В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности.
Носител на наградата "Еврика" за 2024 г. за постижения в науката е д-р Мария Аргирова – главен асистент в Института по органична химия с Център по фитохимия на БАН. Отличието ѝ беше присъдено за защитата на дисертационен труд на тема "Синтез на 1Н-бензимидазол-2-ил хидразони и изследване на антихелминтното, антинеопластичното и радикал-улавящото им действие".
"Тази награда получих за многогодишен дисертационен труд, който продължава да се развива. Това е една работа, която обхваща синтеза на нови съединения с обещаваща фармакологична активност, от които вече са изследвани три такива възможности. Моите интереси са в областта на медицинската химия. Моята цел, както и тази на колегите, е тези съединения да стигнат до медицинското си приложение и да спасяват човешки животи." – казва д-р Мария Аргирова.
Основният принос в тази дисертация е синтезирането на нов клас бензимидазолови производни, които проявяват комбинирано антиоксидантно, антинеопластично и антихелминтно действие. "За този труд сме проучили 40 нови съединения, като 37 от тях са неописани в литературата. Сега предстоят инвитро анализи. Разработваните съединения ще се прилагат в бъдеще, след като приключи проучвателният период за лечението на ракови заболявания, като този на гърдата и хронична миелоидна левкемия.
След това предстои отсяването на най-добрите съединения, които са проявили най-голяма активност. Проучванията продължават с реални експерименти за действието на тези съединения върху живи организми и след това реалното им приложение", заявява в предаването "Следобед за любопитните" д-р Мария Аргирова.
Тази награда за нея е стимул, признание и мотивация за това, че научният ѝ труд се оценява. Тя възнамерява да продължи с експерименталните проучвания и изследвания и се надява след години да стане професор в своята област.
Сега д-р Мария Аргирова се занимава и със студенти, ръководила е вече трима дипломанти. През последните години, според нея, се наблюдава намаляване на интереса на младите да се занимават с наука. Една от причините, по нейните наблюдения, е начинът на преподаване на природните науки в училище. Липсват практическите занимания и опити, които да покажат красотата на науката, което може да предизвика и интереса на младите хора, допълва още д-р Аргирова.
Цялото интервю на Ани Костова с д-р Мария Аргирова можете да чуете в звуковия файл.
Десислава Борисова е докторант и млад български учен, чиято страст към науката и преподаването се превръща в лична мисия. Тя преподава Химия и опазване на околната среда в частното основно училище "Томас Едисън", като същевременно посвещава времето си и като доброволец в престижната школа по химия на Фондация "Миню Балкански". Миналата година Десислава..
В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в студиото бяха трима изтъкнати учени от Факултета по химия и фармация към Софийския университет "Св. Климент Охридски": проф. д.х.н. Георги Вайсилов, проф. Петко Петков и проф. Християн Александров ...
След наскоро приключилото голямо годишно събитие "Добрите практики на фокус" на фондация "Заедно в час" в рубриката "Всичко за образованието" гостува Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието". В годината, в която фондацията отбелязва 15-ия си рожден ден, "Добрите практики на фокус" събра повече от 500 участници – учители,..
OMG, NP, BFF, BTW… Ако имате у дома тийнейджър или работите с деца в тази възраст може и да знаете какво означават тези съкращения, но за останалите речта на младите е загадка, "езикът" на младите – в прекия и в преносния смисъл - е загадка. Дали го разбираме – едва ли твърде добре, дори да полагаме усилия. Как тогава да общуваме с тях, да им..
"Ние не си даваме сметка, че всички ферментирали храни са пробиотици и в миналото те са играели именно тази роля. В България на няколко места се произвеждат нетрадиционни сирена. Освен белтъците и захарите в млечните продукти, ние консумираме и голямо количество бактерии, които способстват за тяхното зреене и ферментация. Една немалка част от тези..
Над 90 прояви са включени в предстоящото 56-о издание на Софийски музикални седмици. За първи път в родния ефир директорът на фестивала Момчил Георгиев..
Роден в Берлин, но с български корени, Стефан Голдман е артист, добре познат на родната сцена. Диджей, продуцент, музикален изследовател и собственик..
В днешното издание на предаването ни акцентът падна върху темата за смелостта и отдадеността, необходими, за да се занимаваш с наука в България. Гости в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
