Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българското царско семейство и покровителството на Първото училище по художество

Академията в Княжество и Царство България

6 февруари е важна дата в историческата хроника на Националната художествена академия в София. На този ден през 1896 година княз Фердинанд подписва указа за основаването на Държавното рисувално училище. Така започва началото на една от най-значимите институции в културната история на България, която изиграва решаващо въздействие върху изкуството в страната ни.

Антон Митов (1862-1930). Портрет на княз Фердинанд IЕкспозицията "Академията въ Княжество и Царство България" разказва тази история чрез архивни документи, фотографии, материали от периодичния печат и артефакти в галерия "Академия". Амбициозният проект е плод на двугодишна изследователска дейност по темата, която все още остава непроучена в дълбочина.

Експозицията се стреми да даде отговор на въпросите: Каква е ролята на княз (цар) Фердинанд в първите години от съществуването на Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия)?; Как Дворецът присъства в първите художествени изложби, организирани в салоните на Държавното рисувално училище?; Каква е ролята на Цар Борис III и Царица Йоанна в развитието на Държавната художествена академия в периода между двете световни войни?; Какво включва постъплението на предмети от царската колекция в Музейната сбирка на Художествената академия през 1947 година, представящо се в изложбата за първи път?

Проектът на архитекта Александър Смирнов, спечелил конкурса през 1906 г.
Екипът на проекта разяснява:

"В разказа за изграждането на новоосвободена България появата на висше рисувално училище на предела между XIX и ХХ век има съществено значение. Когато на 14 октомври 1896 г. в една малка невзрачна постройка на столичната улица "6-ти септември" се провъзгласява откриването на висшето училище по художество, носещо скромното име Рисувално, едва ли някой предполага какво решаващо въздействие ще има то върху изкуството в страната ни през следващите десетилетия. Преименувано години по-късно на Държавна художествена академия, то успява да запази и брани докрай позицията си на хегемон в художествения живот в Царска България.

Иван Мърквичка (1856-1938). Портрет на княгиня Мария Луиза, ок. края на 90-те години на XIX в.Подкрепата на българската корона през първите десетилетия от съществуването на Художествената академия е от изключително значение за нейния просперитет. Близката връзка между царското семейство и институцията датира от периода на нейното основаване и продължава до средата на 40-те години на ХХ век, като монарсите следят нейното развитие с жив интерес. В дворцовия живот, където науката и изкуствата са на висока почит, Художествената академия, този нов за страната ни културен институт, заема специално място. В дните на тежки изпитания и грижи за запазването и цялостното обединение на българския народ, амбицията и интелектуалната енергия на монарсите за насърчаването и процъфтяването на изкуствата имат съществена роля за мястото на българската култура в рамките на европейското духовно пространство."

Настоящата изложба представя неизследвана към днешна дата тема, свързана с историческото развитие на Художествената академия от момента на нейното основаване до средата на ХХ в. и ролята на българското царско семейство в нейния живот.

Изложбата се осъществява в рамките на музейната програма на Националната художествена академия, която се занимава с изследователски проекти, свързани с музейната ѝ колекция, историята на Художествената академия и различните исторически периоди на българското изкуство.

Експозицията "Академията въ Княжество и Царство България" се открива на 6 февруари в 18.00 часа в галерия "Академия" и може да бъде разгледана до 9 март 2025 г.

Куратор: д-р Милена Балчева-Божкова, уредник на музейната сбирка на НХА

Ритуалният комплект, с който княз Фердинанд I полага основите на главното здание на Държавното рисувално училище през юли 1906 г. Махагон със сребърен обков. Автор на проекта: Харалампи Тачев.

Екип на изложбата:

Милена Балчева-Божкова (куратор и ръководител на проекта), Младен Врабчарски (дизайн на експозиционното пространство), Ненко Атанасов (дизайн на рекламните материали), Росен Тошев (фотографии), Силвия Варадинова-Пападаки (реставрация), Емилия Колева (реставрация), Силвия Милославова (редактор), Димитрина Спасова (връзки с обществеността), Виктория Йорданова (сътрудник) и Елисавета Драгомирова (сътрудник).

Сигнален ловен рог – подарък за цар Фердинанд
Проектът се реализира под почетния патронаж на Техни Величества Цар Симеон II и Царица Маргарита и в партньорство с Фондация "Свети Пимен Зографски – Национална художествена академия", Държавна агенция "Архиви" и Българска телеграфна агенция и с подкрепата на Национална галерия, Национална библиотека "Св. св. Кирил и Методий", Фонд за опазване на историческото наследство "Цар Борис III и Царица Йоанна", Централна библиотека на Българската академия на науките, Национален политехнически музей, Регионален исторически музей – София, Галерия "Джуркови" и Институт "Лист" - Унгарски културен институт в София.

Снимки - Национална художествена академия

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Отговорността да бъдеш наследник на Васил Левски

Дни преди датата 19 февруари, когато българите честват годишнината от обесването на Апостола на свободата, отдаваме почит на неговите живот и дело. За отговорността да си наследник на Васил Левски в "Нашият ден" говори Христина Богданова , една от наследниците му, която прави много да не бъде делото му забравено, а паметта за него изкривена...

публикувано на 06.02.25 в 10:14
Мила Искренова

Хореографът Мила Искренова в деня на своята 65-годишнина

С Мила Искренова , гост в "Нашият ден", разговаряме за танца, българската културна сцена и темите, които я вълнуват. Повод за разговора е 65-годишнината на водещия хореограф в съвременния танц, един от посланиците на културата в инициативата на БНР. Освен хореограф на известни български танцови групи, Искренова е и автор на книгите "Радостта..

публикувано на 06.02.25 в 09:40

"Срещи с археологията" за пенсионерите в Пловдив

Регионалният археологически музей в Пловдив всеки месец организира "Срещи с археологията", насочени специално към хора в пенсионна възраст. Февруари е месецът на любовта и виното, но и на археологията, затова днес ще се състои среща, посветена на траките и виното. Екатерина Илиева, експерт изложби и събития в Регионалния археологически..

публикувано на 06.02.25 в 08:47

Райко Гърлич ще получи Наградата на София на 29-ия Международен София филм фест

Наградата на София, която връчва Столичната община за принос към изкуството на киното, тази година ще получи големият хърватски режисьор Райко Гърлич, съобщиха организаторите на фестивала, който ще се проведе от 13 до 31 март. Филмите на Гърлич смело и честно разкриват болезнените истини на Балканите, улавяйки сложността на човешките взаимоотношения..

публикувано на 05.02.25 в 18:32

Силата да бъдеш "Чист"

Актьорът Теодор Папазов дава още един ракурс към темата за зависимостите в "Какво се случва". Известно време той играе документалния моноспектакъл "Чист", базиран на истории на зависими, а познава добре силата на преживяното, защото за него това е и лична история. "За мен думата чист има доста силно значение, защото преди десет години и аз бях..

публикувано на 05.02.25 в 17:30