Един информационен жанр беше превърнат в апологетика на депутат

00:00 / 00:00

Разговор на Николета Атанасова с доц. Жана Попова във ''Въпреки мрежата''

Как едно съобщение в телевизия за това, че Делян Пеевски "вади средства" и ще спаси българските щанги, може да наруши Закона за радио и телевизия (ЗРТ), коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Жана Попова, преподавателка във ФЖМК на СУ "Св. Климент Охридски".

Какво не му е наред на съобщението, като жанр и съдържание

"Няколко неща не са наред в съобщението на телевизията. Според мен има нарушение на ЗРТ. Като жанр това беше интервю, в което един официален източник от Федерацията по щанги ни съобщава, че някой възнамерява да направи нещо. Това означава, че ако ние имаме жанра интервю, би трябвало тази информация да бъде проверена от журналиста и да попита един депутат всъщност откъде ще вземе тези пари.

Например в интервюто се казва, че депутатът има бизнес, по нашия закон депутатите, с изключение на юристите, не би трябвало да имат бизнес, чрез който да могат да прехвърлят пари на когото си искат. Вторият проблем е, че долу-горе така в миналото са присвоявани различни бизнеси и спортни организации. Тъй че Федерацията по каквото и да е трябва да остане без намесата на държавата. Това е друг принцип, който е нарушен. А на нас ни се съобщава, че едва ли не трябва да благодарим на един депутат, че отделя пари. Обратното е – депутатът трябва да стои много далеч и Федерацията трябва да е независима.

Седи още една страна, индиректно, че тези пари ще отидат при кредитор, който е дал пари на Федерацията. Т.е. депутатът дава на един бизнесмен пари през тази хубава кауза спорта. Такова нещо журналистът не би трябвало да остави без коментар и беше редно да има потърсени страни. Например – защо народен представител има бизнес, въпреки че аз съм сигурна, че по декларации такова нещо не съществува и че той не е в управата на почти никакви фирми, а пък декларира, че ще даде от бизнеса си пари. Това е нещо, което журналистът трябва да провери.

Всъщност, това, което се случва, е, че от жанр, който трябва да бъде информационен, беше превърнат в апологетика на депутат. Това е всъщност големият проблем със ЗРТ, където много ясно е написано, че трябва да бъде регламентирано така наречените: спонсорство, благотворителност и реклама. Ако един депутат иска да прави благотворителност, това трябва да бъде направено по законов начин.

Ако ние, като потребители на медиите, получаваме информация, че те, медиите, са длъжни да отразяват какво правят депутатите и държавата, то тогава имаме проблем.

Ние не можем просто така в нашите новини да съобщаваме, че някой дава пари на една фондация, или федерация, или каквато и да е друга кауза. Би трябвало тези пари, които той се готви да даде, да бъде проверено от журналиста какви са. Иначе излиза така, ако аз отида и декларирам едни пари, а вие не знаете произхода им, но аз ги давам за благотворителност, то това би могло да бъде пране на пари. Защото вие няма да знаете аз откъде получавам тези пари, дали не са от корупционна дейност, дали не са от всякаква друга нередна практика. Затова би трябвало, когато има подобни съобщения, зад тях много ясно да стои откъде идва тази благотворителност. В случая ние не видяхме такова нещо. То се замъгли – какви пари, кога ще ги дава и защо ги дава депутатът."

Журналистическата слабост на материала

"Ние свикнахме благодарение и на спортните новини, всяка вечер да бъдем убеждавани, че спортът трябва да бъде финансирам от държавата, че и от депутати отделно. Това е проблем. Все едно да кажете, че футболните запалянковци трябва да финансират федерациите. Съобщението на бТВ за парите, които депутатът ще "извади" за българските щанги, нарушава ЗРТ в частта, че не ни се поднася обективна информация. Няма как да е обектива, ако имаме само един човек, който ни казва, че г-н Певски ще даде едни пари. Това ни съобщават от медията през интервюто с човека от федерацията, а после ДПС казват, че ще ги даде партията. Второто е, че е съобщено за даването на някакви пари, но не е съобщено това благотворителна дейност ли е, това спонсорство ли е, каква е формата на това, което ще се случи. Журналистът можеше да потърси председателката на НС, която да му обясни, че депутатите трябва да излязат от фирмите, които управляват, точно по тази причина и ако даряват нещо, да е ясно откъде са парите за дарението им. Партиите сами по себе си няма как да бъдат спонсори, защото партиите не могат да извършват търговска дейност и т.н.

Още повее, че в материала на медията дори не се казва, че това ще е дарение, те ни казват, че се дават едни пари. Т.е. няма дума, каква помощ се дава. А такова нещо не съществува, то трябва да бъде оформено с някакъв документ, но журналистът в следващите дни не намери информация за това. Дори и той да не е успял, има екип, който би могъл да го направи – да потърсят различни страни по това намерение за даване на при от депутат. Да потърсят откъде е произхода на парите, които ще бъдат дарявани и съответно да бъде потърсена например Агенцията по приходите, която да бъде попитана кой и как прави пред обществото такива "давания на средства". Но "даването на средства" може да бъде и подкуп или пране на пари. Затова едва когато се докаже, се съобщават такива неща. Също не се казва какво е това даване на пари, защото ако някой разсрочено дава едни пари, това може да постави в зависимост тези, които ги взимат. Това е нещо, което не бива да насърчаваме през публичното говорене в новините. Но аз не бих го нарекла и новина.

Виждаме фойерверки вместо проверена информация, сензации, как някой ще отдели едни пари неясно за какво и по този начин се преповтаря една история, която ни е много позната вече от историята на КТБ. Там се тръгва точно по такъв начин – доброволно някой благотворително дава някакви пари някъде. Няма как да бъде потърсена отчетност, няма кой да провери. Много е важно да видим какво ще е продължението."

Снимка – Ани Петрова, БНР