудост" . Фестивалът е основан през 1993 година . Програмата включва между 12 и 15 селектирани филма, произведени през последните две години, като в основата им стои темата за любовта . Тридесет и третото издание на МФФ "Любовта е лудост" ще се проведе в периода 22.08 - 31.08.2025 г...
В Жеравна започва Международният фестивал на фолклорната носия . Събитието се провежда по традиция в първата събота и неделя след празника Голяма Богородица. Фестивалът е създаден през 2008 година по идея на Христо Димитров – продуцент, хореограф и режисьор на Националния фолклорен ансамбъл "Българе". Редакторът Таня Любенова разговаря с..
В Хасковска област започва четвъртото издание на Националния фестивал "Дни на студентската поезия и проза" . В рамките на форума за четвърти път ще бъдат излъчени и победителите от студентския литературен конкурс "Проф. д-р Асен Златаров – Аура". Организатор на събитието е местното читалище "Светлина – 1926" , а целта на конкурса е да предостави..
В редакция "Хумор и сатира" сме готови да измислим решение, че даже и няколко, за всеки проблем. За някои по-заплетени проблеми ще предложим като на шега решения в неделя веднага след новините в 18 часа, за когато сме подготвили: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", композирани от Морис Аладжем, чийто..
В рубриката "Мигранти с таланти" ви срещаме с Тадия Цветкович , който е от град Лесковац , съседна Сърбия. Тадия завършва гимназия с медицински профил..
В Жеравна започва Международният фестивал на фолклорната носия . Събитието се провежда по традиция в първата събота и неделя след празника Голяма..
Пред съдебните палати в Бургас, Пловдив и София се проведоха протести, организирани от сдружение "Ангели на пътя" , в подкрепа на пострадалите при..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg