Преди дни депутатът Румен Петков попита "Кой го интересува ДС?", т.е. 35 години по-късно има ли смисъл да говорим за отминали неща. За кои "отминали неща" не трябва да говорим обаче? И не са ли тези "отминали неща" дълбоко вкоренени в живота ни? Наистина ли ДС и неговите октоподни пипала са отрязани днес, 35 години по-късно, та да спрем да говорим? Какво трябва да се случи с Комисията по досиета и как трябва тя да се надгради, за да се превърне в Институт за националната памет. Но какво значи "национална памет" и в чии ръце би била тя поставена? Разговаряме с Емилия Милчева, която публикува в DW текста си: "Каква ли щеше да е България, ако бяхме узнали истината за ДС?"
Съдбата на прехода
"Аз мисля, че цялата съдба и история на прехода щяха да бъдат много по-различни, макар че тогава това, което се случи... всъщност тогавашният министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев беше обезопасил и прочистил голяма част от досиетата, така че нямаше как да се разбере пълната истина, която и до момента ние не я знаем. Искам да припомня усилията на хора, които така и не се увенчаха с успех. Странната смърт на г-н Илко Ешкенази, който беше започнал да проучва какво е станало с парите на задграничните дружества, които всъщност са пари на всички нас.
След това имаше едни много странни изгаряния на архиви и складове, в които имаше документи от бившата Булбанк, което ние отдавна сме забравили, че това беше първото име на Уникредит, преди да бъде приватизирана, която се занимаваше с всички външнотърговски операции по натрупването на външния дълг. /.../ И тук задължително мисля, че трябва да споменем с голяма благодарност името на колегата Христо Христов, благодарение на чиято изключително добросъвестна работа с архивите на бившата ДС и неговия сайт, който направи и в който има изключително много качени документи, та благодарение на неговата работа ние всъщност, а и на работата на Агенция "Архиви", разбира се, под ръководството на Михаил Груев и на още няколко души, ние можем да разчитаме, че все пак, макар и малко, някаква памет е съхранена, което е много важно."
Избирателната памет
"Много голяма част от паметта на хората да бъде именно такава, за това колко хубаво е било при социализма, защото сега, ако мен ме питате какво помня от тези години, аз например мога да се сетя много неща, част от които са свързани с насилствената смяна на имената, тъй като съм от Кърджали и това го помня много добре, но вероятно други хора ще си спомнят митингите пред Дома на културата в Кърджали, където много хора крещяха: "Вън турците от България". Със сигурност, съдейки по тази националпопулистка вълна, която се е надигнала, много хора ще си спомнят това и ще се гордеят.
Точно за паметта, защото в България този преход и всичко, което се случи и преди, така и не беше позволено да бъде осмислен, защото през цялото това време имаше изключителна съпротива от страна на много кръгове по темите, които са свързани с възстановяване и запазване на тази памет не само като емоционални спомени, това което и аз, и вие, и много други хора, наши приятели помнят емоционално. Но като памет на държавата, като памет на обществото... Което вече означава, че тук трябва да има учени, трябва да има историци, които да осмислят по определен начин и по определена методология всичките тези спомени и цялата тази конкретика и фактология. Ние нямаме още учебници за това. Аз имам внук и не зная по какви учебници той ще учи историята за този период."
Институтът за национална памет
"Тази задача трябва да бъде поставена от тези, които биха създали такъв институт, т.е. законодателите, ще рече че тази задача ще трябва а бъде поставена от политическите сили, които биха приели един такъв закон, който да награди, както и г-жа Екатерина Бончева каза, Комисията по досиетата, т.е. цялата тази документация, която е там и фактология да бъде отнесена там, така че тази задача трябва да дойде от политическите сили, които не просто да задължат МС или което и да е министерство да намери сграда, в която да има достатъчно място, да се модернизира и т.н., а това е една много по-широка и много по-всеобхватна задача. И аз мисля, че в този смисъл Полският институт на паметта може да бъде един чудесен пример.
Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – Стопкадър TV1
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
