Колко силно говорят страховете ни и колко раним е вътрешният ни свят? До какво може да ни доведе критиката и възможността да бъдем видени, но не и оценени? Да бъде разбран ли е това, което човекът най-силно желае? А ако е артист – това желание засилва ли се?
Има ли въпроси – има и кой да предизвика размисъл върху тях. Новият български филм "Терапията", който вече е по-кината, припомня на зрителите, че всяка секунда напред е секунда по-малко и всеки сам трябва да реши как иска да я изживее. Ще рисува ли с цветовете на страха, или просто ще ги остави да засъхнат по него?
Филмът на режисьора Станислав Христов, създаден от независимата продуцентска компания First Draft, основана от Красимира и Антон Белеви, е психологическа драма, която навлиза в съзнанието на група артисти, изпаднали в творческа криза. Ексцентрична психоложка започва да изследва страховете и вътрешните прегради на художниците, които не спират да ги задушават и да възпират както мечтите им, така и таланта на всеки от тях.
В "Кино с думи" сценаристката, продуцент и главна актриса във филма Красимира Белев и актьорът, който играе порасналото вече дете чудо, Севар Иванов, разказаха как самите те разбират идеята за страха като мотивация и времето като причина да вървим напред към себе си.
Една от основните идеи на филма е да провокира зрителя да се вгледа в собствения си свят и да осъзнае кои са най-съкровените му желания. Обикновено там, където е страхът, там са и желанията ни. Затова и е хубаво да възприемаме страха като посоката, към която трябва да вървим, а не като посоката, от която трябва да бягаме. Според актьорите в "Терапията" обаче не бива да оставяме страхът да ни превземе дотолкова, че да ни доведе до блокаж, какъвто е случаят с героите във филма. Страхът трябва да е по-скоро мотиватор, отколкото оправдание за липсата ни на действия. Много често оставим ли го да ни завладее, това означава, че вече сме изгубили себе си.
Филмът, който е пълнометражен дебютен за режисьора, продуцента, оператора и сценариста си, е един поглед към времето, което се явява най-ценният ни ресурс. Ресурс, който обаче сме склонни най-често да пилеем. Въпросът, както става ясно и от психологическата драма, е в това как да използваме времето си така, че да сме щастливи с живота си и с изборите, които правим.
"Терапията" говори за онова усещане, при което сме в позиция на непрестанно чакане животът да ни се случи. То, оказва се, идва от факта, че всъщност не сме на мястото си и не правим това, което искаме. Животът не започва тогава, когато някой ни даде разрешение за него, а когато сами го вземем в ръце и изберем да сме щастливи в този един-единствен момент, с който разполагаме.
Всеки артист иска да сподели изкуството си с хората, макар и да изпитва страх от това как ще бъде възприето то. Артистът, както смятат Севар Иванов и Кристина Белев, очаква не обратната връзка в чист вид, а самата критика в здравословни дози. Според актьорите не е нужно изкуството да е перфектно, дори завършено, за да бъде показано. Понякога тъкмо незавършеното изкуство е причината да искаш да продължиш да твориш и да изразяваш себе си. В много от случаите успехът се корени в това да знаеш защо създаваш дадено нещо и какво искаш да кажеш с него. Да знаеш дали го правиш в името на резултата, или в името на процеса.
В звуковия файл можете да чуете още за това:
· Защо винаги става въпрос за нас и именно ние мислим най-много за себе си?
· Колко е страшно да се страхуваме?
· По какъв начин усещането да си в чакалнята на живота си е съпоставимо с процесите на снимачната площадка и може ли чакането да се възприеме като съзряване?
· Къде е границата между това да искаш да бъдеш видян и да се струваш от това колко от теб всъщност ще видят?
· Трябва ли всеки да има свободата да вижда изкуството по свой собствен начин?
· Важно ли е да овладеем умението да знаем кога да спрем с това, с което сме се захванали, и защо е добре винаги да сме на нисък старт?
· Създава ли се химията между хората в един работен процес, или тя е нещо, което се ражда?
· Дали в края на всеки наш ден, когато се приберем вкъщи, сме една идея повече от това, което сме били преди това?
· Какво прави филмът "Терапията" полезен за своите зрители?
В него участват още Станка Калчева, Лили Сучева, Леонид Йовчев, Розалия Абгарян, Теодор Папазов, Недиляна Павлик, Аладин Алиибрахим, Виктор Младенов, Божидар Попчев, Стефани Рачева и Марианна Георгиева. Композитор е Георги Стрезов, а оператор – Михаил Михов.
Започва седмото издание на Международния фестивал на музиката и изкуствата Jam on the River. Мотото на форума тази година е "Свободата е култура". Сред участниците са Плевенската филхармония, Йордан Камджалов, Вероника Тодорова, Атанас Маринов, Минко Ламбов и Цветан Недялков. Началото на фестивала ще бъде на 30 юли в двора на Основно училище..
Дипломатът, филантроп и колекционер Гауденц Руф дари на Националната галерия произведения от личната си колекция. В изложбата "Изкуството да колекционираш време" са включени всичките творби от дарението. Експозицията показва 21 автори – 12 българи и 9 чужденци. Присъствието на автори от България, Сърбия и Черна гора говори за регионален..
Култовото предаване "И ловец съм, и рибар съм" тази неделя въвлича многобройната си вярна публика в интересен разговор за природата, за вечната тайна – и явна конкуренция между ловци и рибари, но и за литературата! Защото гост и събеседник е Лъчезар Воденичаров, познат на читателите си като Воден Чаиров. Ловец, рибар, кучкар, инженер, но и..
В рубриката "Културен отпечатък" на Terra Култура фаготистът Георги Шашиков сподели своята вдъхновяваща история – история, в която музиката не е просто професия, а съдба и начин на общуване. Макар и малко познат у нас, Шашиков е истинска звезда в Япония – страна, която вече близо две десетилетия нарича свой дом. Георги Шашиков започва..
"Озарена съм и благодарна за даровете, който се леят за мисията "Словото за Мир". Творческите проявления на Словото са наистина семена, които се множат, когато сме спокойни, добри и отворени за светлината във всеки човек" – с такива думи се обръща към приятелите си художничката Мира Копанаров. От 18 години тя живее и твори в Канада. "Много..
От 21 до 30 юли продължава тазгодишното издание на Седмицата на италианската култура в Държавен културен институт "Културен център Двореца" в Балчик...
Тоталния разпад на обществения диалог, речевата агресия и върховенството на политическото клише коментират в предаването "Мрежата" д -р Антоанета..
Вече обмисляме 11-ото издание на нашия арт фестивал в Израел и дано да е под мирно небе – изрази надежда Весела Райчинова – журналист, продуцент, поетеса,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg