Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

"Терапията": страхът е там, където са желанията ни

Красимира Белев и Севар Иванов за новия български филм, който вече е по кината

Колко силно говорят страховете ни и колко раним е вътрешният ни свят? До какво може да ни доведе критиката и възможността да бъдем видени, но не и оценени? Да бъде разбран ли е това, което човекът най-силно желае? А ако е артист – това желание засилва ли се?

Има ли въпроси – има и кой да предизвика размисъл върху тях. Новият български филм "Терапията", който вече е по-кината, припомня на зрителите, че всяка секунда напред е секунда по-малко и всеки сам трябва да реши как иска да я изживее. Ще рисува ли с цветовете на страха, или просто ще ги остави да засъхнат по него?

Филмът на режисьора Станислав Христов, създаден от независимата продуцентска компания First Draft, основана от Красимира и Антон Белеви, е психологическа драма, която навлиза в съзнанието на група артисти, изпаднали в творческа криза. Ексцентрична психоложка започва да изследва страховете и вътрешните прегради на художниците, които не спират да ги задушават и да възпират както мечтите им, така и таланта на всеки от тях.

В "Кино с думи" сценаристката, продуцент и главна актриса във филма Красимира Белев и актьорът, който играе порасналото вече дете чудо, Севар Иванов, разказаха как самите те разбират идеята за страха като мотивация и времето като причина да вървим напред към себе си.

Една от основните идеи на филма е да провокира зрителя да се вгледа в собствения си свят и да осъзнае кои са най-съкровените му желания. Обикновено там, където е страхът, там са и желанията ни. Затова и е хубаво да възприемаме страха като посоката, към която трябва да вървим, а не като посоката, от която трябва да бягаме. Според актьорите в "Терапията" обаче не бива да оставяме страхът да ни превземе дотолкова, че да ни доведе до блокаж, какъвто е случаят с героите във филма. Страхът трябва да е по-скоро мотиватор, отколкото оправдание за липсата ни на действия. Много често оставим ли го да ни завладее, това означава, че вече сме изгубили себе си.

Филмът, който е пълнометражен дебютен за режисьора, продуцента, оператора и сценариста си, е един поглед към времето, което се явява най-ценният ни ресурс. Ресурс, който обаче сме склонни най-често да пилеем. Въпросът, както става ясно и от психологическата драма, е в това как да използваме времето си така, че да сме щастливи с живота си и с изборите, които правим.

"Терапията" говори за онова усещане, при което сме в позиция на непрестанно чакане животът да ни се случи. То, оказва се, идва от факта, че всъщност не сме на мястото си и не правим това, което искаме. Животът не започва тогава, когато някой ни даде разрешение за него, а когато сами го вземем в ръце и изберем да сме щастливи в този един-единствен момент, с който разполагаме.

Всеки артист иска да сподели изкуството си с хората, макар и да изпитва страх от това как ще бъде възприето то. Артистът, както смятат Севар Иванов и Кристина Белев, очаква не обратната връзка в чист вид, а самата критика в здравословни дози. Според актьорите не е нужно изкуството да е перфектно, дори завършено, за да бъде показано. Понякога тъкмо незавършеното изкуство е причината да искаш да продължиш да твориш и да изразяваш себе си. В много от случаите успехът се корени в това да знаеш защо създаваш дадено нещо и какво искаш да кажеш с него. Да знаеш дали го правиш в името на резултата, или в името на процеса.

В звуковия файл можете да чуете още за това:

· Защо винаги става въпрос за нас и именно ние мислим най-много за себе си?
· Колко е страшно да се страхуваме?
· По какъв начин усещането да си в чакалнята на живота си е съпоставимо с процесите на снимачната площадка и може ли чакането да се възприеме като съзряване?
· Къде е границата между това да искаш да бъдеш видян и да се струваш от това колко от теб всъщност ще видят?
· Трябва ли всеки да има свободата да вижда изкуството по свой собствен начин?
· Важно ли е да овладеем умението да знаем кога да спрем с това, с което сме се захванали, и защо е добре винаги да сме на нисък старт?
· Създава ли се химията между хората в един работен процес, или тя е нещо, което се ражда?
· Дали в края на всеки наш ден, когато се приберем вкъщи, сме една идея повече от това, което сме били преди това?
· Какво прави филмът "Терапията" полезен за своите зрители?

В него участват още Станка Калчева, Лили Сучева, Леонид Йовчев, Розалия Абгарян, Теодор Папазов, Недиляна Павлик, Аладин Алиибрахим, Виктор Младенов, Божидар Попчев, Стефани Рачева и Марианна Георгиева. Композитор е Георги Стрезов, а оператор – Михаил Михов.

Снимка – First Draft
По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Браат, няма какво да се обърка!

Това са едни от най-често използваните думи от днешните тийнейджъри. "Няма какво да се обърка" се превръща и в девиз на TRAP Fest – фестивалът за култура, музика и младежка енергия. Това лято той отново събра млади хора от цялата страна с концерти, сцени и незабравими емоции. Създателят на едно от най-новите читалища у нас и организатор на..

публикувано на 06.09.25 в 09:20
Силвия Чолева и Никола Петров

Никола Петров – за контраста между победата и разкайването

Как се ражда поетът? На този въпрос се опитва да даде отговор Никола Петров, който представи своята книга "Ето го разкаяния победител" на 41-вите Празници на изкуствата "Аполония". "Това е въпрос на емпирично доказване, което вероятно ще включи някакви генетични проучвания и проучвания на това как средата влияе, ако приемем, че те не се раждат изцяло..

публикувано на 05.09.25 в 15:31
Георги Гоцин в

Георги Гоцин и усещането за свободен дух

Това, което  открих още при първия прочит е как, през цялото време, през целия си живот искаме да бъдем колкото се може по-свободни и неограничени, но сами се ограничаваме и всъщност нашата свобода зависи изцяло от нас… казва   Яна Титова за пиесата на  Захари Карабашлиев "Лисабон". Яна Титова е режисьор на спектакъла на Младежкия театър...

публикувано на 05.09.25 в 14:23
“Диви ягоди”

“Диви ягоди” на “Аполония” 2025

След като получи “Специалната награда на журито” на Международния филмов фестивал “Любовта е лудост”, “Диви ягоди” беше представен на публиката на 41-вата “Аполония”. Дебютът в игралното кино на Татяна Пандурска е по документалните разкази “Забравените от небето” на Екатерина Томова и разказва за архитект Дафни Бело от Ню Йорк. Дафни неочаквано..

публикувано на 05.09.25 в 13:05
Таня Димова и Георги Борисов

Георги Борисов разказва историите си на “Аполония“ 2025

Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”. Литературният труд обхваща дълъг период от живота му – от 1973 до 2023 година.  Без да нарича томовете дневник, спомени или да определя изобщо жанра им, авторът "представя непубликувани свои..

публикувано на 05.09.25 в 12:01