Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Български учени работят върху нови съединения за борба с рака

д-р Мария Аргирова

В края на месец януари бяха връчени наградите "Еврика" за тридесет и пети пореден път. Те се присъждат на млади хора за техните значими постижения в науката, за изобретения с голяма обществена значимост, за постижения в управлението на стопански организации, както и за най-високи резултати в развитието на селскостопански дейности.

Носител на наградата "Еврика" за 2024 г. за постижения в науката е д-р Мария Аргирова – главен асистент в Института по органична химия с Център по фитохимия на БАН. Отличието ѝ беше присъдено за защитата на дисертационен труд на тема "Синтез на 1Н-бензимидазол-2-ил хидразони и изследване на антихелминтното, антинеопластичното и радикал-улавящото им действие".

"Тази награда получих за многогодишен дисертационен труд, който продължава да се развива. Това е една работа, която обхваща синтеза на нови съединения с обещаваща фармакологична активност, от които вече са изследвани три такива възможности. Моите интереси са в областта на медицинската химия. Моята цел, както и тази на колегите, е тези съединения да стигнат до медицинското си приложение и да спасяват човешки животи." – казва д-р Мария Аргирова.

Основният принос в тази дисертация е синтезирането на нов клас бензимидазолови производни, които проявяват комбинирано антиоксидантно, антинеопластично и антихелминтно действие. "За този труд сме проучили 40 нови съединения, като 37 от тях са неописани в литературата. Сега предстоят инвитро анализи. Разработваните съединения ще се прилагат в бъдеще, след като приключи проучвателният период за лечението на ракови заболявания, като този на гърдата и хронична миелоидна левкемия.

След това предстои отсяването на най-добрите съединения, които са проявили най-голяма активност. Проучванията продължават с реални експерименти за действието на тези съединения върху живи организми и след това реалното им приложение", заявява в предаването "Следобед за любопитните" д-р Мария Аргирова. 

Тази награда за нея е стимул, признание и мотивация за това, че научният ѝ труд се оценява. Тя възнамерява да продължи с експерименталните проучвания и изследвания и се надява след години да стане професор в своята област.

Сега д-р Мария Аргирова се занимава и със студенти, ръководила е вече трима дипломанти. През последните години, според нея, се наблюдава намаляване на интереса на младите да се занимават с наука. Една от причините, по нейните наблюдения, е начинът на преподаване на природните науки в училище. Липсват практическите занимания и опити, които да покажат красотата на науката, което може да предизвика и интереса на младите хора, допълва още д-р Аргирова.

Цялото интервю на Ани Костова с д-р Мария Аргирова можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Билковите пури са един от методите на лечение в китайската медицина

Традиционната медицина на Китай е холистична система на лечение, която се практикува близо 5000 години. Вкоренена в древната философия и култура, тя еволюира в цялостен и усъвършенстван подход към здравето и благосъстоянието на ума и тялото. Д-р Юй Цун в продължение на три месеца обучаваше българските си колеги за начините на лечение,..

публикувано на 18.06.25 в 16:15
Акад. Атанас Атанасов

Тепърва ще влизаме в същността на дълголетието

"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е заложено да живее до 100-140 години. това, което аз мога да кажа е, че еволюционно от както съществува човекът в началото той е бил вегетарианец и през годините е търсел възможност да съществува...

публикувано на 17.06.25 в 16:30
Участниците в Международната научна конференция

30 години катедра "Славистика" във Великотърновския университет

По традиция в началото на юни Филологическият факултет на ВТУ организира Международна научна конференция "Езици, култури, комуникации". Тази година събитието се проведе за десети път, като част от програмата беше посветена на 30-ата годишнина на Катедрата по славистика. Основите на звеното са поставени още през 70-те години на ХХ век с лекторати..

публикувано на 17.06.25 в 10:10
Доц. Иван Держански

Математиката в езика и езикознанието и сто начина да кажем 58

Популярно е мнението, че математическото и хуманитарното мислене са, ако не противоположни, то поне коренно различни. Още от ученическите години, а и не без участие на изпитите, на които се явяваме и през които и днес преминават децата, ние се самоопределяме като хора, на които им върви в математиката и точните науки или като такива, които са скарани..

публикувано на 16.06.25 в 17:39

Природно земеделие – епизод 4: Синтропично земеделие

Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Природно земеделие – епизод 1: Биодинамично земеделие Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята,..

публикувано на 16.06.25 в 16:45